Медия без
политическа реклама

Аржентина очаква политическата цена от финансовата криза

Влошаващата се икономика може да предизвика промени в управлението преди изборите догодина

EПА/БГНЕС
Шефката на МВФ Кристин Лагард и аржентинският министър на икономиката Николас Духовне обявиха в Ню Йорк в края на септември, че фондът ще увеличи финансирането за Буенос Айрес с близо 7 млрд. долара до 57 млрд. долара.

Икономиката, политиката и социалните теми никога не съществуват във вакуум. Начинът, по който всяка от тях засяга останалите, създава, задълбочава или облекчава съществуващите кризи.

Крехката икономическа ситуация в Аржентина вероятно ще има отражение върху общите избори, насрочени за октомври 2019 г. Междувременно, докато от икономиката се очаква да отскочи дотогава, няма гаранции, че обикновените хора ще усетят подобрението и ще решат да подкрепят във вота правителството на президента Маурицио Макри. Всъщност обществените настроения може да се влошат дотогава.

Икономиката може значително да повлияе върху социалната политика. Въздействието от промените в цените може да се усети в рамките на седмици, докато създаването на работни места повлиява върху обществените настроения след месеци. Година преди изборите икономиката

 

създава бедност,

 

безработица, а пропастта в доходите се увеличава. В Аржентина социалното напрежение започна да се надига през април, 6 месеца след началото на свободното пазарно падане. В страната сякаш има традиция всеки път, когато икономиката закъса, хората да започнат да предлагат магически решения на проблемите й. Този път, при 100 процента девалвация на националната валута и годишна инфлация около 40 на сто, започнаха отново да се чуват призиви за доларизация на икономиката. С други думи - страната да се откаже от песото в полза на американската валута. Според икономисти обаче това не е лесна задача. Според много експерти в страната доларизацията на икономиката вместо намиране на изход от проблемите й ще лиши страната от инструменти да се оттласне от настоящата криза. "Неведнъж съм го казвал - не може да доларизираш,

 

ако не разполагаш с достатъчно долари",

 

обяснява Карлос Родригес, преподавател в университета UCEMA в Буенос Айрес, който бе зам.-министър на икономиката при президента Карлос Менем (1989-1999), когато страната бе във валутен борд. Това не решава само по себе си структурните проблеми, обяснява той.

Преди 18 г. Еквадор замени националната си валута с долара. Между 2006 и 2014 г. икономиката на страната нарастваше средно с 4.3 на сто годишно благодарение на високите цени на горивата и значителните валутни постъпления. Разширяването на икономиката и ръстът на социалните плащания позволиха на страната да намали бедността от 37.6 на сто до 22.5 на сто. Но през последните години икономиката се влоши заради понижаващите се цени на петрола и забавянето на новите инвестиции. Днес в Еквадор няма инфлация, но икономиката й се определя дори като по-рискова, отколкото тази на Аржентина.

Едуардо Бласко от консултантска компания Maxinver е един от аржентинските експерти, с които еквадорският президент Абдула Букарам  (1996-1997) се консултира преди преминаването към доларизация. Букарам се интересува как Аржентина се е справила с валутния борд. Според Бласко доларизацията на икономиката е като

 

да заключиш алкохолик в килия

 

"Това е доста спорен вариант, защото ти връзва ръцете при определяне на икономическа политика", обяснява той. При Еквадор мярката сработва, но страната все още има фискални и икономически проблеми и е пред голям риск. Еквадор все още е държава, която е изключително зависима от петрол и други суровини, а има много ниско ниво на индустриализация, добавя експертът. Единственият начин за запазване на реален валутен курс, който да е конкурентен, без да се намалява покупателната способност на заплатите, е постепенно да се намалява инфлацията, а условие за това е намаляването на фискалния дефицит, коментира Федерико Фуриасе от консултантската фирма EcoGo.

През последните месеци профсъюзите и социалните движения организираха няколко сериозни протеста, които успяха да потушат социалното напрежение. В края на септември обаче бяха организирани национални демонстрации, имаше и обща стачка.

Това бе четвъртата обща стачка при управлението на президента Макри и втора в рамките на три месеца. Въпросът е дали социалните протести ще избухнат в по-сериозно социално напрежение. В рамките на 72 часа между 31 август и 3 септември например в 7 провинции бяха регистрирани 21 масови нападения срещу търговски обекти, 160 души бяха арестувани. Един младеж бе убит. Това са сигнали за тревога.

Политиката си има свой календар. Може да се очаква, че президентската партия "За промяна" ще бъде водещ играч на следващите избори. Самият факт, че това е управляващата партия, й гарантира поне една трета от гласовете, дори и при влошените икономически и социални условия. Това ще е достатъчно партията да отиде на втори тур на изборите. Президентката Кристина Фернандес де Кирхнер

 

вероятно ще се кандидатира

 

въпреки десетките съдебни дела, които се водят срещу нея. Тя вероятно ще оглави своя лична коалиция, както стори през 2017 г. Третото място на изборите може да е за анти-Кирхнер - за перонистите, социалдемократическото движение, от което произлезе Де Кирхнер. В момента обаче то няма лидер, не е излъчило и кандидат, макар че може да бъде алтернатива за избирателите, ако икономиката не работи в полза на президентската партия и срещу обвиненията в корупция за Де Кирхнер. При втори тур на сблъсъка между президентската партия и Де Кирхнер избирателите може да предпочетат правителството, а перонистите може да разделят предпочитанията си между двата лагера. Правителството на Макри обаче трябва да внимава, ако на втори тур се озове срещу перонистите.