Quantcast
2020 - годината, в която българската природа страда и тържествува | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

2020 - годината, в която българската природа страда и тържествува

Гражданските протести и екологичните сдружения често са единствената преграда срещу съсипването на райските кътчета у нас
857
През юни и юли се проведоха мащабни протести срещу строежите в планини и по морския бряг.

Отива си поредна година, в която неповторимата българска природа бе подложена на атаки от различни страни - както от офиси на инвеститори и концесионери, така и от кабинети в държавни институции. През 2020 г. строеж на брега на морето роди абсурда "подпорен хотел", багери се качиха на Рилските езера да прокарват алеи от чакъл. Повредена тръба замърси Варненското езеро с фекалии, а Емил Димитров-Ревизоро не губи време на новия си пост в екоминистерството и тихомълком изключи от защитената зона "Емине-Иракли" 13 дка земя над Свети Влас, придобити чрез заменка от братята Диневи.

Министрите се смениха, но не и приоритетът на всяка власт да се отърве от тежките режими на защита на околната среда. Въпреки това обаче опазването на природата е една от малкото сфери в България, в които гражданското общество успява да наложи обществения интерес над частно-политическия, а екологичните организации често са единствената преграда пред дивото застрояване и усвояване на природни ресурси. Кои бяха битките на зеления фронт тази година?

 

Победа за Пирин

 

Пирин е една от най-старите каузи на природозащитните организации у нас. В края на април коалицията "За да остане природа в България" спечели продължило 3 г. съдебно дело срещу решение на екоминистерството да не извършва екологична оценка на проекта за нов план за управление на парка. То бе взето през март 2017 г. в мандата на служебния екоминистър Ирина Костова в правителството на Огнян Герджиков. "За да остане природа в България" го оспори в съда, а наследниците на Костова продължиха нейното "дело". Първата инстанция - тричленен състав на Върховния административен съд, отмени документа, но министър Нено Димов обжалва. През април 2020 г. петчленен състав на ВАС окончателно потвърди предишните заключения, че законът изисква екологичната оценка да бъде извършена едновременно с изготвянето на плана за управлението на парка, предвид неговите цели, териториален обхват и степента му на подробност. Така природозащитниците успяха отново да спрат плана, който предвижда главоломно застрояване и сеч в пределите на парка. Това е поредната успешна битка за Пирин в съда. Висшите магистрати окончателно постановиха и че в националния парк не може да се строи, което спря опита на Нено Димов и колегите му от "Обединени Патриоти" да прокарат втора кабинка в Банско въпреки ограниченията на закона за защитените територии.

 

Всички в защита на "Натура"

 

Природозащитните организации обединиха усилия в отпор на вредния законопроект за промени в закона за биоразнообразието, с които "Обединени Патриоти" искаха да отнемат думата на специалистите при определянето на режимите за управление на зоните от "Натура". Предишният екоминистър Нено Димов искаше "в името на хората" да премахне забраните и ограниченията от плановете за управление на защитените зони, като вземе в свои ръце тези решения. Проектът му бе внесен в парламента от неговия наследник Емил Димитров и това предизвика масирани граждански протести, пред които ГЕРБ отстъпи и оттегли подкрепата си за проекта. Това е обичайната схема, по която се развиват всички опити на управляващите да прокарат решения в ущърб на природата. Без натиска на природозащитните организации и хилядите българи, които ги подкрепят, щяхме да сме свидетели на скандални лобистки закони и решения от Резово до Дуранкулак, през Пирин, Витоша и Рила.

 

Заменките: И пак ще се обезщетим след 10 години

 

Инициативата "Зелени закони" има заслуга да не се покрие със забрава темата за скандалните заменки на гори, оказали се в ръцете на бизнесмени, известни с тесните си политически връзки. Тази година третият кабинет на Борисов се опита да сложи край на случая, като потърси нищожна компенсация от 80 млн. лева за всички 132 горски заменки от периода 2007-2009 г. От сметките на държавните институции излезе, че вместо да взема, правителството има да връща пари на участниците в порочните схеми, които бяха емблема на тройната коалиция. "Зелени закони" изчисли, че щетата за държавата е многократно по-голяма, а разследването й бе номинирано за годишните награди за биоразнообразие и климат на фондация "Биоразнообразие".

 

Странджа или Слънчев бряг

 

Наред с подпорния хотел на Алепу тази година горещата точка по родното Бетономорие бе на юг. Като при Пирин и Витоша и тук има мащабни апетити за застрояване, обслужвани от фамозния кмет на ГЕРБ в Царево Георги Лапчев. "От 22 години Община Царево се опитва чрез общия устройствен план да застрои най-южната част от българското Черноморие, отнемайки територии от природен парк “Странджа”. Сагата през тези две десетилетия включва промяна в закони, фалшиви документи, масови протести в София, решения на върховния съд, спасяване на природния парк от цялостно заличаване, намеса на ЕК", припомниха от "Зелени закони", когато изобличиха сериозни несъответствия в намеренията на общината и възможностите на района.

За съжаление, със или без план застрояването на Южното Черноморие е в ход - тази година строежите по поляните на Синеморец стигнаха на една ръка разстояние от една от най-живописните му забележителности, Корабите. Разбира се, институциите, които харчат обществен ресурс, за да бдят за спазването на законите, отново са слепи за нарушенията. И тук единствената пречка пред дързостта на инвеститорите да газят нормативите отново бяха екосдруженията.

Друга кауза на лятото бяха дюните - измъчена жертва на строежите по морето. Мащабно проучване на "Зелени закони" показа, че половината дюни се губят при превода на информацията от МОСВ към МРРБ. Така от кадастъра липсват 93% от дюните в община Шабла, половината дюни между Приморско и Перла и т.н. Дюните са защитени природни образувания, но след като ги няма на картите, те не се ползват и от защита, а могат безнаказано да се разорават и включват към площта на плажовете. Не че тази година не станахме свидетели и на абсурда концесионер да "опазва" дюни, като ги оре с багер.

 

Боклуци тук, боклуци - там

 

Екологичните организации са единственият съюзник на обществения интерес и в една от най-болните теми на годината - изгарянето на боклуци, къде регламентирано, къде - не съвсем, включително и вносни. Тук най-видими са усилията на "Грийнпийс" за глътка чист въздух на Бобов дол, задушаван от едноименния ТЕЦ, свързван с бизнесмена Христо Ковачки. След дълъг съдебен процес организацията и сдружение "За Земята" получиха достъп и публикуваха кореспонденцията, с която МОСВ първо отказва, но след това позволява на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря до 500 000 тона отпадъци годишно с „експериментална цел“.

Според "Грийнпийс" писмото, с което арестуваният през 2020 г. бивш зам.-министър на околната среда Красимир Живков позволява изгарянето, противоречи не само на българското, но и на европейското законодателство. Причината е, че позволените за изгаряне 500 000 тона надвишават 10 хиляди пъти максималния праг от 50 т в рамките на година за изгаряне на алтернативно гориво с експериментална цел.

От разкритата кореспонденция се набива на очи и друг любопитен детайл - години наред екоминистерството отказва да разреши експериментално горене на боклук в централата. Докато не идва "правилният" министър Нено Димов, който дава зелена светлина на спорния проект. ТЕЦ-ът оспорва тези твърдения като "абсолютна лъжа". Но "Грийнпийс" и "За Земята" пренесоха битката в ЕК, където внесоха жалба срещу практиките за горене на отпадъци в няколко морално остарели въглищни централи в България.

Тежък спор за въздуха и изгарянето на отпадъци се води и в една от най-мръсните столици на Европа - София. През 2017 г. гражданската организация "Група за чист въздух" заведе иск срещу администрацията на кмета Йорданка Фандъкова с мотив, че между 2015 г. и датата на завеждането общината не е направила необходимото да предотврати замърсяването на атмосферата с фини прахови частици, както и да информира гражданите за степента на проблема. След серия от закрити заседания и отлагания през лятото на 2019 г. съдът задължи общината да мие машинно улиците в града поне два пъти в месеца между май и септември и един път - между октомври и април. След като се разбра, че делото ще продължи дълго, съдия Албена Ботева от Софийския градски съд прие определението като съпътстваща мярка до окончателното произнасяне на съда по проблема със замърсяването на въздуха в София. Делото още не е приключило и по него се очакват още решения в полза на живеещите в града.

Списъкът с примери как с граждански натиск и с аргументи в съда природата на България подлежи на защита може да бъде продължен. Не по-къс обаче е и алтернативният лист на вече загубените гори, бетонираните плажове, приватизираните дюни. А най-неприятното е, че вратата за нови и нови попълзновения към безценните природни богатства на страната ни е винаги отворена. 

 

Още

Италианската полиция обискира домове на антиваксъри

15.11.2021

1890
На антиковид клона има много маймуни и нито един лидер

08.11.2021

ДИЯН БОЖИДАРОВ

4046
ГЕРБ ухажва медсестрите с приказки от 1001 нощ

23.10.2021

5052