Чудесната Джейми Лий Къртис е главната причина да гледаме едно хорър продължение, което не е пълен провал. "Хелоуин" на Джон Карпентър се превърна в класика на ужаса при премиерата си през 1978 г. и бе последван от редица (слаби) продължения и подражания. Поради това режисьорът и съсценарист Дейвид Гордън Грийн избира единствения верен подход: да се абстрахира от всички тях и да се държи все едно те не съществуват. Новият "Хелоуин", дебютирал на кинофестивала в Торонто през септември, е директно продължение на оригинала отпреди 40 години - въпреки че идентичното заглавие може да ни подведе, че всъщност става дума за римейк.

Свирепият сериен убиец Майк Майърс, избягал от затвора след четири десетилетия зад решетките, отново надява бутафорната маска (вдъхновила по-късни образци като "Писък" и асортимента на магазините за Деня на Вси Светии) и се завръща. Но по-хубавото е, че гледаме Джейми Лий Къртис - възхитителна и сега, на 59. В оригинала тя игра на 19 години. Сега е бойна баба (но изглежда чудесно), решена да се разплати. 

Д. Г. Грийн е наясно, че не може да достигне култовия статус на оригинала - неговият филм е добър именно в качеството си трибют, на фен сървис към хоръра на Карпентър. И въпреки че "Хелоуин" 2018 е натоварен с големи очаквания, той някак успява да мине между капките и да остави по-скоро добри чувства. (Ако в страшен филм можем да говорим за "добри чувства".)
Слабият елемент в новия "Хелоуин" е Майърс, който в оригинала въздействаше по същия начин, както невидимата акула в "Челюсти" - безмълвен, лишен от всякаква човечност, без да знаем причината за лудостта му. Извън кадър остава и бягството му от затвора. Недостатъците обаче избледняват на фона на финала, който изправя три поколения жени срещу убиеца на оригиналното местопрестъпление от 1978-а. Онова, което най-вече издига филма над многобройните критично слаби хоръри в последните десетилетия, е вдъхновеното и енергично присъствие на Къртис. То стана обект на феминистични #metoo интерпретации, но няма как - "Хелоуин" на Грийн съществува в коренно различна обществена среда от този на Карпентър.