Медия без
политическа реклама

Брадли Купър надпява Лейди Гага

снимка: Александра филмс
Класическата история за любовно и професионално партньорство е разиграна чудесно от Купър и Гага. А дуетът им Shallows е изключителен.

"Роди се звезда“ е американска класика и кому е нужен още един римейк? В ролята на изгряващата певица вече са влизали Барбра Стрейзънд (през 1976 г.), Джуди Гарланд (1954) и Джанет Гейнър (1937). Третият римейк на предвоенния сюжет първо попада в ръцете на Клинт Истууд, който през 2011 година планира да заснеме „Роди се звезда“ с Бионсе в главната роля. За щастие или не, този вариант пропада. През 2016-а на кормилото на проекта се намества Брадли Купър, когото дотогава познаваме само като актьор.

За своя режисьорски дебют той привлича Лейди Гага, актриса с няколко малки роли и дори „Златен глобус“ (за тв продукцията American Horror Story, 2016), но пълноразмерна поп звезда по всякакви критерии и по цялото земно кълбо. Премиерата бе на фестивала във Венеция преди месец и медиите вдигнаха голям шум около най-важното според тях във филма: Гага, която познаваме отлично, скрита под ярки костюми, пух и пера, крещящ грим и дори телешки пържоли (роклята й на наградите на MTV през 2010 г.), в „Роди се звезда“ съблича всички реквизити и излиза пред публиката в ролята на обикновено момиче, при това съвсем убедително. С надве-натри сресана кафява коса и без грим, небрежно облечена и акустично изпълняваща авторски песни (написани в сътрудничество с Брадли, Марк Ронсън и сина на Уили Нелсън – Лукас Нелсън), Стефани Джърманота е неузнаваема. Щеше да е още по-добър пиар подход да присъства във филма под рожденото си име, а не с прочутия си артистичен псевдоним.

Несъмнено има и автобиографичен елемент в ролята на младата певица Али, която съзнава таланта си, но не успява да пробие заради леко неугледното си лице (според нея продуцентите не харесвали носа) – в зората на кариерата си, макар вече световноизвестна, Гага наистина криеше лицето и истинската си същност под всевъзможни бутафории. Лейдито е най-органична и приятна за гледане именно в първия час на филма, когато е далеч от светлината на прожекторите, героиня на класическа история за любов и музика. В момента, в който израства на сцената и попада в ръцете на продуцентите, клишето се настанява удобно, а песните й затъпяват. И след това изпълнението й е искрено и емоционално, но тази Гага вече я познаваме и не е чак толкова интересно: и за малките деца е ясно, че въпросната звезда се е родила и изгряла отдавна на музикалния небосклон.

Не, истинската звезда в този филм е Брадли Купър, свършил страхотна работа и пред, и зад камерата. Режисьорският му дебют е уверен и не бърза за никъде – в днешния Холивуд, където напират в 24-те кадъра на секундата да ни покажат 72 неща, той разполага историята си в над два часа, за да даде възможност на героите си и да попеят, и да поговорят, и да помълчат.

Като актьор той отдавна е надраснал „Последният ергенски запой“ - не само поради трикратните номинации „Оскар“ (за партньорствата с Дженифър Лорънс и режисьора Дейвид О. Ръсел в „Наръчник на оптимиста“ и „Американска схема“ и за мъжкарския „Американски снайперист“ на Истууд). Докато неговото момиче излиза на голямата сцена, той се срива под напора на вътрешните си демони. Вътрешната му борба и песните, които пише и пее, са много по-интересни за наблюдение от доста по-праволинейния екранен и сценичен образ на „звездата“.

В римейк като този – казахме, на бетонирана американска класика – усещането за приемственост и връзка с миналото е важно. И ако Гага и още някои детайли във филма го ситуират в днешния ден и свързват с модерността, то героят на Купър е истински ретро герой – малко мачо, малко рошав, малко старомоден и в облеклото, и в ценностите, и в греховете си; а и музикално той е ориентиран към жанровете, принадлежащи на вчерашния ден  - китарен рок/блус/кънтри, докато любимата му Али не се свени да пее поп тупалки на фона на секси танцьорки.

„Роди се звезда“ несъмнено ще бъде включен в тазгодишния тираж „Оскари“ и други фанфари. Журитата няма да се посвенят да номинират Гага – да добави още нещичко към колекцията си от „Грами“, те да се разпишат в заглавията, но истински заслужилият в няколко категории ще е Брадли Купър. И за компетентната режисура, и за деликатното нюансирано изпълнение.