Погледната днес през очите на един пенсионер, единствената година в новата ни история с четири парламента в крайна сметка се оказа прекалено хубава, за да е истина. Дивият популизъм, който диктуваше правилата в шарените Народни събрания от пролетта до есента, доведе до логичен завършек - 1 млн. пенсионери получиха през януари по-малка сума от пенсия и добавка спрямо декември. Това на практика би трябвало да включва всички пенсионери, които не получават пенсия, определяна от правителството, а преизчислена по заложен с актуализацията на бюджета механизъм.
Този провал се случи с явното участие на всички партии и политици и с не толкова явното участие на Националния осигурителен институт. Да припомним основните епизоди от тази предизборна игра:
- президентът Румен Радев чрез служебното правителство превиши правомощията си, като възложи пакет от пенсионни промени непосредствено преди президентските избори;
- ГЕРБ и ДПС препънаха този проект, като наложиха вместо него добавки от невиждан в пенсионната система размер тъкмо за последните парламентарни избори и изстреляха в стратосферата очакванията на възрастните;
- "Продължаваме промяната" бързо прегърнаха чуждата идея, надявайки се, че пенсионерите ще се ориентират правилно кой плаща сметката;
- БСП играеше с всички, но в крайна сметка изигра най-вече бъдещите си партньори в управлението.
Именно в тази предистория трябва да търсим обясненията за странното поведение на политиците днес - защо ДПС сипе овации към НОИ въпреки измамените очаквания, защо с ГЕРБ ритат топката към полето на "Промяната", защо БСП гузно мълча повече от седмица, защо всички предпочитат да не говорят за сериозните проблеми с преизчислението, добавките и размерите на пенсиите.
Що се отнася до това защо "Продължаваме промяната" продължава да не разбира къде сгреши, може би обяснението е заровено в скромната сума, на която възлиза щетата - 17 млн. лв. месечно. 17 млн. лв. месечно за всеки политик са незначителна сума. На фона на предизборната шашмалогия, която ни облъчваше в последните осем месеца обаче, и 1 левче всъщност е твърде голяма щета. Как се стигна дотук?
1. Липсващата индексация за 2018 и 2019 г.
Този въпрос бе старателно заобикалян от депутатите в социалната комисия, но всъщност бе началото на дискусията, която пенсионери предизвикаха още на 2 януари. Както е известно, преизчислението се прави на два етапа - първо се преизчислява първоначалният размер на пенсията с нов коефициент за всяка година стаж без превръщане - 1,35, след това новият размер се осъвременява/преизчислява/индексира съобразно действащата нормативна уредба за всяка година. От втората част обаче липсва индексация за периода 2017-2019 г.
В тези три години пенсиите се увеличаваха през стажа по подобен на сегашния начин. Понеже коефициентите бяха по-ниски, НОИ не включва трите години, тъй като ще доведат до намаление. През 2018 и 2019 г. обаче имаше и алтернативен начин на увеличение с фиксиран процент - съответно 3,8 и 5,7%, като се прилагаше по-благоприятният от двата варианта. Много пенсионери ни изпратиха разпорежданията си от тези години, в които се вижда именно фиксиран процент на увеличение. Този процент не е приложен сега.
Какво означава това на практика? Че веднъж пенсиите се местят няколко крачки напред през преизчислението с по-висок коефициент, след което се връщат две крачки назад, като се спестява увеличение, което всеки пенсионер е почувствал през въпросните години. Цялостният резултат е положителен, но цялостното усещане на много пенсионери е, че са излъгани.
Публичните разяснения на НОИ по въпроса не засягат тези фиксирани проценти на увеличение. Не толкова публичните са твърде любопитни. Ето какво пише Любомира Язаджиева, шеф на дирекция "Пенсии" в отговор на жалба, подадена от доц. Валентин Димов: "Размерът на пенсията ви не може да бъде увеличен с 3,8% за 2018 и с 5,7% за 2019 г., тъй като тези проценти са приложими само за 2018 и 2019 г., когато тежестта на стажа беше по-ниска. С тях се гарантираше, че при преизчисляване на пенсията няма да се стигне до по-нисък размер". Но нали всяка индексация е приложима само за съответната година, а целта на закона е да приложи всички промени в пенсиите, направени през годините? "По тази логика - чуди се доц. Димов, - би трябвало да няма осъвременяване и с 6,7% и 5,0%, понеже тези проценти са били валидни съответно само за 2020 и 2021 г.".
2. Изключването на откупения и превърнатия стаж
Първоначално преизчислението бе замислено да засегне всички години стаж, но след като се видя, че ще има пенсии, при които ще се получи твърде голямо увеличение, по-високият коефициент бе запазен само за стажа без превръщане. Това обаче доведе до нови изкривявания - хората с първа и втора категория труд са с най-малко увеличение от преизчислението, като в много случаи става дума за порядък от 2-3%.
Ето какво ни писа Мария Маджарова за своя съпруг: "При реално отработен 23 години трудов стаж, от който 13 години в първа категория, седем години във втора и три години - в трета категория, или общо 51 години, приравнени към трета категория, увеличението при него е 2,8%".
Ранното пенсиониране на хората в тежките професии не е произволно, но на практика преизчислението ликвидира тези законови предимства за пилоти, миньори и т.н. и ги препраща в съвсем друга група пенсии. Само да сравним увеличението при хората с най-нисък осигурителен стаж (на минимална пенсия) - 23%. А можеше изчисленията тук от самото начало да бъдат по-внимателни, така че за всички пенсионери да има съразмерно на останалите увеличение.
3. Сбърканите сметки и лъжливите обещания
Митът за 12,5% средно увеличение на пенсиите в резултат на промените от 25 декември изглежда ще надживее и окончателните данни за техния провал, но неговият генезис остава неясен. Мотивите към актуализацията на бюджета на ДОО не просто цитират този процент, но оставят впечатление, че той не е среден, а минимален. "Реалното увеличение може да бъде по-голямо от 12,5 %, ако преизчисленият действителен размер на пенсията е под предложения със законопроекта нов минимален размер на пенсиите за трудова дейност за съответния вид, тъй като в този случай ще бъде определен на него", пише в тях. Въпреки това, "Сега" неизменно предупреждаваше, че увеличението, макар и голямо, няма да бъде почувствано от хората.
На 23 декември управителят на НОИ Ивайло Иванов получава съвсем конкретен въпрос ще има ли хора, които ще получат по-малко с преизчислението и намалената наполовина добавка от Поли Златарева в предаването "Още от деня" на БНТ. "Имате предвид, че минималната пенсия беше 420 лв.?", подменя въпроса Иванов и водещата се съгласява с него. "Не, няма да има ощетени пенсионери в това отношение", уверява управителят и прави очевидната сметка, че 370 плюс 60 е равно на 430 лв. "Реално всички пенсии ще бъдат увеличени. За всички лица в трета категория примерно с около 12,5% ще им бъдат увеличени пенсиите", казва Иванов.
Правителството изчаква до последно, за да обяви колко ще е новата ковид добавка - чак до 22 декември. Голяма загадка е как е определена сумата от 60 лв., но от резултатите може да се предположи, че за основа е взета любимата минимална пенсия, като е предвидено и леко увеличение за нея - 10 лв.
Как е възможно за изчисленията не само да не се ползват реалните резултати от преизчислението, но дори да не се погледне най-очевидният и лесен пример - увеличението на социалната пенсия от 148,71 лв. на 170 лв., което става с решение на правителството, новите управляващи не коментират. Твърдението, че няма да има човек, който да получава по-малко спрямо декември, обаче бе повтаряно до последно. Ако ставаше дума за малко отклонение, то случаят може би щеше да търпи демонстрираното в момента пренебрежение. От нула до 1 068 000 души обаче има огромна, огромна разлика и това представлява безпрецедентна предизборна лъжа дори за Дивия Запад на нашия политически живот.
4. Мълчанието на НОИ
Един страничен на основния политически въпрос може би няма да бъде удостоен с отговор - доколко НОИ бе пасивен изпълнител на тази програма, както сега в хор твърдят тези политици, за които това е изгодно. Действията на осигурителния институт, както ни убеждават всички, не са познаваеми за прости глави. Едно обаче е пределно ясно и просто - в края на годината имаше една единствена институция, която със сигурност знаеше какво преизчисление ще получи всеки пенсионер. Защо това знание не попречи да се стигне до намаление на сумите за половината пенсионери е много неудобен въпрос, на който политиците и от двете страни трябва рано или късно да потърсят публичен отговор.
5. Подигравката с добавката
Преизчисление на преизчислението очевидно няма да има. Всеобщият сговор сред управляващите е създадените проблеми да се решат по най-лесния начин - с добавка на добавката, което твърде изкушаващо се римува с подигравка. Следващия месец например хората трябва да получат пенсия с три добавки - една компенсация за януарското намаление, една компенсация за февруарското и 60-те лв. ковид добавка. От друга страна, вече няма да я има малката сумичка, която е разликата между новия и стария размер на пенсията за последните седем дни на 2021 г. През март пък отново ще получат по-ниска сума, защото компенсацията ще е една (само за март). Това ще са три месеца с три различни суми за всеки пенсионер.
На фона на галопиращата инфлация и стряскащите намерения за увеличения на цени, както и още по-стряскащите измерения на новата ковид вълна, тази бъркотия от добавки не обещава нищо добро. От една страна тя фиксира доходите на най-уязвимата група българи на декемврийско ниво и това вече се коментира като голяма придобивка. От друга - поражда неизвестност какво ще се случи след края на юни, когато управляващите смятат да сложат край на всякакви добавки. А от трета - генерира излишно недоволство в система, в която и без друго всякаква справедливост отдавна е забравена.
