100-200 души, граждани и юристи, се събраха на протест пред Съдебната палата в София. Малка група, но с важни искания – независим съд, върховенство на правото, възпиране на политическото влияние върху съдебната власт в България. И всичко това концентрирано във фигурата на Лозан Панов – председателя на Върховния касационен съд (ВКС).
Защо Панов ли? В момента той е обект на проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), както и от държавната антикорупционна комисия. Това е поредната схватка в нестихващата война между върховния съдия и мнозинството в съвета, разгоряла се с нова сила в края на 2018 г., когато Панов произнесе реч, в която заяви, че
страната върви към автокрация
„В България сме изправени пред една система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и, разбира се, съдебната система. Действията ѝ не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките ѝ не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ - то те са грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани”, описа съдията положението в държавата.
Противниците на Панов го нападат за много неща, но основното и най-съществено обвинение е, че се държи като политик. „Политическото говорене е недопустимо за магистрати, още повече за фигури като председател на ВКС. Има закон, който е забранил всякакви политически пристрастия. Съдът е независим, той не може да взима политически становища и да прави политически изказвания, и те са забранени от закона. Това не е първата проява на г-н Панов, преди няколко година каза „Не на страха”, което си беше политическа изява”, реагира тогава Боян Магдалинчев, представляващият ВСС.
Всъщност големият "грях" на Панов е, че се обърна срещу тези, които го лансираха и избраха за шеф на ВКС,
като настоя за пълна проверка на "ЦУМгейт".
Срещата на главния прокурор Сотир Цацаров с издателя на "Сега" Сашо Дончев в кабинета на активиста от БСП Георги Гергов, на която на Дончев е оказан натиск за редакционната политика, беше приета от Висшия съдебен съвет като най-естествена, въпреки че е в разрез на всякаква етика и правила. Самотният глас на Панов се чу само защото е на един от ключовите постове в държавата.
Така започна битката, която на пръв поглед изглежда като сблъсък между два различни лагера в съдебната власт. Не е лесно за редовия гражданин, най-често неосведомен за тънките моменти в съдебната политика, да реши за себе си коя от воюващите страни е взела присърце обществените интереси и коя – интересите на разните политически и бизнес лобита. Има обаче няколко прости въпроса, които всеки от нас може да си зададе, а отговорите биха му подсказали кого по-скоро си заслужава да подкрепи.
Първо, има ли в България мощно задкулисие, което свързва в една скрита система политически кръгове, медии, икономически групировки и съдебни органи, както твърди Панов? Едва ли е останал човек в тази страна, който да отговори отрицателно.
Даже лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов го признава
Разбира се, само когато партията му е в опозиция (както беше през 2013-2014 г.) или се почувства застрашен да падне от власт (в началото на 2018 г., когато го разклати скандалът с продажбата на ЧЕЗ).
Второ, ако задкулисието е налице и могъществото му е неоспоримо, какво всъщност толкова смущаващо има в публичната изява на Лозан Панов? Съдията просто констатира една действителност, с която, повече или по-малко, всички български граждани са наясно. И признава, че системата, в която той самият работи, е устроена по начин, който не защитава върховенството на закона, а определени скрити групови интереси. Подобно твърдение е трудно да се оспори, особено когато социолозите непрекъснато отчитат чудовищно ниско равнище на обществено доверие към съдебната власт. Хората не са глупави и знаят, че законите, както и правораздавателната система, която трябва да ги налага, не са замислени така, че да работят в обществена полза.
Трето, редно ли е един магистрат, при това толкова високопоставен, да критикува? Защо не, след като и други преди това са го правили? Например бившият председател на Върховния административен съд Константин Пенчев, който неведнъж обвини колегите си в зависимости и не пропускаше да коментира, че решенията в съдебната власт се вземат не във Висшия съдебен съвет, а
другаде - "на бели покривки"
Имат ли моралното право противниците на Панов да го обвиняват, че се е политизирал, когато самите те са достигнали върха на съдебната власт с подкрепата на партии като ГЕРБ и ДПС? Близо половината членове на ВСС влизат в т.нар. парламентарна квота – иначе казано, това са фаворитите на силните на деня в Народното събрание, избрани с компромис между основните политически сили. Е, точно на тези хора ли може да се вярва, че ще действат в интересите на независимата съдебна власт и на гражданите, които би трябвало да защитава? Точно затова шефът на ВКС трябва да бъде подкрепен от гражданите - защото свалянето му от поста без видима причина ще бъде поредната победа на задкулисието.
Един от протестиращите в защита на Лозан Панов каза, че независимият съд е една от трите опори на демокрацията, заедно с обективните и независими медии, и гражданското общество. За журналистиката, нейната свобода и независимост няма какво да говорим – през последните десетина години повечето медии се превърнаха в сателити на управляващите, които и да са те. Гражданското общество е в състояние на нещо като будна кома – с отворени очи и мърда, пък не е в съзнание. Остава съдът – последният шанс за някаква справедливост в нашето общество. А без справедливост за каква демокрация можем да говорим?
