- Г-н Иванов, ИТ индустрията се обяви твърдо срещу вдигането на максималния осигурителен доход. Имате ли разчети каква ще е финансовата тежест за ИТ сектора, ако това се случи?

- Максималният осигурителен доход засяга всички служители на икономическите сектори с висока добавена стойност -  ИТ фирмите, високотехнологичните производства, иновативните сектори... Когато говорим за максималния осигурителен доход, не визираме заплатите само на мениджмънта. Той не е с толкова голяма численост и би трябвало да е обвързан с ефективни бонусни схеми за рентабилност. Много по-негативен е ефектът върху заплатите на служителите в хай-тек компаниите и върху разходите на тези компании като цяло. Една фирма, производител на софтуер, с персонал от 150 души програмисти със заплати от 3 хил. лв. при новото данъчно облагане, ще трябва да плати за година общо четвърт милион лева повече за социални и здравни осигуровки, разпределени между работодателя и служителите му. Тази сума е много сериозна. Не може в средата на октомври да се обсъжда промяна на данъчната тежест за следващата финансова година. Още повече че в началото на септември премиерът Борисов изрично подчерта, че максималният осигурителен доход няма да се променя. ГЕРБ имаше и предизборна програма, в която се казваше, че до 2020 г. няма да се вдигат данъците. Максималният осигурителен доход оставаше непроменен и в тригодишната бюджетна рамка до 2021 г. Какво наложи изведнъж да се тръгне към промяна? В края на годината компаниите вече са изготвили бюджетите си, заложили са в тях други параметри.

- Бизнесът явно ще трябва да прибягва към спасителни мерки при авариен режим. Какви ще са дефектите на предложените промени? 

- Бизнесът определено ще загуби. Наетите от него служители – също, нетно заплатата им ще падне със 75 лв. В най-добрия случай работодателят ще трябва да увеличи собствените си разходи в полза на служителите си, за да не ги загуби. В ИТ сектора става въпрос за млади хора, на които бизнесът дава възможност да останат в България, да работят за страната си и да й носят приходи. В авариен режим компаниите ще трябва да режат разходи. Най-лесно се съкращават инвестициите и обучението на персонала. Това ще спре ръста на фирмите, компаниите няма да наемат нови служители, без обучение персоналът няма може да се развива и да работи още по-ефективно. Нека припомним, че голяма част от ръста на високотехнологичния бизнес дойде в България след въвеждането на плосък данък и намаляването на осигурителната тежест. Голяма част от този бизнес е експортен. Компаниите работят за външни клиенти, получават плащане за работата си в чужда валута, т.е. оправят външнотърговското салдо на страната. Ако тръгнем да пипаме непредвидимо данъчните настройки, рискуваме този бизнес както е дошъл, така и да си тръгне. И да останем не само с по-малко приходи от сегашните, но и с доста по-малко работни места. Нашите програмисти ще хванат самолета и ще отидат там, където ще изкарват добри пари.

- Какъв процент от бизнеса касае тази промяна? Не става въпрос за преобладаващата част от икономиката.

- Да, така е, процентът не е голям. Става въпрос за 135 хил. души, които се осигуряват на горния праг от 2600 лв. Голяма част от тях обаче участват във високотехнологични производства с голяма добавена стойност, т.е. в икономиката, към която искаме да се запътим. Никой не оспорва, че в осигурителния бюджет трябва да има повече приходи, защото пенсиите на възрастните хора не са достатъчни за нормален живот. Въпросът обаче е откъде да се търсят тези приходи. По новата схема тези 135 хил. души с осигуровки на горния праг ще внесат в бюджета допълнителни приходи в размер на 17.600 млн. лв. От тях обаче 1 млн. лв.  ще бъдат изядени от свързаното с това понижаване на приходите от ДОД. Тези 17.600 млн. лв., та и повече, могат да дойдат и от създаването на нови работни места при настоящия осигурителен доход. В световен мащаб има тежка криза за ИТ кадри. У нас липсващите специалисти са 45 хил. Ако имахме нужните ни кадри, щяхме да вдигнем приходите от осигуровки не със 17 млн. лв., а с 40 млн. лв. Секторът може да получи нужните му специалисти или чрез обучение на български кадри, или чрез внос на чужденци със сини карти. 45 хил. ИТ специалисти могат да вдигнат и БВП на страната с 4-5 %. Аз не разбирам защо държавата и синдикатите решават този въпрос, без да потърсят мнението на бизнеса как могат да се увеличат приходите.

- Според синдикатите прагът от 3 хил. лева е твърде нисък дори, трябва да се върви още по-нагоре – до 5 хил. лв. Има идеи дори таванът на осигуровките изобщо да отпадне. Това ли е единственият начин за попълване на дефицита във фонд „Пенсии“?

- Алтернативата е увеличаване на доходите, на приходите във фонда в общественото пенсионно осигуряване и по-ефективна работа с тези средства – втория стълб. Трябва обаче да се тръгне от по-добрия контрол над приходите, така че да се вкара сивият сектор. И  да има политика за разкриване на нови работни места във високотехнолигичните сектори, индустрии и производства.Там са високоплатените работни места, които носят високи приходи в бюджета на ДОО.

- Какво може да стимулира бизнеса с най-висок принос към икономиката и бюджета да бъде изряден платец?

- Изрядните платци са точно в този бизнес. ИТ секторът например на 99.9% е изключително бял и легален бизнес. Всички са коректни платци. Практиката показва, че работещите на максималния и над максималния осигурителен доход по-рядко до никак използват отпуски за болест, по-често взимат по-кратко майчинство и почти не прибягват до обезщетения за безработица. Безработен програмист в България няма. Когато човек е добре квалифициран, дори да остане без работа, пазарът ще го натиска да се захване за работа. Ако заплатата  му е 3 хил. лв., дори да се разболее, той ще си седи вкъщи, ще пие чайчета и ще работи. Т.е. те не дърпат от социалните осигуровки. Иначе коректността на бизнеса и работещите в него спрямо осигурителната система е въпрос и на самосъзнание и на ясното усещане, че можеш да си изработиш парите, които са ти нужни.  И на усещане за собствена сигурност.

- Как гледате на идеята да се вдигнат минималните осигурителни прагове – по длъжности и браншове?

- Според мен минималните прагове са изкуствено създадени, за да компенсират липсата на контрол от страна на държавата върху неплащането на социални осигуровки. В България все още има работадатели, които си позволяват да дават пари под масата. Ако тези фирми се вкарат във верния път, оттам ще дойде много по-големият осигурителен доход. Убеден съм, че може да се намери схема, по която на макрониво по браншове да се извършва контрол.

Минималните осигурителни прагове са и предизвестено неефективни. За да станат ефективни, трябва да действат и по региони, по видове бизнеси, т.е. да станат толкова сложни, че да са неприложими. В ИТ бранша минималните осигурителни прагове играят изключително малка роля. При нас важният параметър е максималният осигурителен доход.

- По-високи пенсии, по-достойни старини... Това само химера ли е за българския пенсионер?

- Тази година спрямо миналата в бюджета на ДОО са събрани 745 млн. лв. повече. Е, на тази база къде са вдигнатите пенсии? Да, бюджетът на фонд "Пенсии" е с огромен дефицит, но част от тези милиони могат да отидат и за увеличаване на пенсиите. В момента трета-четвърта поредна година имаме доста добър икономически климат в страната. Безработицата е на дъното, приходите за пенсионно осигуряване са повече. Ако в година на растеж търсим ръст на приходите чрез вдигане на данъците, то тогава какво ще правим в годините на спад?