Май напразно се чудим кога и какво правителство ще управлява страната. Както си караме в постоянна криза и непрекъснати предсрочни избори, служебният кабинет на президента Румен Радев може да изкара пълен 4-годишен мандат – колкото се полага на редовен. А и самият държавен глава изглежда си е харесал за постоянно премиер и министри. Защо иначе ще преназначи почти в пълен състав правителството на Гълъб Донев?
Симпатиите на Радев към служебния му премиер са напълно разбираеми. Донев е перфектен изпълнител. Следва повелите, които идват от „Дондуков“ 2 за всичко, което вълнува президента – за енергетиката, за Северна Македония, за Шенген. Бива го да играе ролята на асистент за амбициите на Радев да постигне собствения си Голям шлем.
И най-важното – не помисля дори да отправи някакво предизвикателство към държавния глава. Човек би очаквал, че поне от време на време Донев ще се опъва на президента за нещичко. Така, по малко, колкото да създава (привидно) впечатление пред публиката, че двамата не се намират в ситуация на шеф и подчинен. Не го прави. Слуша човекът и изпълнява, както подобава на добър войник пред строгия си и властен офицер.
Такова е поведението и на целия служебен кабинет. Ето, например, прокараха пътека през енергийната ни система, за да наложат дългосрочен договор с Турция за доставки на природен газ. Толкова ли нямаше някой да каже – ама, чакайте, ние сме тук за малко, къде сме тръгнали да преуреждаме газовата енергетика на страната така, все едно ще векуваме? За македонската криза да не говорим. Там нещата се оплетоха така жестоко, че вероятно години напред ще бъдат играчка за президента.
От „Дондуков“ 1 обаче критични гласове не се чуват. Само звукът на химикалките, които претворяват в правителствена политика указанията на Радев. Въобще, когато управляваше Бойко Борисов, за парламента се подмятаха презрителни коментари, че е станал гумен печат на Министерския съвет. Сега спокойно можем да перифразираме, че правителството е такъв печат на „Дондуков“ 2. От тази гледна точка, подмяната на служебния културен министър Велислав Минеков с Найден Тодоров – единствената рокада в кабинета, която Радев направи, изглежда като безинтересен и скучен детайл.
Да не забравяме обаче – Радев е отговорен за това, че се възползва от политическата криза, за да реализира собствените си амбиции. За самата криза, която му позволява да действа с размах, виновници са парламентарните политици - бездарни и разпасани. Президентът често получава упреци, че работи скришом за задълбочаването на кризата, която е в негова полза. И така да е, това изобщо не оправдава тълпата от безотговорни хора, които влизат и излизат през няколко месеца от Народното събрание за последните 2 години.
