„Аз съм ти“ на режисьора Петър Попзлатев се превърна в скандален пример за филм, усвоил пари на данъкоплатците (тоест получил държавно финансиране от НФЦ), а не достигнал до техните очи. След крайно ограничен брой фестивални прожекции – например на „Златна роза“ във Варна, където взе цели пет награди – продукцията потъна в архивите и в забвение с оправданието, че режисьорът не могъл да намери достоен разпространител. Даже получи и следваща субсидия, с която започна нов проект, а „Аз съм ти“ - екранизация по недовършения роман на Димитър Димов „Роман без заглавие“ и продължението „Адриана“, написано от дъщеря му Теодора Димова – продължаваше да отлежава без особена надежда, че публиката някога ще го види.
Е, това се промени благодарение на фестивала на Жаки Вагенщайн „Синелибри“, който тази година ще се проведе за четвърти път и паралелно с това опитва и амплоато на кинодистрибутор за ограничен брой заглавия. Тъй като интересът на „Синелибри“ е фокусиран върху екранните адаптации на литературни произведения – а „Аз съм ти“ е любопитен пример за екранизация не по един, а по два (и то от различни автори!) романа, лентата на Попзлатев в крайна сметка успешно акостира на екран.
Този път с леко променено заглавие - „Аз съм ти, Адриана“. При премиерата на „Златна роза“ критиката откри достойнства във филма на Попзлатев – в умелото пресъздаване на епохата (“буржоазна“ България отпреди ВСВ), в умелото водене на героините – в ролите Жанет Спасова и Ирмена Чичикова. Но тъй като до момента са го гледали „група съветски учени“, тежката дума на публиката ще прозвучи след премиерата му в киносалоните.
Красивата Адриана (Спасова) е светска лъвица от стария хайлайф. Вече на преклонна възраст тя се потапя в спомените си благодарение на младата Юра (Чичикова), която наема за своя компаньонка. Постепенно двете жени се сближават и съдбите им мистериозно се преплитат. Филмът внушава метафизичната идея за повторяемостта във времето, тъй като изкушенията, на които е изложена човешката душа, винаги са едни и същи.
Сценарият е написан в сътрудничество от Владимир Ганев, Стефан Коспартов и Мирела Иванова, а оператор е Емил Христов. Във второстепенните роли влизат Богдан Глишев, Захари Бахаров, Ованес Торосян, Владимир Пенев, Деян Донков, Михаил Билалов, Владимир Карамазов и др.
-----
Филмът тръгва по кината от днес, а на фестивала „Синелибри“ през октомври той ще бъде излъчен от лентовото си копие, което го прави един от последните български филми на този „архаичен“ носител.
