Quantcast
"Книжарница в Париж" съживява последния сценарий на Еторе Скола | СЕГА
facebook
twitter

Кинопремиера

"Книжарница в Париж" съживява последния сценарий на Еторе Скола

Серджо Кастелито играе и режисира любовна история със звездата от "Артистът" Беренис Бежо
715
 снимка: Синелибри
Бежо и Кастелито в сцена от "Книжарница в Париж".

Литературният пазар в последните няколко години изобилства от книжарнички край Сена, сладкарнички в Милано и цветарнички в Сен Тропе. Всички те имат своя аудитория, която несъмнено цени умалителните форми, захаросаните повествования и приповдигнатите хепиенди. Вероятно към тях е насочен и филмът "Книжарница в Париж" (макар и без наставка "-чк-"), дебютирал на българския екран като част от фестивала "Синелибри" в края на 2021 г.

Изненадващо, зад филма не стои никой от тези съмнителни бестселъри на нашето време! Сладникавото заглавие дължим на американските разпространители на филма, които го прекръщават A Bookshop in Paris. Всъщност неговото име е Il Materiale Emotivo, или "Емоционалният материал" на италиански - езикът, на който този филм говори, макар да е ситуиран в града на Сена и да показва неизбежната Айфелова кула в задния план. А литературен първоизточник все пак има, макар че и зад него в началото е... киното. Италианският режисьор Еторе Скола (1931-2016), останал в историята на седмото изкуство с "Грозни, мръсни, зли", "Обичахме се толкова много", "Един особен ден", пише сценария "Дракон във формата на облак" в края на живота си. Не успява да го заснеме, но в сътрудничество с карикатуриста Иво Миладзо той се появява в книжарниците във вид на комикс. А по комикса писателката Маргарет Мацантини, неизменната сътрудничка на своя съпруг - режисьора и актьор Серджо Кастелито, създава сценария на Il Materiale Emotivo. Двамата вече са работили върху редица филми, познати на българската публика - "Не мърдай" с Пенелопе Крус, "Да дойдеш на света", "Никой не се спасява сам", "Фортуната".  

В главната роля е отново Кастелито - възрастен мъж, очукан от живота, намерил убежище от външния свят в магазинчето на кьоше и в страниците на книгите, с които то е пълно. Неговият Париж е като изваден от илюстрация в комикс - пресъздадена в студио 5 на "Чинечита" - и героите му почти не напускат малкото площадче, където се разиграват техните страсти и неволи. Този несменяем декор за история, в която актьорското превъплъщение играе водеща роля, напомня за театрална сцена и за Шекспировото "Целият свят е сцена и всички сме актьори". За това спомага и червената завеса, която се вдига в първия и спуска във финалния кадър на лентата.

Винченцо живее самотно, общува кратко с минувачите и с малкото си клиенти. На втория етаж още по-затворен живот води дъщеря му Албертин - тийнейджърка, парализирана при инцидент. Самотният баща полага нежни грижи за нея, надявайки се тя да проговори - филмът ясно намеква, че Албертин не е няма, ами се инатѝ. Всичко се преобръща, когато в книжарницата влетява млада, красива и истерична актриса от отсрещния театър. В ролята е Беренис Бежо - помним я от наградения с "Оскари" "Артистът". Двамата общуват с книги, жестове, роли и така натрупват "емоционален материал", който надделява над безразличието от дотогавашните житейски разочарования. 

То се знае, "Книжарница в Париж" е любовен филм и не избягва капаните на романтичния жанр; освен това Мацантини изпъстря диалога си с прекомерно много цитати. Но все пак тази меланхолична приказка за любовта към четивото, сцената и ближния оставя приятен послевкус. Затова помага и актьорското присъствие, особено това на лъчезарната Беренис Бежо.

 

 

Още

Брад Пит хваща "Убийствен влак"
"Батгърл" - най-скъпият заснет филм, който няма да бъде излъчен

04.08.2022

1288
Пътешествията на кино през август почват от Тайланд

29.07.2022

181