Медия без
политическа реклама

Захаросан провал на "Дисни" в "Лешникотрошачката"

Някои неща е по-добре да си останат в сферата на анимацията

снимка: Форум филм
Макензи Фой и Кийра Найтли в "Лешникотрошачката и четирите кралства".

Провали дебнат отвсякъде "Дисни": след като новият "Хан Соло" стана най-слабо печелившият филм от вселената Star Wars и стопира плановете на компанията за безбройни разклонения на междузвезден франчайз, още по-нерадостна съдба постигна най-новата им детска продукция - "Лешникотрошачката и четирите кралства". За пръв път от не знам колко време високобюджетен семеен проект на "Дисни" не оглавява боксофиса в премиерния си уикенд. Игралната версия по приказката на Е.Т.А. Хофман и балета на Чайковски остана на второ място с доста по-ниски приходи от лидера "Бохемска рапсодия". Не се очакват по-добри финансови дни и в следващите седмици, особено като броим неласкавите рецензии. Тази няма да прави изключение.

"Дисни" сериозно са задълбали в развиването на игрални версии по прочутите си анимации, съчетаващи присъствието на живи актьори и реални пищни костюми със съвременните възможности на компютърната анимация, която да строи дворците, хълмовете и чудовищата в кадър. Такива бяха "Пепеляшка" (2015), "Книга за джунглата" (2016) и "Красавицата и звярът" (2017). Всички те бяха печеливши, а някои дори и добри филми. С "Лешникотрошачката и четирите кралства" идеите в тази посока не приключват: готвят се също "оживели" версии на "Аладин", "Мулан" и - боже опази - "Цар Лъв". Вероятно след нейното фиаско обаче и те ще бъдат преосмислени. 

"Лешникотрошачката" заема герои и сюжети освен от приказката на Е.Т.А. Хофман (като дете си мислех, че това е жена и се казва Ета Хофман), така и от прочутия балет по либрето на Мариус Петипа. След което плясва отгоре ведро съвременна политкоректност - немският войник от началото на XIX век е чернокож! - и полива обилно всичко със захарен сироп. Това си е запазена марка на студиото и не дразни само по себе си. Филмът е объркан предимно режисьорски - започнат от Ласе Халстрьом ("Шоколад", "Защо тъгува Гилбърт Грейп"), той е довършен от Джо Джонстън ("Джурасик парк 3"). И то не просто довършен, ами периодът на преснемане продължава 32 дни, което си е достатъчно за цял един нов двучасов материал. Така че обяснимо филмът няма нито физиономия, нито авторство.

Макензи Фой (на 11 в "Здрач", на 14 в "Интерстелар", вече почти пълнолетна) има излъчването на мини Ан Хатауей в ролята на Клара Щалбаум - момиче, наскоро загубило майка си. В навечерието на коледния бал то търси ключ за кутийката, която покойната й е оставила в дар, а открива половин царство. Половин, защото три от четирите налични кралства - на сладкишите, на снега и на цветята, си живеят щастливо и безметежно, а в четвъртото - някога наричано Кралство на забавата, днес злата майка Жигон се готви да воюва с останалите с помощта на зловещи клоуни, излезли сякаш от гримьорните на "То". Актьорските избори не са лоши - Хелън Мирън като Жигон и Кийра Найтли, цяла овъртяна в дантели и захарен памук за ролята на феята Драже, но участието в епизодите на Морган Фрийман (кръстник Дроселмайер) и Ричард Е. Грант (регентът на снежното кралство) е абсолютен миманс.

За Лешникотрошача няма да говорим. Афробританецът с искрящо бели зъби е толкова неподходящ избор за тази роля, колкото e клет българският му дублаж в най-добрите традиции на витизчийското гласово преиграване. Ако все пак решите да гледате филма, непременно помислете върху възможността да е субтитрираната версия (ще има и двете възможности). Макар че пък така "Лешникотрошачката и четирите кралства" ще загуби най-безкритичната си потенциална публика - момиченцата до 7-8-годишна възраст, които мечтаят да са принцеси. За всички останали филмът е загуба на време, слаб и досаден. Малка утеха е танцьорското камео на примабалерината Мисти Копланд.