Стиг Ларшон не доживява да види своя опус магнум в книжарниците и киносалоните (трите книги бяха първо екранизирани в родината му, а и Дейвид Финчър засне първия том под заглавие "Мъжете, които мразеха жените" през 2011 г.). Последната му година - 2004-та, го заварва като редактор на антирасисткото списание "Експо". Трилогията "Милениум", разказваща за един реалистичен свят на аморални финансови афери, екстремистки заговори и изкривено правосъдие, се превръща в бестселър, въпреки че дотогава 50-годишният Ларшон не е публикувал нито ред художествен текст. Приживе журналистът получава смъртни заплахи и е преследван от параноя - адресът му не фигурира в никакви регистри, името му отсъства от пощенската кутия, излиза през задната врата на дома си или през мазето. Смята се, че е починал от инфаркт; издателката му поддържа тази версия. Но съществуват и версии за насилствена смърт. Ларшон е прототип на главния герой в романа Микаел Бломквист.

Днес тези факти са позабравени, а машината за пари продължава да се върти - писателят Давид Лагеркранц написа две (по-слаби) продължения, а Холивуд захвана да екранизира и тях. "Момичето в паяжината" е адаптация по четвърта книга и макар титулярните персонажи да са тези на Ларшон, нито сюжетът, нито филмът имат много общо с оригинала. Продукцията на режисьора Феде Алварес (уругваец, известен с хорър проекти) е средна ръка трилър, на моменти с елементи на ненужна демонстративна жестокост. 

В кожата на легендарната хакерка Лисбет Саландер, изиграна вече успешно от Нуми Рапас и Руни Мара, влиза трета актриса - Клеър Фой, на върха на славата си след успешните превъплъщения в "Короната" и "Първият човек". Бломквист тук е сведен до незначителен епизодик, почти няма роля в сюжета. Социалните коментари на Ларшон са принизени до клиширана схватка между американските служби за сигурност, руски мафиоти, които мечтаят за ядрено надмощие, и тук-там по някой шведски корумпиран чиновник. Мрачното минало на Саландер, което я е превърнало в боркиня за правата на жените много преди #metoo, присъства и тук. Антагонист в случая е сестра й, само бегло спомената в оригиналната трилогия, тук сублимираща травмите от бащата насилник в собствени форми на злодеяние и бруталност. 

Саландер на Фой е с непоколебимостта и физическата неуязвимост на комиксова героиня (зашива рана на гърба си първо с каноконлит, после с телбод, и се впуска в нови екшън сцени, без да й мигне окото). В първата си поява на екрана тя е закачулен в черно отмъстител като Батман. По-късните кадри от преследвания с черно ферари само допълват усещането за Батмобил. Когато при развръзката се изправя срещу сестра си, тя е издържана в черно, с тъмна коса в момчешка прическа; сестрата - цяла в яркочервено, руса и женствена. Наблюдаваме превръщането на социалнополитически трилър в комикс. Елементи от 007 също са налице, започвайки от дизайна на началните надписи. Че има нещо гнило в Швеция, на Холивуд хич не му пука. 

Екшън сцените на Алварес са заснети чудесно, Клеър Фой е отлична актриса. Филмът, с усложнен сюжет и неясна посока, ще бъде забравен още преди изтичането на финалните надписи.