Медия без
политическа реклама

"Тежки времена в "Ел Роял" се прави на Тарантино

Не много успешно, но все пак стилно

снимка: Александра филмс
Годард вади от ръкава всички козове на ноар жанра: мрак, дъжд, неон, внезапни изблици на насилие, красиви жени и - за разнообразие - мъже, голи до кръста.

Че "Тежки времена в "Ел Роял" ще е тежка имитация на Куентин Тарантино, се подушва от сто мили срещу вятъра. Още от заглавието, което напомня за диалога между Джон Траволта и Самюъл Джаксън от "Криминале", Royale with Cheese. Или от краткия анонс на сюжета, който запраща седмица странници - кой от кой с по-съмнителна история - на забравено от бога място във вътрешността на Америка. Или от откровеното ноар-усещане в рекламния трейлър, който предизвиква интерес у зрителя: да, тоя филм ще е вторичен, но изглежда толкова дяволски добре! 
С упражнението по стил Дрю Годард ("Хижа в гората"), режисьор и сценарист, се е справил безупречно. Особено добър той е в пролога на филма, който ни връща в 50-те години на XX век, време на възход и блясък за хотел "Роял", на границата между Калифорния и Невада. 

Всъщност има наистина такова място на границата между двата щата, само че в живота то се казва "Кал-Нева ризорт". Построено е и отваря врати още преди Голямата депресия, но за славата го "открива" Франк Синатра през 1951 г., а през 1960 г. го и купува. В онзи период хотелът посреща Мерилин Монро, Джуди Гарланд, Лайза Минели, Ким Новак, Шърли Маклейн, Сами Дейвис мл., Дийн Мартин, Тони Къртис и т.н., хотелът е сцена на екстравагантни партита. През 1967-а Синатра продава на Хауърд Хюз. Следват многобройни смени на собствеността и интериора, като "Кал-Нева" никога не достига някогашния блясък, но продължава периодично да се появява в пресата като място, свързано с не много законни сделки. Някои теории на конспирацията твърдят, че Мерилин е умряла тъкмо тук; други, че това е било любовното гнезденце на Кенеди; факт е, че през "мафиотския" си период курортът се сдобива със сложна плетеница от подземни тунели.

Но фактите не са толкова важни в случая, макар че и "Кал-Нева" е построен наполовина на калифорнийска, наполовина на индианска земя. Границата минава точно през басейна и влезеш ли на плиткото, си в Калифорния; ако продължиш да плуваш, дъното изчезва под краката ти някъде в Невада. Години след като блясъкът на "Ел Роял" е избледнял, отзвукът от големите партита е заглъхнал, а Америка се е разделила със своите илюзии (годината на действието е 1969-а), тук се събират отец Даниел Флин, певицата Дарлин Суит, търговският пътник Ларами Сиймур Съливан, хипарката Емили Съмърспринг и сестра й Роуз, мениджърът на хотела Майлс Милър и тайнственият Били Лий.

Според авторите на филма и първите му рецензенти това би трябвало да е максимумът, който разкриваме от сюжета, за да не развалим кефа на зрителя от неочакваните обрати. Работата е там, че нито обратите са кой знае колко неочаквани, нито във филма има много повече от това кратко съобщение. Хотелът несъмнено е голямата "звезда": въпреки че сред патинираните интериори виждаме ансамбъл отлични актьори, някои от които искрено се кефят на ролите си (Джеф Бриджис, Крис Хемсуърт, Джон Хам, Дакота Джонсън, синът на Бил Пулман - Луис, Синтия Ериво), а Дрю Годард изиграва визуалните си карти безупречно, най-късно около средата филмът се разпилява и потегля наникъде, разочаровайки повествователно. Има стил, има атмосфера, има и епоха - но няма наратив. А от средата до края има много време - "Лоши времена..." продължава мъчителните 2 ч. 21 мин., без да изгражда истинска история или съспенс. 

Диалозите са слаби - няма ги хрускавите реплики на Тарантино. Няма го яркото усещане за откаченост, което неминуемо украсява дори по-слабите му филми. В най-добрия случай "Тежки времена в "Ел Роял" може да се разглежда като трибют към творчеството на по-оригинални майстори. В най-лошия - като поредната "форма без съдържание". Изграждането на декор, избор на персонажи и тон за разказа - тези неща Годард ги умее; но драматургията на един спектакъл не свършва дотам, а там започва. В общи линии, чувства се като много готин и забавен трейлър, който продължава 60 пъти по-дълго от необходимото, а в края му си казваш "това ли беше?!"