Анонимността окрилява бандитите в полицейска униформа. Те знаят, че колкото и да бият и да се гаврят с гражданите, ще останат скрити. Ако се вдигне шум, ще бъдат най-много смъмрени за наказание. Но анонимността им е гарантирана. Това дава зелена светлина и на другите като тях, че могат да безчинстват. Така е в полицейската държава.
И последният случая на брутално полицейско насилие по време на протеста на 10 юли е доказателство за това. Ако не беше шумът заради любителските кадри от мястото зад колоните на Министерския съвет и разказите на потърпевшите, вероятно никога нямаше да се стигне до дисциплинарната проверка в МВР. Тя стартира безкрайно неохотно, дни наред бяха нужни да бъдат идентифицирани насилниците. А троловете във Фейсбук яхнаха опорките, че хората, които се оплакват от насилие, не изглеждат бити.
Когато на 23 юли Бойко Борисов махна Младен Маринов от поста вътрешен министър, и дума не стана за полицейското насилие. Макар че очевидно опитът бе точно да се тушира недоволството, от действията на униформените на 10 юли, които в крайна сметка вляха още сила в протестите. На практика
министърът си тръгна, без да бъде изречено защо всъщност си отива.
И това е част от анонимността в МВР. Върху която се крепи и колективната безотговорност. Маринов получи и награда нож от главния прокурор Иван Гешев. А ние не трябва да забравяме, че прокурорското насилие е не по-малко опасно от полицейското. Защото насилниците в тоги могат да мачкат жертвите безнаказано години.
През цялото това време прокуратурата не намери за необходимо да се самосезира по разказите на жертвите на полицейския произвол. И досега държавното обвинение мълчи по темата. Иначе праща отделно съобщение едва ли не за всеки артефакт, открит в офисите на Васил Божков, публикува протоколи от разпити и СРС-та, уж все в името на обществения интерес. Да не би да няма обществен интерес да бъдат разследвани и наказани насилниците в униформа?! Или се чака да забравим. До следващия подобен случай. Главният прокурор обикаля села и паланки, за да плаши битовата престъпност. Но
Гешев не се отбива в отдел "Специализирани полицейски сили".
За тях няма възмутен пост в Туитър. Това затвърждава цялостното усещане за безнаказаност и двоен стандарт.
Приемникът на Маринов на поста, доскорошният шеф на националната полиция Христо Терзийски, не намери за нужно да излезе и открито да огласи подробности около проверката на събитията от нощта на 10 юли. В тв интервю той спомена, че ще има наказани. След това МВР просто публикува съобщение, че четирима служители от специализираните полицейски сили са превишили правомощията си и са нарушили основни права на граждани при използване на физическа сила, превишаваща необходимите предели. За това ще им бъдат наложени "съответните" дисциплинарни наказания.
Лаконичното прессъобщение дойде чак на 27 юли. Вероятно се очаква да благодарим за "бързата" реакция. Трябва да ни е достатъчно да знаем, че сред наказаните ще има и един от ръководството на спецотдела и неговата санкция ще е тежка.
МВР дори не споменава думата "уволнение".
Но за сметка на това МВР акцентира специално, че жертвите на полицейското насилие са отказали да дадат показания пред дисциплинарната комисия. Това сигурно трябваше да убеди обществото, че имат нещо да крият. А не че не виждат смисъл да се обясняват с насилниците си.
Приема се за нормално да не бъдат огласени имената, длъжностите, конкретните нарушения на служителите биячи. За публиката например остава неизвестно дали са проверени мобилните им телефони, след като арестантите твърдят, че полицаите са ги снимали все едно са ловни трофеи. Не ни се казва какво са обяснили виновните. Нито какво са свидетелствали техните колеги. "Сега" поиска от МВР данни по Закона за достъп до обществена информация. Тепърва ще видим дали силовото ведомство ще ги предостави, или ще си измисли някакви аргументи да крие информацията.
Управляващите обаче трябва да си дават сметка, че дори да остане ненаказано вътре в системата, за полицейското насилие се носи политическа отговорност по време на избори. Сцени като тази зад колоните на МС отвращават избирателите. Дори и тези, които си мислят, че на тях никога не би им се случило да са на мястото на пострадалите от непредизвиканата полицейска агресия, също ще плащат солените обезщетения, когато жертвите осъдят държавата.
