Макар да не е обявена официално, кампанията за местния вот започна. Напрежението е по целия диапазон на скалата – в София Мая Манолова е в стихията си, последвана от нервен старт на Йорданка Фандъкова; в Пловдив и Русе хвърчат искри в ГЕРБ, страсти има в Плевен, Добрич; във Варна пък е толкова спокойно, сякаш единствената енигма е ще смени ли Иван Портних през ноември хигиенистките в общинската сграда.
На теория целите на всички кандидати (личности и партии) са ясни, те са кметско място и максимален брой съветници. На практика обаче е различно. В ерата на ГЕРБ видяхме целенасочен отказ от сражение на конкурентите й.
Умишлено бяха издигани неизбираеми
кандидати за кмет, усилията да спечелят голям брой съветници - бутафорни. Много бяха чисто политическите причини за подобна "тактика" – убеждението, че ГЕРБ така и така ще спечели, вътрешни разколи, в които се търсеше "пържене" на другарчето… Имаше претенденти, които се кандидатираха за кмет само за да бъдат забелязани и така да уредят мандат в съвета. Трети пък се състезаваха, защото можеха да си платят кампанията. В повечето случаи обаче други бяха истинските причини за всичко това – стремежът на съответните опозиционери да се наредят на общинската баница. Строеж на хотелче, печелене на обществена поръчка, тук изпълнители, там подизпълнители… - мизата имаше различни форми. А ГЕРБ е умна партия – тя бори човешкия глад. Плуралистично оставяше край себе си трохички и парченца.
Тази опозиционна "тактика" е оправдана за чисто партийните и бизнес цели, а вероятно е и допустима за най-твърдия електорат. Но среща омерзение извън обръчите и правоверните избиратели. Мнозинството хора дори да не я разбират, усещат бутафорията. Чуват за тънките сметки, а бъдещето ги потвърждава.
Театърът тече и на национално ниво,
той е главната причина от разочарованието в управляващите да не печелят конкурентите им. Затова дойдат ли местни избори, от 12 години насам първият и най-важен въпрос е: ще скочи ли истински на ГЕРБ т.нар. опозиция.
Преди да видим днешната разстановка, нека си припомним какви хора бяха изправени срещу ГЕРБ в основните градове. В повечето случаи имаше
градиращ отказ от истинско състезание:
Варна. През 2007 г. БСП играе с дългогодишния си кмет Кирил Йорданов. Десните издигат отдавна живеещия в София Димо Гяуров, герой от ерата на СДС с емблематична за прехода кариера (на 33 години оглавява Националната разузнавателна служба, по-нататък става посланик…). Йорданов печели, а миг след вота кандидатът на ГЕРБ Свилен Крайчев му става заместник. Четири години по-късно Йорданов вече е от ГЕРБ, срещу него БСП изважда току-що излезлия от ареста Борислав Гуцанов (силно изцапан образ, тяснопартиен). Синята коалиция пък изтупва от прахта друга емблема - Николай Недков, приватизатор на Златни пясъци. На междинните избори през 2013 г. БСП подкрепя заместник на сваления с революция Йорданов (Христо Бозов), десните застават зад Чавдар Трифонов, бивш служител на трибуквена структура. Трифонов е кандидатиран и след две години, за да влоши два пъти резултата. БСП пък избива рибата с Анелия Клисарова, министър от печалния кабинет на Орешарски и бивш сподвижник на НДСВ. Именно тази среда ражда звезда, която скоро ще свети над море, гори и поля - Веселин Марешки.
Пловдив. През 2007 г. БСП издига местния си функционер Захари Георгиев. Той взема 18%, от раз печели кандидатът на ГЕРБ и ВМРО Славчо Атанасов. Дясната легенда Спас Гърневски се отличава с 3%. През 2011 г. силното име в БСП-Пловдив вече е Георги Гергов, издигнат е негов човек – адашът му Търновалийски. След четири години претендент е
лично Гергов, влошава резултата
През 2011 и 2015 г. върху манежа танцува Дани Каназирева – близо и до ГЕРБ, и до Гергов, и много далеч от изборен успех. Десните пък първо играят с Илко Николов (мащабна фигура с таван от 4.7% ), а после със Здравко Димитров, бивш член на ГЕРБ (и настоящ). През цялото това време, а и още преди ерата на ГЕРБ, Славчо Атанасов не изпуска кметска надпревара (с появата на Иван Тотев е престанал да бъде фаворит на Борисов-Цветанов).
Бургас. В ерата на Димитър Николов опоненти му се издигат колкото да не е без хич. Няма нужда да се припомнят. Все пак при БСП (де)градацията е повече от интересна – от Йоан Костадинов до Евгений Мосинов (мир на праха му, всеки в Бургас знае за какво иде реч).
Русе. През 2007 г. Божидар Йотов и БСП печелят срещу Ваньо Танов от ГЕРБ. Тогава и два пъти после, независимо от загубите, патриотичен или дясно-патриотичен кандидат е Искрен Веселинов. През 2011 г. БСП издига абсолютно незабележимия Орлин Лазаров (зам.-кмет на Йотов), а четири години по-късно предлага още
от същото – пак Йотов
Пределно ясно бе, че при такава еднообразна "алтернатива" Пламен Стоилов от ГЕРБ нямаше как да не печели без проблем.
София. През 2007 г. срещу Бойко Борисов БСП изправя Бриго Аспарухов, а десницата – Мартин Заимов. Две години по-късно звездата е Фандъкова. Десните извървяват знаменит път: от подкрепа за нея през Прошко Прошков до… Вили Лилков. БСП – още по-знаменит: от Георги Кадиев през Георги Кадиев до Михаил Мирчев. Единственото сигурно в тези абсурдни кандидатури е, че са търсени хора, готови да бъдат бити като тъпан.
Днес нещата са и същите, и малко по-различни. Наблюдават се географски специфики. Не е ясно как точно ще играе Слави Трифонов, затова е рано за категорични изводи. И все пак могат да бъдат направени няколко прогнози:
В София битката ще е свирепа
Важен въпрос е какво точно ще направи БСП. Ако подкрепи Манолова, може да се окичи с легендарна победа. Но практически ще налее вода в друга мелница, тъй като Манолова най-вероятно ще бъде подкрепена от Трифонов. Освен това омбудсманът е еманципирана от някогашната си партия, как ще решат въпроса за листата? Ако пък БСП играе с друг кандидат, цепи левия фронт срещу Фандъкова. Подобна ще бъде дилемата и за десните на евентуален балотаж (Мая или Йорданка?; претендентът им Борислав Игнатов е с малки шансове). Най-важният въпрос обаче е
доколко Манолова е алтернатива на ГЕРБ и Борисов
Нали стана омбудсман благодарение на великодушието и демократичността им?
В Бургас БСП отново издига формален кандидат (Николай Тишев), десните също са обичайни – готвят подкрепа на Николов. Ясно е – той ще посрещне като кмет и достойните си старини. Във Варна Портних се чуди да прави или не кампания. Капацитетът на местната десница е да издигне фейсбук герой с 6% таван или ново лице от ерата на Костов и Добрин Митев (5%). В БСП-Варна пък са толкова изпокарани, че този път и да се продадат не могат – по-добре никой да не издигат. В Русе и Пловдив се очертават интересни сюжети, тъй като градоначалниците Стоилов и Тотев се отказаха. Но ще имат ли избирателите този път алтернатива? Едва ли. В Русе, както винаги, за бой (него да бият) се стяга Искрен Веселинов. В Пловдив – пак Дани Каназирева (местни формации), пак довереник на Гергов (БСП)… И разбира се, Славчо Атанасов (патриоти). Десните да му мислят – преди 4 години подкрепиха Здравко Димитров, той е кандидатът на Борисов сега –
що да не му пристанат,
след като вече играха театър? Тънки сметки се правят отново с тези до болка познати имена. Ако отнейде изскочи искрен опонент на ГЕРБ, притежаващ интелектуален и организационен опит да спечели, ще е сензация.
Тези местни избори са в пряка връзка и с най-големия за българската политика въпрос от 3 години насам – за очаквания, но все не стартиращ край на ГЕРБ. Наесен промяната може да се материализира, а може и да се отдалечи. Фактически едноличното управление на Борисов много прилича на Иван-Костовото. Прeобръщането на политическото статукво и промяната на нагласите тогава стартира от Варна - изключително изненадващата победа на Кирил Йорданов (1999 г.). Ако сега предстои ще обръщане, ще тръгне от София.
