Медия без
политическа реклама

Без съмнение, живеем в прокурорска държава

Търсенето на прокурорска защита срещу председателя на ВКС от спецапелативните съдии може да е просто повод за саморазправа с Лозан Панов

Архив СЕГА
Между главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд има пропаст. Докато Панов говори за зависимостите в системата, други съдии търсят прокурорска защита срещу него...

Живеем в прокурорска държава. Щом и съдиите се превърнаха в притурка на прокуратурата. Става дума за магистратите от Апелативния специализиран съд и воплите им срещу проверката, наредена от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, на делата за ареста на кметицата на столичния район "Младост" Десислава Иванчева. 11 апелативни спецсъдии, почти целият състав на съда, се подписаха под искане до Пленума на Висшия съдебен съвет (в който участват и прокурори) да им разтълкува действията на Панов и да ги защити от този зъл човек. Първо, те се притесняват да им проверяват висящо дело, второ, искат и становище дали Панов няма тенденциозно отношение към специализираните съдилища, тъй като подобна проверка не е нареждана за никой друг съд.

А законът позволява на върховния съд да прави проверки. Без да разделя проверяваните дела на висящи и приключили. Тук не става и дума за проверка по съществото на делата, а за движението и администрирането им. А и в комисията, която провери делата, участват трима съдии, чийто морал и професионализъм не са поставяни под въпрос през годините. Сега угодническите медии ги определят като "шпицкоманда". Това са Галина Тонева, Галина Захарова и Капка Костова. Все пак Костова и Захарова преди време направиха безпрецедентен жест, като подадоха оставки като членове на Висшия съдебен съвет, протестирайки срещу дефектиралата му кадрова политика. Но спецсъдиите не искат да ги проверяват.  Може би защото има нарушения и те си го знаят?

Същите тези спецсъдии изобщо не намират за нередно и укоримо, че спецпрокурорите ги призоваваха да не съдействат на проверката на върховния съд. За подобно съдийско своеволие нямаше място дори преди 15 години, в мракобесната ера на главпрокурора Никола Филчев, гуруто на сегашния първи обвинител Сотир Цацаров. 

 

При създаването на спецсъдилищата нямаше много качествени кадри,

 

които да се надпреварват да отидат там. Причината е, че и преди ГЕРБ да преместят в спеца корупционните дела срещу хората на висши държавни длъжности, спецсъдът беше замислен и създаден като място, където тезите на прокуратурата да издържат и да няма оправдателни присъди. Затова и нямаше голям наплив на съдии натам. Местата се запълниха от прокурори, следователи, съдии на районно ниво, които никога не са се занимавали с делата, подсъдни на спецсъда, и магистрати от провинцията, които видяха в спецсъдилищата възможност за преместване в София и бърза кариера.

И досега реални резултати от работата на спецправосъдието не се забелязват. Любимият му прийом е да парафира сделките на престъпниците, предимно дребни риби, с прокуратурата. Така хем кипи дейност, хем без особени усилия прокуратурата може да отчита чудесни резултати срещу организираната престъпност и корупцията. Иначе на тази произвеждаща резултати прокуратура повече от година не й стигна да приключи разследването по делото "Суджукгейт" срещу бившия депутат от ГЕРБ Живко Мартинов. И такъв обвинителен акт написа срещу банкера Цветан Василев, че ще го срича в съда цяла вечност. Чак ГЕРБ се втурнаха да променят закона така, че откритият и състезателен наказателен процес да не започва дори със синтез на обвинителния акт.

Но да се върнем на спецапелативните съдии, омерзени от проверката. Председателят на съда Георги Ушев, докато ръководеше долната инстанция (да, в кариерата си той е бил предимно шеф), поиска от медиите да чете публикациите им преди пускането им. Да не ставали грешки. Колко мило. Съдия коректор. Чудесен пример за

 

разбиранията на Ушев за демокрацията,

 

разделението на властите и независимостта. Сред подписите се открояват и тези на Галя Георгиева, Магдалена Лазарова и Даниела Костова. Три остриета от предишния състав на Висшия съдебен съвет, които избраха спецправосъдието като кариерен бонус, даден им за добра служба от управляващите. Като членове на съвета трите ще бъдат запомнени предимно с това, че са от мнозинството около главния прокурор Сотир Цацаров. Любопитен детайл е, че Костова, която, вместо да се върне във Варна, избра да стане спецсъдия, но на първа инстанция, сега се появява в състава на апелативния съд. Няма я в регистъра на командированите, поддържан от ВСС. От съда не отговориха на въпросите на "Сега" по какви критерии е предпочетена пред останалите съдии от Специализирания наказателен съд и за какъв период е в горната инстанция. Между другото, спецмагистратите не се засегнаха, когато само за тях и за никой друг съд управляващите измислиха бонус от 6 допълнителни заплати годишно. Но едно е да вземаш заплата, съвсем друго е да съдиш според закона.

Не е за подценяване, че съдиите писаха не до Съдийската колегия, а до Пленума на Висшия съдебен съвет, в който участват и прокурорите. Ето какво коментира по този повод съдия: "Пленумът няма правомощие да отговори на оплакването нито според конституцията, нито според Закона за съдебната власт. Имам обосновано предположение защо се прави това, макар че и в Съдийската колегия има достатъчно членове, които нямат задръжки - лични, професионални и институционални, да се разправят с председателя на ВКС. Може пък целта на оплакването да е по-широка и затова да е насочено към пленума".

Дали съдиите просто не вдигат топката, за да започне процедура срещу Панов, която да приключи с отстраняването от поста му? Председателят на върховния съд ужасно им пречи, като говори срещу системата и статуквото. И много дразни крепителите на конюнктурата в съвета с отказа си да им се обяснява за твърденията си за зависимостите в системата. Които те всъщност прекрасно разбират, защото са здраво оплетени с тях.

Още по темата