----
Снежина Танковска е професор по актьорство и режисура за драматичен театър; зам.-ректор по международната и научната дейност на НАТФИЗ (1993-2000); директор на Учебен драматичен театър (1987-2002); ръководител катедра "Актьорство и режисура за драматичен театър" (2010-2013); декан на факултет "Сценични изкуства" (2001-2009 и 2013-2018); гост-професор в Централната академия за драма в Пекин, Китай, от 2011 г. Поставила е над 45 пиеси в различни български театри, най-известните от които: "Секс, наркотици, рокендрол", "Господин Ибрахим и цветята на Корана" и др. Участва с постановки, ателиета, майсторски класове, доклади в много международни театрални фестивали, конференции, симпозиуми в САЩ, Китай, Русия, Испания, Финландия, Гърция, Швейцария, Австрия, Кипър, Франция, Португалия, Сърбия, Румъния и др. Член е на борда и на изпълнителния комитет на ЕЛИА в продължение на  6 години; ръководи и участва в много международни образователни и културни проекти.
----
- Г-жо Танковска, как влияят новите технологии върху класическия театър? 
- Днес все повече общуваме, използвайки новите технологии. За свободното време на публиката сега се конкурират толкова много медии, толкова много средства, които предлагат най-разнообразни, все по-атрактивни и по-динамични възможности за общуване. Това активира и нас, театралните артисти, да търсим по-богата и въздействаща изразност. 
- А как става това?
- Словото и по-директните внушения, на които разчита традиционният вид психологически театър, вече не са единственото и най-работещо средство за общуване. Питър Брук казва: "Театърът е място, където невидимото става видимо". Тоест мислите, чувствата, цялостното пълноценно и безусловно действие и присъствие на актьора трябва да бъдат изразени по специфичен, интригуващ начин. Активният, автентичен мисловен процес на сцената е основополагащ. Без него всичко, което правим в театъра, ще наподобява дресировка, ще бъде просто мимикрия, имитация.
- Кой днес атакува НАТФИЗ? Можем ли да ги наречем авантюристи?
- Преобладаващият брой от тези, които кандидатстват в НАТФИЗ, са избрали да учат тук, имат определен, целенасочен интерес. 
- Но какви са?
- Много различни. Не се притеснявам, че някои от тях нямат богати познания за театъра. По-съществено е те да са  предразположени за този особен вид труд, какъвто е трудът на актьора,  изкуството на актьора.  Талантът може да бъде определен и като предразположеност за този специфичен труд, който изисква изключителна упоритост и посветеност, смирение, но не плахост. Обратното - трябва да са много смели, да предизвикват себе си, да култивират с ежедневни усилия цялостната си психофизическа природа и това да им доставя радост. И смирено да допуснат, че влизайки и започвайки в Академията този кратък, но съществен период от своя живот, трябва да са готови да пренастроят цялостния си инструментариум от възприятия и представи, получени в готов вид от сцената, от киното, от телевизията, да тръгнат по обратния път на чисто. Принципите за поведение в условия на публичност са колкото валидни за всички човешки същества, толкова и специфични за тези на сцената. Само на пръв поглед, отвън, изглежда, че това е работа, свързана с усвояването на готови общоприети истини.   
- А имате ли идея да възвърнете отново вашата програма "Актьорска техника на източния театър"?   
- Предложението за тази програма включваше, но не се основаваше единствено на актьорски техники на източния театър. В нея не се съдържа и намек, че ще имитираме източния театър. Преди всичко ни интересува по-задълбочена работа като практика и проучване на тренингови системи, на аспекти и елементи от далекоизточната естетика, мисленето за мястото на театъра и актьорското изкуство в обществото. Разбира се, колкото и силен да е традиционният театър и днес в страни като Япония, Китай, Корея, Индия, той не може да измести изцяло търсенията и развитието на съвременни театрални форми.  В същото време тази традиция е свързана с далекоизточната философия и е много сериозно отглеждана и лансирана като средство за възпитаване на трайни ценности у човека. Тя може да се различава от западната по много външни признаци, но по същество засяга основния и универсален въпрос за търсенето на смисъла на живота, свързана е с дълбокия идеал за хуманизма. Имаме идеи за общи проекти с колеги от Централната академия за драма в Пекин и от Шанхайската театрална академия.
- Вие как се вписвате в тяхната философия?
- Аз не правя традиционен китайски театър, напротив, за мен е много любопитно да гледам такива постановки, когато имам възможност. От 2011 г. ежегодно поставям в Пекин спектакли с репетиционен период от месец и половина и творчески екипи, съставени изцяло от китайски колеги.  Шестте постановки на пиеси от Уилям Шекспир ("12-та нощ", "Бурята", "Ромео и Жулиета", "Комедия от грешки", "Двамата веронци") и "Дон Жуан" от Молиер като част от репертоара на Северния театър, Експерименталния театър и Театралния комплекс на Централната академия за драма в Пекин получиха висока оценка от театралната и педагогическата общност, бяха представени на турне в Сингапур, Шанхай и други градове в Китай. Освен това провеждам майсторски класове и практически ателиета. Поканата да работя в Китай като режисьор и театрален педагог не предполага да се изявявам като специалист и експерт в областта на китайския традиционен театър, а да предам своя опит като човек на театъра от западното полукълбо, по-точно от югоизточната част на Европа, преди всичко в търсенето и изразяването на универсалните характеристики на хуманизма със средствата на театралното изкуство. Театърът има много съществена мисия в практическото изследване на устоите на човешкото поведение и е с неизчерпаеми възможности за живо общуване между хората. Да, днес той не е изкуство на стадионите, както е било в Древна Гърция, но тогава  не е имало по-мощни средства за въздействие и разпространение на идеите. 
- Вие вярвате в театъра. Но може ли това изкуство да променя съдби?          
- Прекрасното в театъра е това, че предлага възможност да застанеш срещу друго човешко същество, независимо дали от позицията на актьора, или от позицията на зрителя, но никога в режим на пасивно очакване. През този сезон гледах няколко представления, в които имаше естествена, динамична, изпълнена с изненадващи обрати връзка между публиката и актьорите. Ако търсим и предлагаме само разбираемото и по-лекия развлекателен продукт на публиката, влизаме в коловоз, където "куцаме" след нея, а не я водим. 
- Театърът може ли да даде отговори на някои екзистенциални въпроси, които човек си задава?   
- Театърът няма да даде еднозначни отговори, като "добре е да направиш това, лошо е да се държиш така". Театърът дава възможност да открием алтернатива, да допуснем ние, зрителите, че има и друг начин на мислене, по-различен от нашия.