Хърбърт Дж. Уелс пише своята фантастична класика "Невидимият човек" повече от половин век преди маестрото на ужаса Алфред Хичкок да ни съобщи своето жанрово верую: най-страшно е онова, което не виждаш. Кървищата, карантиите и чудовищата са предпочитани инструменти само за слабия разказвач.
Съавторът на жестоките "Убийствен пъзел" и "Коварен капан" Лий Уанел този път е сценарист и режисьор на филм, който черпи смело от наследството на двамата. "Невидимият" в негов прочит е само бегло вдъхновен от романа на Уелс. Героят от заглавието е гениален оптик, успешен бизнесмен. Той обаче е и патологичен насилник, който следи и направлява всяка стъпка на съпругата си Сесилия (в ролята Елизабет Мос, с "Еми" за "Историята на прислужницата"). Една нощ, по каноните на жанра, тя успява да преодолее страха си и да избяга. После научава за смъртта на благоверния си и всичко изглежда наред, макар борбата й с нанесените от него психически травми да продължава още дълго.
И тогава той се завръща. Невидим, но осезаем. Или поне Сесилия така си мисли. Дали е умопомрачение на изтормозения й ум или фантастична оптическа измама, с която насилникът продължава да я преследва? Това са само част от въпросителните във филма. "Невидимият" използва тропите на хорър жанра, за да представи един доста актуален сюжет в момент, когато в Ню Йорк Харви Уайнстийн бе осъден и отведен с белезници, а в Източна Европа още продължават споровете за Истанбулската конвенция.
Така че с един куршум два заека - изправящ зрителя на ръба на седалката старомоден хорър и съвременна трактовка на тема доминацията на силния пол, невидимия тормоз у дома и шансовете на жената да бъде спасена и свободна. Безспорно находчив авторски избор, който донякъде компенсира липсата на оригиналност във филма.
YouTube
