С шумна реклама и с голям апломб в края на миналата година парламентът прие предложения от ГЕРБ Закон за борба с корупцията. Законът бе скопен - не допуска разследването на сигнали за корупция, ако те са подадени анонимно. Или по-точно, допуска се, но само ако главният прокурор прецени, че може. Това е смущаваща избирателност.
Може би нормотворците принципно смятат, че ако подателят на сигнал крие самоличността си, има нещо нечисто и не заслужава доверие? Ами ако човекът, който иска анонимност, просто се бои да се обозначи, защото разкрива гигантска корупционна далавера на висш управленец?
Родното законотворчество не разрешава разглеждане на анонимни сигнали и за криминални престъпления - ако някой има сериозни предположения или сведения за извършител на престъпление, той може да докладва за това на органите на властта, устно, писмено или по електронен път, като предостави трите си имена, адрес и телефон за контакт.
Тези дни беше публикуван и Проект за наредба, според който ДАНС ще разглежда сигнали само ако са подписани и съдържат трите имена и актуалния адрес на подателя. Освен това агентите няма да работят и по редовно подадени сигнали, ако сведенията са нечетливи или смислено неразбираеми. Излиза, че някой може да има данни за заплаха на националната сигурност, но заради лошия му почерк ДАНС може да хвърли сигнала в кошчето.
Разбира се, всички се сещаме каква е целта на формулировката - създава оправдания ДАНС да не пристъпи към разследване, ако сигналът е насочен към някой ВИП в политиката. По-нататък проектонаредбата гласи, че и сигналите срещу служители на ДАНС за корупция, злоупотреба с власт или служебно положение или други неправомерни деяния трябва да са с известен подател.
Всички тези правила и изключения са изключително изгодни за корумпираните политици и висши служители на властта, както и за лидерите и членовете на престъпни групировки. Защото си е живо самоубийство да докладваш за извършено престъпление от мафиоти, като си дадеш името и адреса. Ако не те очистят, здравеняци с бухалки или железни тръби ще те пратят за дълго в болница. Лесно е и да бъдеш осъден за клевета от корумпиран политик, измъкнал се от правосъдието. Затова тези "антикорупционни" разпоредби са ялови.
В цивилизовните страни третират анонимните сигнали по съвсем друг начин - поощряват ги. В САЩ сайтът на ФБР https://tips.fbi.gov/ съдържа онлайн форма за подаване сигнали за готвени или извършени престъпления, в която изрично се подчертава: „от вас не се изисква да предоставите името си или лична информация; анонимни сигнали са добре дошли”. В Щатите функционира и организацията We Tip Anonymous Reporting, която предоставя телефон за анонимни сигнали за извършени престъпления. Сайтът на организацията https://wetip.com/ съдържа актуална информация за разкрити престъпления и арестувани престъпници в резултат на анонимни обаждания.
И в Австралия има подобна организация - Stoppers предоставя възможност чрез сайта https://www.crimestoppers.com.au/ да се докладват анонимно престъпления - онлайн, или по специален телефон.
В Дания гражданин може да предостави информация в полицията, без да предоставя своите лични данни. В Италия работи специален телефон за анонимни донесения, свързани с мафията. Във Великобритания на полицейския сайт Police UK е даден телефон за анонимни обаждания, като е предоставен трицифрен код, който не позволява изписването на вашия телефонен номер.
Във Франция съществува специална процедура за подаване на анонимен сигнал чрез прокурор без разкриване на самоличността. Подобна система съществува и в Холандия, където през 2015 г. са получени данни от неизвестни лица за 15 800 престъпления, вследствие на което са арестувани 1922 души.
И съседната ни Гърция е предвидила улеснение - на специален сайт на полицията http://www.greecepolice.org/anonymous-tip има указания как да се подаде анонимен сигнал онлайн. В Испания може да се изпраща анонимна информация на даден имейл адрес.
За ОЛАФ - Европейската служба за борба с финансовите измами, анонимките също са добре дошли. И вършат отлична работа.
Както се вижда, навсякъде по света държави и наддържавни институции не страдат от предразсъдъци и използват анонимните сигнали като мощен инструмент за борба с криминалната престъпност и корупцията. Защото ако информацията е полезна за разкриване на престъпление, какво значение има, че подателят остава в сянка? Да, има риск сигналът да е кух, да цели оклеветяване, но ефектът от него ще е нулев, щом разследването покаже, че съдържа измислени и непотвърдени факти, нали? Да не би разследващите у нас да се боят да не преработят от проверки?
Няма съмнение, че отказът от ползване на това силно оръжие за борба с престъпността е съвсем съзнателен и напълно неморален. Властимащите просто не желаят да си вкарват таралеж в гащите с приемането на закони и правила, които насърчават гражданската активност и подаването на сигнали.
