Майкъл Бей пръв осребри COVID-19 във филм
Songbird е заснет безпрецедентно бързо по време на пандемията - и, естествено, разказва за нея
Още преди дигиталната си премиера Songbird (в превод "Пойна птица") спечели врагове. Общата оценка бе, че продукцията на Майкъл Бей ("Лоши момчета", "Армагедон", "Трансформърс") преминава границата на добрия вкус с двеста. Да чертаеш апокалиптични сценарии за пандемия, в която светът се люшка вече месеци без изход, и да печелиш от това, показва или далновидност, или пълна липса на скрупули.
Идеята на сценаристите Адам Мейсън и Саймън Бойс се ражда още по време на мартенския локдаун. През май вече "голямата клечка" Бей е на борда, а на 8 юли това е първата филмова продукция, която получава зелена светлина за снимки в Лос Анджелис. Разрешението е получено на база находчиво избраната тематика - актьорите носят маски, общуват по интернет, движат се по празни улици, а снимачният екип е сведен до 40 души и тестван постоянно за Covid-19. Използвани са и много "подръчни" средства като уебкамери и дронове. През декември филмът вече е готов.
Но актуалността на Songbird не успява да го спаси. Филмите за бедствия в много от случаите са готова рецепта за касов успех - самият Бей го е постигал неведнъж. В този случай набързо скалъпеният резултат е недоносен. Не е толкова голям проблем, че е неетично да разказваш подобна история - просто филмът е слаб.
"Какъв е най-лошият възможен сценарий?" - вероятно е въпросът, който Мейсън и Бойс са си задали. И стигнали до немного оригиналната идея, че едва ли ваксини или естествен имунитет ще се появят скоро. Според тях през 2023-та вирусът ще е мутирал в нещо още по-смъртоносно, а ние ще бъдем заключени в домовете си за четвърта поредна година. Единици щастливци с доказан имунитет ще се разхождат свободно - основно в ролята на куриери. Всеки ежедневно ще се диагностицира с приложение на смартфона, а ако се разболее - ще попада не в болница, а в нещо като концлагер, от който няма измъкване.
Songbird започва с псевдодокументални кадри, рисуващи мрачна картина на близкото бъдеще. Камери летят над унилите авенюта на Ей Ей и показват напълно изоставения мегаполис, а гласове от социалните мрежи и новините нареждат "това е краят на света, човек". Впоследствие завива към романс между свободния куриер Нико и виртуалната му любима, чиято баба се разболява. Останалите персонажи на този призрачен свят са богаташко семейство, което търгува с пропуски на черно (Деми Мур и Брадли Уитфорд), садистичен шеф на РЗИ (Питър Стормеър), млада певица, която пее в инстаграм от спалнята си (Александра Дадарио) и ветеран от войната, който за разнообразие е прикован отпреди епидемията - заради инвалидната количка и трудностите си да общува (Пол Уолтър Хаузър от "Ричард Джуъл"). Сериозният актьорски арсенал по-скоро скучае в баналните си сцени и реплики - единствено Стормеър се наслаждава на амплоато на архизлодей, плосък като комиксов герой. Въпреки апокалипсиса около тях, влюбените птички не успяват да постигнат нито драматизма, нито любовната жега на "Титаник" - или дори на "Армагедон"!
И хепиендът е стряскащо плосък - свободата е само на стотина мили от Лос Анджелис, нищо че бедствието е глобално. Макар че визуално наподобява хитовете на Майкъл Бей - свръхнасечен монтаж, преосветяване и ниско поставена камера, дори технически Songbird не блести. Няма ни един зрелищно взривен хеликоптер! Може би причината е, че авторът на блокбастъри само осигурява парите, а режисира Адам Мейсън - автор на 8 филма, които никой не е чувал.
Все пак, подобно на автомобилна катастрофа, край която всички намаляват и извръщат любопитно поглед, и Songbird привлича вниманието.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
