Лятото е горещо в буквален и преносен смисъл. Хиляди декари от и без това опустошената ни гора изгоряха, стихията довърши обезлюдени селища. Новото спрямо други години е, че огънят "облиза" блокове във варненския квартал "Владислав Варненчик", бушуваше и до самата Стара Загора - сякаш да ни покаже, че проблемът навлиза пряко в бита на всички ни.
Би било глупаво да се направим, че нищо необичайно не се случва. Време е обществото да си даде сметка за някои неща, а други държавата да организира:
Климатът в България очевидно се променя. И това не е част от спора по глобалното затопляне и зелената сделка, за които хора и партии се дърлят в слюнка. Това е просто
очевадност, която всеки българин
на средна и по-голяма възраст знае - лятото става по-горещо, снегът някъде пада вече рядко, зачестяват екстремните явления (включително наводненията). През половината година - безводие на много места. Дали се дължи на неминуем природен цикъл, или е антропогенно следствие (глобалният политически спор), в случая няма значение - важният факт е промяната. Границите на климатичните пояси се изменят, конкретно за пожарите и България това значи
все повече да приличаме на Гърция
Тя всяко лято се бори с жестоки пожари. Да, многото летни пожари в Гърция може да станат и българско явление. Това е тежка, но напълно възможна хипотеза. Ако всеки не я осъзнае, ако не заживеем със схващането за този риск, никакъв резултат не може да има относно личната отговорност и държавните действия. Една идея - тъй както децата от детските градини биват учени да разделят боклука, така да им бъде втълпявано, че България е рискова за пожари страна, което изисква съответното самосъзнание.
Да продължим нататък с практическите мерки. Всеизвестно е, че най-важната е една - превенцията. Но в българския случай това не значи каква да е, а наказателна и на място.
Нужни са арести и много сериозни наказания
за всеки, който пали в рисков период и не където трябва. Досега не е така - оня ден бяха задържани двама души за пожара край Варна, което си бе новинарска сензация, защото такива арести са изключителна рядкост. Един тръгнал да пали кабели, друг - стърнищата, трети хвърлил цигара - такива са най-вероятните версии към момента за сегашните пожари у нас. Трябва да се сложи край на тази чисто човешка малоумщина, а това не става без сериозна "тояга". Разбира се, това значи и по-сериозно полицейско присъствие през лятото в селата и градските гета. Българският опит в други сфери сочи, че с два-три назидателни примера резултат ще има.
Естествено, същото се отнася и спрямо дървената мафия. Когато пали тя - още по-голяма тояга. Звучи като утопия, защото значи борба срещу олигархията, но друг начин няма.
Всеизвестно е още, че са необходими машини, оборудване, инвестиции при гасенето. Ситуацията е ясна, щом искаме хеликоптери от други държави. Но отново е налице специфична нужда - екипировка, инструменти и
цялостно организиране на доброволците
Те вече са незаобиколим факт и фактор - при пожари хората научават, отзовават се, помагат. Но без техника и координация ползата е малка. Може би е нужно да се помисли за централно звено (или към областните управи), което чрез модерните комуникационни канали да указва на хората къде да се събират, какво да носят, колко са нужни като бройка, какво да им се предоставя. Съответно говоренето към обществото да е единно през тия звена. Защото и в настоящата ситуация наблюдаваме как един казва едно, втори друго, и докато се чудим например нужни ли са още доброволци или не, вятърът пак е разхвърлил навред стихията - и не се знае къде да отидат. В ерата на социалните мрежи, където се говори свободно, а и те самите са инструмент за действие,
комуникацията и организирането на гражданите
е от първостепенна важност.
Естествено, нужни са действия в още много посоки. Например, следва да бъдат нормативно и практически доусъвършенствани общинските доброволчески формирования, защото наскоро кметове се оплакаха, че не могат да разчитат на тях (никой не може да задължи хората да се отзовават). Но каквото и да е, както и да е, ясно е едно - природата се променя, под нас пари; ако се оставим на инерцията, ще изгорим.
