Често има заговори без преврат; това изглеждаше като преврат без заговор. И все пак, колкото и странен да е бунтът на вожда на наемниците от "Вагнер" Евгений Пригожин, можем да направим някои неочаквани изводи от неговото протичане и от неговия край.
1. Путин не е популярен дори в Русия
Всички проучвания на общественото мнение, с които разполагаме, се провеждат в среда, в която властта на руския президент Владимир Путин се възприема като неизбежна и в която е рисковано да отговориш грешно на въпроса кого харесваш най-много. Но когато властта на Путин беше елиминирана - когато град Ростов на Дон беше превзет от "Вагнер", никой не се противопостави. Някои руснаци бяха в еуфория, а повечето изглеждаха апатични към бунта на Пригожин. Нямаше руски град, където някой спонтанно да изрази личната си подкрепа за Путин, да не говорим за някой, който да поеме какъвто и да е личен риск в защита на неговия режим.
Еуфорията навежда на мисълта, че някои руснаци са готови да бъдат управлявани от друг експлоататорски режим. Апатията показва, че повечето руснаци в този момент просто приемат за даденост, че ще бъдат управлявани от гангстера с най-много оръжия, и ще продължат да водят ежедневния си живот, независимо кой е този гангстер.
2. Пригожин е реална заплаха за Путин
На първо място, защото прави почти същите неща, които прави и Путин, и използва същите методи като Путин. Както самата руска държава, така и наемническата фирма на Пригожин "Вагнер" са паразитни режими с широки обществени връзки и солидно въоръжение.
Режимът на Путин съществува, а градовете Москва и Санкт Петербург са относително богати, благодарение на колониалната експлоатация на въглеводородните ресурси в Сибир. Богатството е притежание на много малко хора, а руското население редовно е подлагано на безсмислени войни - Украйна, Сирия, отново Украйна - за да се отвлече вниманието му от това основно положение на нещата и да се убеди, че има някакъв външен враг, който го оправдава (какъвто всъщност няма).
"Вагнер" функционираше като своеобразно продължение на руската държава и вършеше най-мръсната работа извън Русия - не само в Сирия и Украйна, но и в Африка. Тя беше субсидирана от руската държава, но изкарваше истинските си пари, като сама добиваше минерални ресурси, особено в Африка. За разлика от повечето си други начинания, войната на "Вагнер" в Украйна беше финансово губеща. Пригожин се възползва от отчаяната нужда на руската пропаганда за победа, като се окичи със заслуги за победата при Бахмут. Този незначителен град е напълно разрушен и изоставен по времето, когато "Вагнер" го превзема с цената на десетки хиляди руски жертви.
Но тъй като това беше единствената победа в ужасяващо скъпата, но стратегически безсмислена офанзива на Русия през 2023 г., Бахмут трябваше да бъде представен от медиите на Путин като някакъв Сталинград или Берлин. Пригожин се възползва от това. Той успя да си присвои фалшивата слава, дори след като изтегли "Вагнер" от Украйна. Междувременно той критикуваше военните командири на Русия, използвайки все по-вулгарни изрази, като по този начин попречи на руската държава (и на Путин) да спечели кой знае колко много от кървавия спектакъл с нахлуването в Украйна. Накратко: "Вагнер" успя да накара режима на Путин да работи за него.
3. Пригожин каза истината за войната.
Това трябва да се третира като вид самоцелна случайност: Пригожин е ярък и умел лъжец и пропагандист. Но неговата позиция в дните преди похода му към Москва направи истината полезна за него. Той искаше да заеме точно такава позиция в руското обществено мнение: като човекът, който се е сражавал лоялно за Русия и е извоювал единствената значима победа на Русия през 2023 г., въпреки некомпетентността на режима и безсмислието на самата война.
Не съм сигурен, че се обърна достатъчно внимание на това, което Пригожин каза за мотивите на Путин за войната: че тя няма нищо общо с разширяването на НАТО или някаква украинска агресия, а е просто въпрос на желание да доминира над Украйна, да замени режима ѝ с приятелски настроен към Москва политик (Виктор Медведчук), а след това да заграби ресурсите ѝ и да удовлетвори руския елит. Като се има предвид начинът, по който руската политическа система всъщност функционира, това звучи правдоподобно. Различните аргументи на Путин са драматично несъвместими с начина, по който руската политическа система всъщност функционира.
4. Русия е много по-малко стабилна, отколкото беше преди нахлуването в Украйна.
Това е доста очевиден факт, който много хора изтъкват, като се започне още от първото нахлуване през 2014 г. Никога не е имало причина да се смята, че Путин се грижи за руските национални интереси. Ако беше така, той никога нямаше да започне конфликт, който принуждава Русия да стане зависима от Китай, който е единствената реална заплаха по границите ѝ. Всеки реалист в Москва, загрижен за руската държава, би се стремил да балансира между Китай и Запада, а не да провежда политика, която отблъсква Запада.
Путин се опасяваше, че Украйна може да послужи като опасен модел. За разлика от руснаците, украинците можеха да гласуват и се радваха на свобода на словото и сдружаването. Това не беше заплаха за Русия като цяло, но беше заплаха за личната власт на Путин. Путин със сигурност виждаше в Украйна възможност да разиграе спектакъл, който да отвлече вниманието от тежката корупция на собствения му режим.
Изглежда, че Путин от 2022 г. (много повече от Путин от 2014 г.) е повярвал на собствената си пропаганда, надценявайки руската мощ и отхвърляйки реалността на украинската държава и украинското гражданско общество - нещо, което нито един реалист не би направил. Затова второто нахлуване се провали и даде шанс на конкурентен военачалник. И Пригожин се възползва от тази възможност. Всичко това бе абстрактно, докато той не поведе войските си към Москва, като свали шест руски хеликоптера и един самолет и спря по своя воля, без изобщо да срещне значима съпротива. Със сигурност шефът на "Вагнер" имаше много предимства - например, че местните жители го възприемали като руснак, а и знае как работи местната инфраструктура. Въпреки това походът на Пригожин показва, че една малка сила не би имала особени проблеми да стигне до Москва. Това не беше така преди по-големата част от руските въоръжени сили да бъде ангажирана в Украйна, където много от най-добрите части бяха елиминирани.
5. Когато е притиснат в ъгъла, Путин се спасява сам.
На Запад се притесняваме за намеренията на Путин - какво ще направи той, ако се почувства застрашен? Може ли да направи нещо ужасно? Путин насърчава този начин на мислене с постоянното бръщолевене за "ескалация". В събота Путин произнесе още една реч, пълна със заплахи, този път насочена срещу Пригожин и "Вагнер". След това се качи в самолет и отлетя за друг град. А след това сключи сделка с Пригожин. Накрая всички обвинения срещу Пригожин бяха свалени. А пропагандистите на Путин обясниха, че всичко това е напълно нормално.
Докато Путин е на власт, той ще прави точно това. Той ще заплашва и ще се надява, че тези заплахи ще променят поведението на враговете му. Ако това не стане, той ще промени историята. Неговият режим се крепи на пропагандата и в крайна сметка спектакълът, който създават военните, е в услуга на пропагандата. Дори когато този спектакъл е толкова унизителен, както беше в събота, когато руските бунтовници почти навлязоха в Москва, а Путин избяга, неговата реакция ще бъде същата - той ще се опита да промени темата.
Струва си да се подчертае, че в събота заплахата за него лично и за режима му беше реална. И рискът, и унижението бяха несравнимо по-големи от всичко, което можеше да се случи в Украйна. В сравнение с властта в Русия украинската земя е маловажна. След това, което видяхме, никой не бива да твърди, че Путин може да бъде притиснат в ъгъла в Украйна и да вземе някакво ужасно решение. Той не може да бъде притиснат в ъгъла в Украйна. Той може да бъде притиснат само в ъгъла в Русия. И сега знаем какво прави той, когато това се случи: записва реч и бяга.
6. И фашистите могат да враждуват помежду си.
Ние не използваме много термина "фашист", тъй като руснаците (особено руските фашисти) го използват за своите врагове, което е объркващо, а и изглежда някак си политически некоректно да го използваме. И по още една причина: за разлика от италианците, румънците и германците от 30-те години на ХХ век, режимът на Путин има възможност да се възползва от огромни печалби от въглеводороди, за да влияе на западното обществено мнение. Ако приемем, че Русия днес не е фашистки режим, наистина е трудно да се разбере какъв режим би бил фашистки. Тя е по-ясно фашистка от Италия на Мусолини, която изобрети този термин. Руските фашисти бяха в челните редици и на двете инвазии в Украйна, както на бойното поле, така и в пропагандата. Самият Путин използваше фашистки език на всяка крачка и преследваше фашистката цел за геноцид в Украйна.
Пригожин обаче е по-ефективният фашистки пропагандатор по време на тази война, като стратегически използва символи на насилието (ковашки чук) и образи на смъртта (гробища, истински трупове), за да затвърди позицията си. "Вагнер" включва много голям брой открито фашистки бойци. Конфликтът на "Вагнер" с руския военен министър Сергей Шойгу има расистки подтекст и тоналност - в провагнеровите канали на социалната мрежа "Телеграм" той е наричан "тувински дегенерат" и други подобни.
Много руснаци със сигурност са били дълбоко засегнати от сблъсъка на двата фашистки лагера. При това е важно да се уточни разликата между фашизма на Путин и Пригожин и фашизма от 30-те години на ХХ век. И двамата са много запленени от парите, което не е било присъщо на първото поколение фашисти. Те са олигархични фашисти - порода, която си струва да се наблюдава и в САЩ.
7. Разединението в Русия е реално и вероятно ще продължи.
Някои руснаци празнуваха, когато "Вагнер" свали руски хеликоптери, а други се учудваха, че могат да го направят. Някои руснаци искаха действия, други не можеха да си представят промяна. На повечето руснаци вероятно не им пука много, но тези, на които им пука, не са на едно мнение. Режимът на Путин ще се опита да смени темата, както винаги, но сега му липсва нападателна мощ в Украйна (без "Вагнер") и възможността да разиграе голям спектакъл. Руската пропаганда вече се е обърнала срещу войниците на "Вагнер", които, разбира се, вчера бяха герои. Водещият руски пропагандатор Владимир Соловьов агитираше за "Вагнер". Твърдеше се, че синът на говорителя на Кремъл е служил във "Вагнер". Въпреки че това почти сигурно е лъжа, то разкрива как някога "Вагнер" бе престижна марка.
За руските пропагандатори може да се окаже трудно да намерят някакви герои в метежа, тъй като почти никой не се противопостави на похода на "Вагнер" към Москва. Ако "Вагнер" е бил толкова ужасна, защо всички я оставиха да продължи напред? Ако руското министерство на отбраната е толкова ефективно, защо не направи почти нищо? Ако Путин е отговорен, защо избяга и остави Александър Лукашенко да преговаря с Пригожин от Беларус? Ако Лукашенко е героят на историята, какво говори това за Путин?
Не е ясно и какво ще се случи сега с "Вагнер". Кремъл твърди, че нейните хора ще бъдат интегрирани в руските въоръжени сили, но е трудно да се разбере защо те биха приели това. Те са свикнали да се отнасят към тях с по-голямо уважение (и да получават по-добро заплащане). Ако "Вагнер" остане непокътната под някаква форма, как ще й се има доверие - в Украйна или където и да било другаде. В по-общ план Путин сега е изправен пред лош избор между търпимост и чистки. Ако толерира бунта, той изглежда слаб. Ако прочисти режима си, рискува да се стигне до нов бунт.
8. Едно от престъпленията на Путин срещу Русия е ликвидирането на опозицията.
Тя е или в затвора, или в изгнание и не може да направи почти нищо, за да развие идеите си за бъдещето на Русия. Режимът на Путин очевидно е изчерпан, но няма кой да го каже и да предложи нещо по-добро от поредния застаряващ фашист.
Това е контрастът с 1991 г. По време на опита за преврат срещу Михаил Горбачов, руснаците се събраха в Москва. Някои от тях може и да не бяха привърженици на Горбачов, но виждаха заплахата, която един военен преврат представлява за собственото им бъдеще. Съпротивата срещу преврата даде на Русия шанс за ново начало - шанс, който сега е пропилян. Нямаше съпротива срещу този преврат, отчасти поради системната политическа деградация на режима на Путин, отчасти защото смелите руснаци, които излязоха на улицата през 1991 г., сега са зад решетките или в изгнание. Това означава, че руснаците като цяло са лишени от възможността да мислят за политическото си бъдеще.
9. Това беше сигнал как ще завърши войната в Украйна.
Когато в Русия има смислен конфликт, руснаците ще забравят за Украйна и ще обърнат внимание на собствената си страна. Това се е случвало неведнъж и може да се случи отново. Когато такъв конфликт продължи повечко от този (само един ден), руските войски ще бъдат изтеглени от Украйна. "Вагнер" се изтегли от Украйна, а след това войските на Рамзан Кадиров ("Ахмат") напуснаха Украйна, за да се бият с "Вагнер" (което очаквано не успяха да направят, но то е друга история). При един по-продължителен конфликт редовната армия също щеше да се върне от Украйна. Защото иначе няма как да бъдат защитени Москва и нейният елит. Московските елити, които мислят в перспектива, трябва да искат тези войски да бъдат изтеглени още сега. При сегашната си траектория Русия вероятно ще се изправи пред вътрешна борба за власт по-скоро рано, отколкото по-късно. Така завършват войните: когато се почувства натискът вътре в политическата система. Тези, които искат тази война да приключи, трябва да помогнат на украинците да упражнят този натиск.
10. Събитията в Русия (както и събитията в Украйна) до голяма степен се определят от избора на руснаците (или украинците).
Твърде много хора изглежда мислят, че украинците се бият заради САЩ или НАТО, докато всъщност ситуацията е точно обратната: именно украинската съпротива убеди другите държави да помогнат. Твърде много хора все още смятат, че САЩ или НАТО имат нещо общо с личното решение на Путин да нахлуе в Украйна, докато всъщност характерът на руската система (и думите на самия Путин) ни дават съвсем друго обяснение.
Някои от тези хора сега твърдят, че дори пучът на Пригожин е бил планиран от американците, което е глупаво. Правителството на Байдън съвсем последователно работи срещу "Вагнер". Основната американска връзка на Пригожин беше упоритата му работа като ръководител на руската Агенция за интернет изследвания за избирането на Тръмп през 2016 г.
Други се мъчат да обяснят похода на Пригожин към Москва и неговия край като някакъв сложен политически театър, в който целта е била Пригожин и "Вагнер" да бъдат преместени в Беларус, за да организират удар по Украйна от север. Това е нелепо. Ако Пригожин действително е в Беларус, не се знае какво би могъл да импровизира там. Но идеята за подобен план е безсмислена. Ако Путин и Пригожин си сътрудничеха, те можеха просто да се договорят за такъв ход по начин, който нямаше да навреди на репутацията на двамата (и да остави Русия по-слаба).
Путин избра да нахлуе в Украйна по причини, които имаха смисъл само за него и изградената от него система. Пригожин се противопостави на Путин по причини, които имаха смисъл за него като човек, който се е възползвал от тази система. Бунтът беше избор в рамките на избраната от Путин война и е пример за катастрофата, до която Путин доведе страната си.
--------------
* Тимъти Снайдър е американски историк, специализиран в историята на Централна и Източна Европа, Съветския съюз и Холокоста. Той е професор по история в Йейлския университет и постоянен сътрудник на Института за науките за човека във Виена. Автор е на няколко книги, сред които "Кървави земи: Европа между Хитлер и Сталин", "За тиранията: двадесет урока от ХХ век", "Пътят към несвободата" и "Нашата болест". Текстът е публикуван в блога му.
