Quantcast
Ако упражняваме редовно натиск, тогава и властта ще се превъзпитава | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Ако упражняваме редовно натиск, тогава и властта ще се превъзпитава

Вече не можем да си върнем изгубената нормалност на света отпреди, смята режисьорът Галин Стоев
2 729
 Снимка: Румен Василев
Галин Стоев е роден през 1969 г. във Варна. Завършил е театрална режисура в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян. Дебютира като режисьор с постановка на "Илюзията" по Пиер Корней в Драматичния театър в Сливен (1992). Има постановки в Младежкия театър, Театър „Българска армия“, Народния театър и др. След 2000 г. работи в Белгия, Франция, Русия. През 2005 г. основава собствена театрална компания в Брюксел – Fingerprint, където поставя „Кислород“ от Иван Вирипаев, представен на 61-вия фестивал в Авиньон. Работи с "Комеди Франсез", театър "Ла Колин" в Париж, BAFF Тheatre в Антверпен и др. От началото на 2018 г. е директор на Националния театър в Тулуза, Франция. Филмът "Безкрайната градина" е неговият дебют в киното.

- Г-н Стоев, към края сме на една безпрецедентна година, породена от коронавируса. От Втората световна война не е имало подобно объркване на живота ни във всяко едно отношение. Какво се промени и накъде върви светът и България в частност?

- Не можем със сигурност да кажем какво точно се е променило, защото продължаваме да преживяваме една огромна травма. Интересното е, че тази криза ни засяга всеки един поотделно, но и всички заедно като вид. Колкото и парадоксално да звучи, в тази катастрофална ситуация можем да открием и нещо позитивно, а именно осъзнаването на факта доколко сме свързани и доколко съществуването ни е обусловено от едно много крехко равновесие, което може да се преобърне от един невидим с просто око вирус. Ето защо солидарността е необходимо условие за оцеляването ни.

В този смисъл актуалната ситуация е и поле на потенциалности, на възможности. Въпросът е дали колективното съзнание на човечеството ще избере да заложи на разделението и на конфронтацията, или ще предпочете една нова съзнателност, на преосмисляне на основополагащите ценности, и дали ще провиди перспективи и нови тенденции в случващото се.

- Вие как усещате тези тенденции?

- Струва ми се, че преживяваме нещо, което в българската литература е формулирано в заглавието на един роман, който няма нищо общо със ситуацията, "Време разделно". Преживяваме огромно разделение на индивиди, на общности, които се ориентират и условно казано, избират да се вкопчат в старата парадигма и в онова, което познават, или пък да поемат риска да погледнат по нов, различен начин към битуването в този свят и на тази планета.

Ако говорим за политика, факт е, че много от установените модели започват да дават късо съединение и да се срутват. Полушеговито бих цитирал марксисткото определение за революционна ситуация, което помня от училище – ситуация, в която нито управляващите могат да управляват както преди, нито управляваните искат да бъдат управлявани както преди. Кризата с COVID-19 ни застави да преразгледаме неща, които досега приемахме като даденост. Това предизвика огромен страх.

От друга страна, ако леко преместим поглед и "атакуваме" проблема от друг ъгъл, ще видим, че и полето на възможности се отваря много повече. Защото в момент на криза се случва едно ускорение както на негативните, така и на позитивните процеси при обществата като цяло и при индивидите в частност. Отговорността какво ще избереш и към коя тенденция ще се приобщиш отново се връща при нас.

- Споменахте политиката, в България обаче коронакризата бе съчетана и с протести срещу властта. Лятото публикувахте доста остро открито писмо до премиера Бойко Борисов, в което заявихте, че политическият му проект е обикновена "Коза Ностра". Промени ли се нещо от тогава до сега? И защо енергията и пламъкът на протеста намаляха?

- Разбира се, че се промени. Управляващите разбраха, че не владеят инструментите за манипулиране на управляваните, което значи, че не ги познават изцяло. От едно десетилетие управляващите много удобно са се настанили във властта, смятайки, че моделират и режисират реалността без изненади за себе си.

В резултат на протестите властта се дестабилизира изключително много. В момента тя е наплашена и истерична, без посока и без дългосрочна мисъл. В синкопите на своите действия тя преживява много силна тахикардия. Надявам се обществото да намери адекватно решение в задаващите се избори. 

Относно протеста – той беше спонтанен изблик и като всеки изблик си има крива на развитие. Нереално е да очакваме от хората да захвърлят всичко и да се пренесат на улицата. Но пък е напълно реално да очакваме адекватен отговор от властта. Видяхме, че тя е неспособна да го даде. Единственото, което властта предлага, е една нелепа еквилибристика, за да може да се задържи. В крайна сметка действията на управляващите са изключително банални и предвидими. Наплашената власт започна да вади всички карти и фокуси, с които разполага. Поигра си на конституция и на рестарт, след което забрави за това като пациент с тежка амнезия. 

В момента се залага на националистическата карта, което само по себе си е опасно, печално и напълно лишено от достойнство. Това, което държавната политика прави със Северна Македония, е катастрофално. Зад действията им няма никаква грижа за националния интерес, а само разпалване на пиянски страсти, за да забрави гласоподавателят истинските проблеми в спалнята на властта. Управляващите демонстрират изключително политическо късогледство и липса на каквато и да било конструктивна стратегия в отношенията ни с Македония. Истината е, че би трябвало отдавна да сме започнали да инвестираме в българо-македонски проекти, както икономически, така и културни, но това в последните десет години така и не се случи.

Сега се противопоставяме един на друг, показваме си мускулите като комплексирани провинциалисти.

- Някак не се вижда алтернативата, особено в контекста на предстоящите избори… 

- Изборите са само етап в един по-дълъг процес на порастване - порастване на гражданското общество в България. Берлинската стена падна преди три десетилетия, но това не ни направи автоматично свободни хора. Манифестирахме дълго, извоювахме определени неща, провалихме се с други. Оказа се, че свободата е нещо, за което всяко поколение трябва да се пребори само. Ето защо е важно обществото непрекъснато да отглежда потенциала си за свобода. Това се случва чрез културата, образованието, чрез цялостна стратегия, която да осигурява появата на нови поколения, които да знаят цената на онова, за което са готови да се борят. Тук става дума за идеали.

- Къде е интелигенцията ни в цялата тази картина? Имам предвид, че не се заяви ясно и по време на протестите.

- Не съм съгласен, че интелигенцията не се позиционира. Факт е, че излезе писмо, подписано от над 1000 представители на науката, културата и образованието. А за да разгледаме темата с мълчанието на интелектуалците, аз бих върнал лентата малко по-назад. Трябва да признаем, че поне от десетилетие насам интелектуалното говорене, еманацията на идеи, не е нещо, което се възприема като ценност. Управляващите обикновено задават тон, а тези, с които разполагаме в момента, по никакъв начин не могат да зададат тон, който поне малко да се съотнесе към интелигенцията. Напротив, те са неин антипод. Властта легитимира простака. Да си простак преди беше срамно. Сега простакът е горд, че е простак. Това е процес на разграждане на интелектуалната тъкан на обществото. 

Ако имаш цяла една прослойка, която години наред е отричана, потъпквана, унижавана не само морално, но и материално и е доведена до ръба на физическото оцеляване, трудно е от тази прослойка да поискаш да се изправи и да поведе масите. 

- Докога ще продължи?

- Както се казва в българския фолклор – "докато ни дойде акълът в главата“. Може да отнеме десетилетие, може и повече, може и по-малко. Мисля, че коронавирусът е катализатор. Всички малко или много осъзнаваме, че няма да се върнем в света отпреди. Защото той вече не съществува.

Още

Броят на заразените и починалите с COVID-19 рязко скочи (ГРАФИКИ)

21.09.2021

Обновена

5554
Ерик Клептън не спази обещанието си, слава богу

21.09.2021

1149
Има ли терористична заплаха за България, или да?