Първо лошата новина. Наистина не знам какво сме очаквали ние, феновете на "Куин" (зачислих се в тази група през 80-те със своите 22 касетки на всичките им студийни и концертни записи и многократни гледания на "Куин" в Будапеща"), но трябва да се знае - филмът "Бохемска рапсодия" не е на нивото на легендата. 

Групата и нейните песни си бяха велики и неповторими и преди това, но ранната и трагична смърт на Фреди Меркюри от СПИН през 1991 г., както и последвалият супер концерт в негова памет на "Уембли" я изпратиха в метафизично измерение. Израснали са много поколения оттогава, много поп звезди са светнали и изгаснали и много музикални стилове са остарели, но Bohemian Rhapsody, We Are the Champions, Radio Ga Ga, I Want to Break Free остават разпознаваеми хитове и днес. (По-миналата седмица в холивудски анимационен филм чух кавър на Under Pressure, която "Куин" записват с Боуи през 1981 г.) Та ако и вие като басиста Джон Дийкън, който отказа да участва в сурогати, считате за напразни комерсиални усилия опитите групата да бъде възкресена с разни допълнително пришити вокалисти като Пол Роджърс и Адам Ламбърт, сигурно сте чакали с нетърпение опита за филмово съживяване на мита. 

"Бохемска рапсодия" е този опит, като Брайън Мей и Роджър Тейлър започват работа върху проекта заедно със Саша Барън Коен (първи избор за ролята на Фреди) още през 2010 г. Следва раздяла поради "непреодолими различия", вербуване на Бен Уишоу за ролята, неколкократни врътки на сценаристи и продуценти. Накрая филмът е поет от "Фокс", а на кормилото сяда Брайън Сингър - за съжаление все по-далеч от свежестта на "Обичайните заподозрени", затънал в комиксови франчайзи до ушите, накрая изгонен от снимачната площадка поради "лични проблеми". Филмът е довършен на бърза ръка от Декстър Флечър (в надписите остава името на Сингър).

По-важен е изборът на звездата - Рами Малек, 37-годишен американски актьор от египетски произход. Е, той е чудесното нещо във филма. Успява да изнесе на плещите си безумно тежка роля и да остави добро впечатление. Особено в епизодите, в които е зад микрофона, на сцената - там е истинска фурия, извикваща недвусмислено духа на покойния Фреди. 

Проблемът е, че сценарият на "Бохемска рапсодия" е пълен боклук. Той е емоционален колкото биографична справка в "Уикипедия" и лишен от всякакъв конфликт. Рекламата на филма гласи: "Единственото по-удивително от тяхната музика е неговата история". Т.е. предположението е, че ще получим сочна, леко пикантна биография на Меркюри, чийто бурен живот е пословичен; че филмът ще извади по-дълбоки пластове, например свързани със странния му произход (зороастриец с персийски корени, роден в Занзибар, живял в Индия, станал рок звезда във Великобритания), сложните отношения със семейството му, с жените и мъжете, с останалите трима от "Куин". Нищо подобно. Дори документален филм би бил по-смел. "Бохемска рапсодия" е повърхностен, схематичен и плах. PG-13 - това е рейтингът, за който филмът се бори и в крайна сметка получава, поради което хомосексуалността на Фреди се свежда до плахи целувки на дивана, а всеизвестните му оргии - до разходки с разголени гърди и чаша шампанско пред смешно облечени статисти. Останалите трима членове на групата са избрани изцяло по физиономична прилика с действителните лица и ролята им е приблизително на восъчни фигури. Има един интересен епизод - създаването на заглавната песен. Меркюри, Мей, Тейлър и Дийкън са затворени да творят в затънтена ферма в провинцията. Явяват се пред продуцентите със закъснение и носят 6-минутен сингъл - мултижанров миш-маш от рок и опера с невнятен текст. Недалновидният продуцент се играе от Майк Майърс ("Светът на Уейн"). Той изпуска птичето, настоявайки за 3-минутен радифоничен шлагер. Останалото е история, а филмът изпуска шанса си да се впише в нея - до края това остава единственият момент с интрига, хумор и свеж диалог.

Преди да сте се отказали напълно: все пак има един компонент в "Бохемска рапсодия", който сработва безупречно. Това са музикалните изпълнения - и тези в репетиционната и студиото, когато се коват Bohemian Rhapsody, We Will Rock You и Another One Bites the Dust, но най-вече тези на голямата сцена, пред многохилядна публика - там, където "Куин" и Фреди Меркюри са били наистина забележителни и неповторими. Звучи на запис гласът на Фреди, но Рами Малек (той припява от време на време) е усвоил сценичните му хватки до съвършенство. Актьорът се справя не зле и в тихите моменти, когато трябва да покаже ексцентричността, самотата и криволиците на главния герой. Номинациите са му в кърпа вързани.

20-минутното изпълнение на "Куин" на благотворителния концерт Live Aid през лятото на 1985 г. е считано за най-великия концертен пърформанс в историята на рока. Филмът го реинсценира почти изцяло, в почти пълната му продължителност, за да завърши на висока нота. Трудно е да се устои на стадионните химни на "Куин" и на харизматичния глас на Фреди, разпяващ 100-хилядна публика. В този момент "Бохемска рапсодия" има и ритъм, и страст. Но това е всичко. Респект към легендата, но не и принос към нейното наследство. Със същия успех можеха да ремастерират дигитално някой стар запис и да го пуснат на IMAX.