Мина Милева и Весела Казакова започват като аниматорка и актриса, днес са утвърден режисьорски тандем с документалните филми "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" и "Звярът е още жив", а вече и с един игрален - "Котка в стената". Смелото и "некоректно" говорене от предишните им два проекта прозира и тук. "Котка в стената" влиза остро в проблемите на Брекзит, омразата към пришълците, битието на имигрантите, социалното разслоение и предразсъдъци.
На фона на около десетте нови български филма (без да броим филмотечните програми), които се прожектират в София в момента, този изглежда слабо атрактивен, липсват му масирана реклама и кичозно лилави билбордове. "Котка в стената" обаче е чудесна изненада - особено за тези, които не познават документалните творби на двойката. История за самия живот, а не за егото на авторите.
С привидната си наративна и визуална непретенциозност, зад които се крие остра критика на обществото, филмът провокира сравнения с новия социален реализъм на Кен Лоуч и братя Дарден (това забелязаха и на фестивала в Локарно, където в конкурса за "Златен леопард" бе световната му премиера). И преди още някой да се оплаче, че в българското кино и без това имаме достатъчно песимистични сюжети, затлачени от битова несрета и естетика на грозното, "Котка в стената" го неутрализира със своя неполиткоректен хумор и пълна непочтителност към пропагандните мантри. Нека си позволя този банален комплимент - той и не изглежда като български със своите жизнени и колоритни герои, залутани в лондонската мъгла.
Сцена на действието е работническият квартал Пекъм. Там героинята - прилично интегрирана интелигентна българка (Ирина Атанасова), живее с малкия си син и с брат си, който още няма легални документи и се хваща на каква да е работа. Блокът, в който си е купила апартамент, е пълен с обитатели на социални помощи - изразителни, будещи жал или гняв персонажи, сякаш излезли от филм на Майк Лий (вижте само героинята на Гилда Уо!). Катализатор на интернационалния конфликт са един гальовен риж котак, шляещ се по стълбите, и плановете на общината да предприеме абсурдно скъп ремонт за сметка на малцината собственици в сградата.
"Котка в стената" се движи по ръба на документалното. Постановъчната работа е почти невидима, а част от случките и персонажите са почерпани от личния опит на Мина Милева, която от години живее в Лондон. Пак там си търси късмета и дебютантката Ирина Атанасова - страхотно откритие, рядко органична актриса, завършила преди повече от 15 г. НАТФИЗ при покойния проф. Азарян, а в Англия изкарваща си прехраната в йога студио. И англичаните във филма са отчасти актьори, отчасти натуршчици. Резултатът е много симпатична амалгама от реалност и фикция, която работи в полза на автентичността на зрителското преживяване. Огромна е заслугата и на прекрасната Ирина, топка енергия, която води целия разказ - с прекрасен английски, с абсолютно отсъствие на поза и преиграване, с убедително физическо присъствие във всяка сцена.
Казакова и Милева вече са показали, че са "политически активни" кинотворци и имат ясно изразена позиция по обсъжданите във филмите им въпроси. Техните герои казват каквото мислят; то невинаги е приятно, учтиво или доброжелателно към околните, особено ако последните не са "от техните". "Котка в стената" е филм за разделенията и тяхното преодоляване, за шанса хора от различна черга и произход да се разберат, ако седнат да поговорят, както и за склонността да издигаме - монолитни или въображаеми - стени помежду си. Сатиричен, но и емоционален прочит на процеси от новинарските емисии, зад които - каква изненада! - и този път стоят живи хора, които обичат котенца.
YouTube
