Докладът на Временната комисия на българското Народно събрание дава нова гледна точка към спорното споразумение между "Булгаргаз" и турската БОТАШ, подписано на 3 януари 2023 г.
Новината за тази сделка е била неприятна изненада за Брюксел. Европейската комисия не е имала никаква предварителна информация и не е имала възможност да разгледа евентуалните последици от такова споразумение.
Но докладът на анкетната комисия и последвалото указание на българския парламент за предоговаряне на Споразумението откриват възможност за Европейската комисия.
Комисията може да постави „маркери“ за евентуално заместващо споразумение, както и за прилагания в българския енергиен сектор „избирателен“ подход по отношение на правилата и стандартите на ЕС.
Тайното договаряне
Споразумението между БОТАШ и „Булгаргаз“ беше подписано три месеца преди петите парламентарни избори в България в рамките на две години.
Тогавашният министър на енергетиката на България Росен Христов похвали сделката с аргумента, че тя дава на България достъп до инфраструктурата, необходима за втечнен природен газ, и ѝ позволява да купува газ от „всички международни производители“. Турският министър каза, че сделката увеличава сигурността на доставките в Югоизточна Европа.
Запитан за произхода на газа, предмет на сделката, министър Христов подбра думите си внимателно, като заяви, че „макар България да не може да контролира газа, който ще влиза по газопроводите на неговата държава, тя ще се увери, че подписва сделки за доставки на ВПГ, които не са от Русия“. Акцентът върху ВПГ заслужава да се отбележи. Въпросът за произхода на газа ще се превърне в централна тема в последвалия дебат по Споразумението. На него се обръща внимание и в доклада на Временната комисия.
Ентусиазмът на министър Христов по отношение на Споразумението не беше споделен от членовете на българското правителство, което встъпи в длъжност на 6 юни 2023 г. Министър-председателят Денков определи Споразумението като „непрозрачно и неизгодно“. По думите на неговия енергиен министър, който се позова на изискването България да заплаща фиксирана такса обслужване на БОТАШ в размер на 2 млрд. долара в продължение на 13 години, Споразумението „струва скъпо на българите, без да носи никаква полза“.
В неведение
Освен че Комисията беше неприятно изненадана от подписването на Споразумението, тя не беше запозната и със съдържанието му. Между февруари 2023 г. и април 2024 г. тя трябваше да отклонява парламентарни въпроси относно Споразумението с уверенията, че следи „развитието на ситуацията отблизо“ и „изпраща искания за информация“ до съответните органи.
Не само Комисията на ЕС е оставена в неведение. Временната комисия на Народното събрание също трудно събира информация.
В доклада си, публикуван на 19 април, комисията отбелязва, че „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД (БЕХ), държавният мастодонт, собственик на „Булгаргаз“, „не беше в състояние да предостави нито копие от Споразумението, нито от свързания с него Тристранен протокол, тъй като не разполага с копия от тях“ и че „Булгаргаз“ отказва да предостави материалите в достъпна форма.
Докладът на комисията предоставя интригуващ поглед върху начина, по който е било изготвено споразумението, както и върху ключовите роли на президентите на Турция и България.
Двамата президенти се срещат в Истанбул на 9 декември 2022 г., където „е постигнато споразумение за засилване на сътрудничеството между двете страни в областта на ....енергетиката...“ Петнадесет дни по-късно, БОТАШ изпраща споразумението по електронна поща на „Булгаргаз“ за подписване. Името на министъра на енергетиката на България Росен Христов вече е „поставено за купувача“. Според комисията, споразумението, изпратено по електронната поща като „execution copy”, не отразява предложенията на „Булгаргаз“ за промени.
Комисията съобщава, че „съгласувателната процедура в (българския) Министерски съвет е проведена за по-малко от 24 часа“.
Този изключително съкратен график е удобен на българските власти. Частни оператори от известно време сигнализират, че договорът между „Булгаргаз“ и „Газпром“ ще изтече на 31 декември 2022 г. Свиването на „преговорите“ по Споразумението в най-краткия възможен срок, обявяването им в последния момент и провеждането им на най-високо политическо ниво осигуряват прикритие за това, че в процеса на изготвянето му не са включени страни извън правителството.
Изключването на заинтересовани лица, различни от държавата, означава, че ключови моменти в Споразумението като решението за запазване на целия капацитет на ключовата точка на междусистемна свързаност за БОТАШ и „Булгаргаз“ и катастрофалните договорки за цената на услугите, предоставяни от БОТАШ на „Булгаргаз“, не са подложени на обстоен обективен преглед, преди да бъдат одобрени.
Време е за натиск
Временната комисия стига до заключението, че начинът, по който „Булгаргаз“ не ѝ оказва съдействие, представлява нарушение на конституционни задължения. Тя поставя няколко въпроса, породени от разглеждането на материята, включително основния въпрос защо „Булгаргаз“ сключва споразумението и дали фактът, че подписът на българския министър е поставен върху копие от Споразумението, изпратено на „Булгаргаз“ от БОТАШ на 24 декември 2022 г., ангажира дружеството със споразумението.
Комисията препоръчва събраната от нея документация да бъде изпратена „за проверка и предприемане на действия“ на Прокуратурата на Република България, Държавна агенция „Национална сигурност“, министъра на енергетиката, БЕХ и Комисията за енергийно и водно регулиране.
На извънредно пленарно заседание на 19 април с внушително мнозинство от 166 на 32 гласа Народното събрание възлага на министъра на енергетиката да предоговори споразумението. То също така одобрява докладът на комисията да бъде изпратен на Прокуратурата на Република България, Европейската прокуратура, Национална агенция „Държавна сигурност“ и други компетентни държавни институции.
Докладът на Временната комисия, приемането му от Народното събрание и възлагането от негова страна на предоговаряне на Споразумението променят динамиката на играта. Те поставят Европейската комисия в много по-силна позиция от когато и да било да се заеме с ексцентричното естество на българската енергийна политика и неспазването на принципите на ЕС за насърчаване на промени, както и да гарантира, че интересите на ЕС ще бъдат защитени в евентуално ново споразумение.
Приоритет за Комисията трябва да бъде да осигури, че антиконкурентните елементи, налични в Споразумението от 3 януари 2023 г., няма да се появят отново в бъдещо споразумение.
Тя трябва да настоява основен елемент от евентуално ревизирано споразумение да бъде пълният и недискриминационен достъп за трети страни и по-специално до неизползван капацитет.
Способността на Комисията да настоява за достъп на частни оператори се укрепва и от изразеното от Турция желание да увеличи драстично капацитета за пренос на газ през България от 3 млрд.куб.м на 15 млрд.куб.м. За подобно увеличаване ще е необходимо финансиране от ЕС, което поставя Комисията в решаващата позиция да изиска допълнителният капацитет да бъде на разположение за ефективен и недискриминационен достъп на трети страни.
Изразената сега твърда позиция не само ще отправи ясно послание, че нарушенията в споразумението между БОТАШ и „Булгаргаз“ не може да се повторят, но и дава възможност на Комисията да настоява за по-широки реформи в бъдеще.
Очевидно отправна точка в тази посока е Комисията да работи с България по въпроса за намаляване на държавната хегемония в енергийния сектор в страна в лицето на БЕХ. Логичната първа крачка е разделянето (unbundling), като се започне с „Булгаргаз“.
Carpe Diem
Изследователите в областта на публичната администрация отдавна са на мнение, че когато на държавни предприятия се дават привилегии, които ги защитават от конкуренция, държавата създава принудителни монополи. Пример за това е енергийният сектор в България, в който понякога е трудно да се разбере кой взема решенията.
Благодарение на трудностите, породени от споразумението между БОТАШ и „Булгаргаз“, Комисията и реформаторите в България могат да сложат край на този цикъл. Това ще се случи само ако проявят воля да се възползват от възможността, която имат днес.
*Авторът е бивш министър на Ирландия по европейските въпроси.
