Quantcast
Запознай се с българското кино | СЕГА
facebook
twitter

Кинопремиера

Запознай се с българското кино

По-добре късно: 20 филма от последните 10 години могат да бъдат наваксани в „Десетилетие на бг кино“
431

Един от греховете на българското кино е, че не успява – или успява рядко и частично – да стигне до българската публика. Причините за това са много и различни, важното е, че са поправими. Даже сега, когато Холивуд не произвежда нова продукция, а големите мултиплекси са затворени, в малкото (и малки) работещи независими кина у нас се наблюдава интересен феномен - те прожектират активно българско и европейско кино... Но ако все пак ви е страх да отидете на кино с маска или актуалните заглавия не са ви по вкуса, има и друго решение.

Платформата Neterra.tv е далече от български Netflix, но вече няколко пъти демонстрира успешно сътрудничество с филмови продуценти, фестивални организатори и разпространители у нас. Така по време на най-строгата карантина в сайта й се появиха филмите от фестивала Master of Art, така видяха дълго отглагания си достъп до зрителите в цялата страна документалните класики на „Агитпроп“, а сега съвместен проект с Дома на киното дава възможност на зрителите – не само у нас, а и по света – да се насладят на двайсет избрани български игрални филма от последните 10 години. Под гръмкото название „Десетилетие на българското кино“ може би не са подбрани най-добрите (или поне не всички), в селекцията има и откровено слаби и заслужено забравени заглавия, но има и такива, които заслужават повече зрители и внимание.

„Десетилетие“-то включва два пакета по 10 филма, като цената за неограничено гледане (до 30 юни) на всяка от двете колекции е 20 лв. – или скромните два лева на филм. Не че пиратите вече не са запознали любознателните и с новото българско кино напълно безплатно, но да се надяваме, че не всички разчитат на техните услуги.

Инициативата включва и поредица „Говори с киното“, в която авторите на филмите ще дискутират теми около творческия процес, световните филмови тенденциии и пътищата пред българското кино. През тази седмица предстоят „Възможно ли е комерсиалното българско кино“ (на 15 юни), и „Българското кино – по света и у нас“ (на 18-и), като информация и линк за онлайн дискусиите може да се намери на ФБ страницата на Дома на киното.

А ето и най-важното: филмите.

„Колекция 1“ включва „Подслон“, „Мисия Лондон“, „Лов на дребни хищници“, „Зад кадър“, „Аве“, „Кецове“, „Love.net“, „Лора от сутрин до вечер“, „Миграцията на паламуда“ и „Съдилището“. Очевидно стремежът е бил тази селекция да покрие началото на десетилетието. 9 от филмите в нея са излезли на екран между 2010 и 2012 г., единственото изключение е „Съдилището“ (най-слабият филм на Стефан Командарев, излязъл през 2014 г., между успешните „Светът е голям...“ и „Посоки“).

Сред тези филми има два, пожънали значителен успех при прожекциите си в кината - „Мисия Лондон“ на Димитър Митовски и Love.net на Илиян Джевелеков. Екранизацията по Алек Попов стана и първият български касов хит след 1989 г. С близо 400 000 зрители (Love.net има малко над 200) той се мери с популярните холивудски заглавия. За съжаление наскоро имах възможност да проверя, че филмът, към чийто непретенциозен хумор изпитвах симпатии през 2010 г., не е остарял добре. Но това се случва и на далеч по-велики заглавия.

Своите, макар и по-малобройни, фенове има и „Кецове“ на Валери Йорданов и Иван Владимиров, който е сред най-симпатичните предложения в тази селекция. Масовата публика няма да хареса камерните „Подслон“ на Драгомир Шолев и „Аве“ на Константин Божанов, но ако някой изкушен от киноизкуството ги е пропуснал, сега му се удава възможност да навакса. Приятно непретенциозна младежка история е и "Лора от сутрин до вечер" на Димитър Коцев-Шошо - единственият в този списък от 20-те, заснет без държавна субсидия и с микробюджет. Останалите три - "Зад кадър" на Светослав Овчаров, "Миграцията на паламуда" на Людмил Тодоров и "Лов на дребни хищници" на Цветодар Марков, спокойно могат да се пропуснат.

“Колекция 2“ дава добра индикация, че българското кино е във възход – филмите в нея са значително по-качествени, а и по-разнообразни жанрово и тематично. В този пакет също е попаднал филм от 2014 година и той е най-слабият от 10-те - „Потъването на Созопол“ на Костадин Бонев. Останалите са заснети между 2015 и 2019 г. и представят една наистина пъстра картина на националната ни кинематография. Задължителни за гледане са „Слава“ - вторият филм от трилогията „по истински случай“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, „Ага“ на Милко Лазаров – първият ни филм на наистина световно ниво след промените, и, разбира се, „Възвишение“ - много успешната адаптация на Валери Божинов по романа на Милен Русков. Към тях бих добавила и преливащият от емпатия и милост към героите си „Каръци“ на Ивайло Христов.

“Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ на режисьорката Иглика Трифонова е гледан от малцина, но е съдебна драма на добро европейско ниво, а „3/4“ на Илиян Метев е деликатен разказ за семейството и музиката, допадащ предимно на културтрегери. Не съм сред феновете на тежката социална драма „Безбог“, но филмът на Ралица Петрова спечели една от най-големите награди за български филм на международната фестивална сцена - „Златен леопард“ от Локарно.

Недобро впечатление прави присъствието на един от най-талантливите ни режисьори, Камен Калев, с най-слабия му филм „С лице надолу“ (но най-добрият му - „Източни пиеси“, е заснет преди това десетилетие). Но ще чакаме по кината четвъртия му филм „Февруари“, избран в официалната селекция на Кан в особено каръшка година – тази, в която фестивалът не се провежда. Като екзотика приемам присъствието сред тези 10 на спорния „Лили Рибката“ - средна ръка детски филм, нещо средно между приказка и комедия на нравите, обаче раздухал пуническа война заради своя „джендър“-елемент при премиерата си преди 2 години.

Инициативата е похвална, но в нея има и доста плява. А можеха да представят десетилетието на българското кино на наистина високо ниво. В една такава селекция задължително биха намерили място "Ага" (2018), "Слава" (2016), "Възвишение" (2017), "Каръци" (2015),  "Прокурорът, защитникът, бащата и неговия син" (2015), по комерсиални заслуги непременно там ще е "Мисия Лондон" (2010); можем да добавим и "Подслон" (2010), "Безбог" (2016 ) или "Аве" (2011). А останалите трябваше да са "Посоки" или "В кръг" на Командарев, "Ирина" на Надежда Косева, "Писма от Антарктида" на Станислав Дончев, дебютът на Грозева и Вълчанов "Урок", а защо не и "Дъвка за балончета" или "Снимка с Юки"... 

Всички те са български и са от същото десетилетие, ала вероятно качването им онлайн е въпрос и на договорка и права. Има, безспорно има все още български филми, при гледането на които ти иде да си изтръгнеш ноктите от безсилие и жал, но те стават все по-малко. А добрите стават повече. Но не трябва да пропускаме да посочим разликата между двете, защото иначе зрителят ще продължи да пита "хубав ли е филмът, или е български?".

Още

Как (няма) да станем Холивуд на Балканите
Гледайте безплатно ново българско кино на корем

12.01.2021

2050
Властта отпуска 10 млн. годишно повече за българско кино 

04.12.2020

Обновена

547