Управляващите решиха да увеличат с до 30% заплатите на органи и администрации, натоварени с дейности по овладяване на пандемията от COVID-19. Решението вече се изпълнява - за обществено обсъждане бе публикуван проект за промяна в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, от която се разбира, че увеличението ще важи за 28 администрации и ще влезе в сила от 1 септември. Вече е ясно, че става дума за 33 600 служители и възлиза на 16.5 млн. лв. допълнителен разход за бюджета на месец - 49.5 млн. лв. до края на годината и 198 млн. лв. за 2021 година.
Увеличението може да се определи еднозначно като цинизъм. Правителството си купува гласове с парите на данъкоплатците. Маскира подкупа като антикризисна мярка, като я включи в шумно рекламирания втори антикризисен пакет. Защо решението е скандално и как се прикрива това?
1. Защо увеличението не е само за администрации от първа линия?
И в първоначалното прессъобщение на правителството от 27 юли за въвеждането на мярката, и в мотивите към предложените промени в наредбата за заплатите се изтъква как ще бъдат вдигнати възнагражденията на служители, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последиците от COVID-19, включително хора на първа линия. Списъкът с 28-те администрации, за които важи увеличението показва, че това не е вярно. В него са включени структури като Национален институт за помирение и арбитраж, Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, ползваната напоследък като бухалка ДНСК, Български институт по метрология, Комисията за защита на потребителите, Център за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи към министъра на труда и социалната политика, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Иначе казано - кой ли не. Наистина последиците от вируса са навсякъде, но е нужно много голямо въображение да се твърди, че всички тези служители са заети с овладяване на паднемията. Насред протестите правителството се възползва от случая, за да вдигне заплати в структури, за които е ясно, че има изоставане. Както личи от числата обаче, това също е вярно само донякъде.
2. Защо се вдигат заплати на половината централна администрация
Доколко скандално е решението, показва статистиката за броя на засегнатите служители и финансовия ресурс, който ще е необходим за осигуряването на увеличението. Финансовото министерство вече обяви, че от вдигането на заплатите с до 30% ще се възползват 33 600 служители.
По данни на НСИ (б.р. цитирани в последния доклад за състоянието на държавната администрация през 2019 г.) числеността на централната администрация без МО и МВР е 56 584 души. В териториалните администрации, без общини и областни управи, има още 6 535 души или общо 63 119 души. Правителството се кани да вземе решение за вдигането на възнагражденията на 33 600 от тях, т.е. на половината.
Показателен е и финансовият ресурс, необходим за гарантиране на това увеличение - 198 млн. лв. за година. За цялата 2020 година, в рамките на която правителството вдигна заплатите с 10% за всички разпоредители с бюджет (без учителите, при които увеличението е по-голямо) и отделно от това увеличи минималната работна заплата бяха заложени извънредни разходи от 624,8 млн. лв. Сегашното увеличение съставлява 1/3 от този ресурс на годишна база.
3. Защо се вдигат заплати на структури, в които възнагражденията вече са пораснали значително
Факт е, че по исторически причини, трупани през годините (б.р. включително наличие на плахи министри, които не могат да си бранят секторите), има администрации с много ниски нива на възнагражденията. Такива са почти всички агенции към социалното министерство, регионалните здравни инспекции и други структури, които в кризата наистина се оказаха свръхнатоварени. ГЕРБ обаче е на власт от години и можеше да вземе мерки за отстраняване на тези дисбаланси.
Какви точно са те, няма как да разберем, защото подробен сравнителен анализ за възнагражденията по администрации не е представян от времето на финансовия министър Симеон Дянков и първите опити за административна реформа на ГЕРБ. Със сигурност обаче сред включените администрации за предложеното ново увеличение има такива, които имат значителен ръст през изминалите години.
Какви точно са заплатите по отделни агенции и държавни комисии няма как да се разбере, защото България си играе на т.нар. програмно бюджетиране, от което нищо не може да се разбере в детайли.
Показаталена е картината в Дирекция национален строителен контрол, която фигурира и в новия списък за увеличенията от 30%. Според програмния бюджет на МРРБ за 2020 г. програма „Нормативно регулиране и контрол на строителните продукти и инвестиционния процес в строителството”, която се изпълнява основно от ДНСК, отчетените разходи за персонал са били през 2018 г. 5,4 млн. лв. През 2019 година стават 5,7 млн. лв., а през 2019 - 7,3 млн. лв. Това е забележителен ръст и да се твърди на този фон, че заплатите изостават, е скандално.
Сходни увеличения за периода 2018 - 2020 г. има при почти всички министерства и съответните програми, които сега отново се предлагат за увеличение. Разходите за персонал по програмата "Достъпни и качествени лекарствени продукти и медицински изделия”, която се изпълнява от изпълнителната агенция по лекарствата (в новия списък с увеличенията), и други здравни структури растат от 5.8 млн. лв. през 2018 г. на 6.9 млн. за 2018 и на 7.8 млн. лв. през 2020 г.
Перото за заплати по програма “Администриране на държавните приходите” към МФ, която се изпълнява от НАП и агенция "Митници" - включени частично в новия списък с увеличенията, се е увеличило от 227.2 млн. през 2018 г. на 276.3 млн. през 2020 г. През 2019 г. за увеличаване на заплатите в бюджетния сектор вече отидоха 561 млн. лв. без учителите.
4. Къде остава качеството на работата
Решението за вдигане на заплатите с до 30% всъщност обезсмисля сегашните механизми за оценка на служителите. Неслучайно на кабинета му се налага да променя наредбата за заплатите на държавните служители, защото във вида, в който съществува в момента, наредбата позволява максимално увеличение на основните заплати на служителите с до 20%. Решение за подобно увеличение се взима при изключителни резултати, постигнати от служителя и признати с годишната му оценка на изпълнението. Сега за всички тези служители правителството казва, че изпълнението е изключително, даже свръхизключително.
Правителството вдига заплатите на звена, за които може да се спори дали въобще са нужни във вида, в който съществуват.
5. Докога държавната хранилка ще е несъразмерно привилегирована
Жестът към държавните служители става все по-несъразмерен спрямо формите на подкрепа за пострадалите в кризата работещи в частния сектор. Увеличението от 30% на заплатите в тези 28 структури е само една от мерките за администрацията. Правителството планира много по-голям ресурс, който поне е по-оправдан - дават се 92 млн. лв. за извънреден труд покрай вируса в отделни министерства като МВР, МЗ, увеличава се нощният труд, има осигурени 67 млн. лв. за добавки от по 1000 лв. за персонала на първа линия, увеличиха се бюджетите на здравеопазването. На този фон мерките, насочени към пряко пострадалите работници в частния сектор, видимо изостават. Правителството си отглежда избиратели. Очевидно Борисов и ГЕРБ се стягат за предсрочни избори и разкешват бюджетни пари.
