Изборът на управител на БНБ - една от най-важните институции в държавата, е напът да се провали отново. Преди месец не беше внесена нито една кандидатура и процедурата трябваше да стартира отначало. (Мандатът на сегашния управител на централната банка и неговите заместници изтече в средата на 2021 г.) След това управляващата коалиция изпадна в тежко раздвоение и излезе с две номинации - действащите депутати Андрей Гюров (ПП) и Любомир Каримански (ИТН), с ясното съзнание, че при толкова шарен парламент със седем политически формации е изключително трудно да се осигури необходимата подкрепа. После започнаха ударите под кръста между двата коалиционна партньора ИТН и ПП в опит да компрометират отсрещния кандидат. Така изборът на шеф на централната банка се превърна в "сапунен сериал" и "рекет", по думите на самите участници в него.
Последното развитие на скандала остави в битката за БНБ единствено кандидата на ИТН Любомир Каримански. Номинираният от ПП Андрей Гюров се оттегли уж, за да спаси коалицията и да не е пречка за по-важните задачи пред държавата - съдебната реформа, но неговата партия обяви, че няма да подкрепи човека на ИТН. Не е ясно как ще гласуват БСП и Демократична България. Даже и опозицията не е сигурно дали ще подкрепи Каримански за шефския пост. От ГЕРБ например обявиха, че биха дали гласа си единствено за втори мандат на сегашния гуверньор Димитър Радев. А от "Възраждане" категорично отхвърлиха всеки кандидат, който смята, че България трябва да влезе в еврозоната и да замени българския лев с единната европейска валута.
Именно
превеждането на България от чакалнята в "клуба на богатите"
е най-важната задача, която стои пред новата управа на БНБ. Влизането в еврозоната е политическо решение, но от изключително значение са и способностите и вижданията на човека, който ще оглави централната банка в следващите 6 години. Той трябва да е в отлична координация с правителството в изпълнението на тази задача, както и да се ползва с доверието на Европейската централна банка и на всички европейски институции, свързани с еврозоната.
"Избира се не просто управител на БНБ, но и управител в европейската система на централните банки", коментира Даниела Бобева, дългогодишен член на управителния съвет на БНБ. Тъй като приемането на България трябва да стане с решение от всички страни - членки на еврозоната, първа задача на новия гуверньор е да изгради доверие към себе си и екипа му, затова е важно и кои ще бъдат неговите подуправители, смята Бобева.
Тримата подуправители на БНБ също се избират от Народното събрание, но са предложения на гуверньора. Техните функции са не по-малко важни в трите основни управления - "Емисионно", "Банково" и "Банков надзор".
Ролята на БНБ и нейния управител е ключова и във формирането на общественото мнение относно замяната на лева с единната европейска валута. Очакванията на предишното правителство на ГЕРБ, а и на сегашното на четворната коалиция са това да стане от 1 януари 2024 г. Но все по-често се чуват разколебани коментари на експерти и политици. Социологическите проучвания пък показват, че преобладаващата част от обществото се страхува от още по-голямо обедняване след замяната на лева с еврото.
По време на изслушването двамата кандидати заявиха убеденост, че България само ще спечели от това да е част от еврозоната, макар да имат опасения дали 1 януари 2024 г. е най-подходящият момент. Така или иначе страната ни вече е в чакалнята на еврозоната и връщане назад няма.
Странното е, че точно присъединяването към еврозоната изисква
БНБ да се откаже от немалка част от своите правомощия и автономност
и да остави в ръцете на ЕЦБ лихвената и паричната политика на страната. Всъщност БНБ още в далечната 1997 г. се прости с част от функциите си при въвеждането на валутния борд и привързването на българския лев към еврото - да гарантира стабилността на националната валута чрез провеждане на собствена парична политика. С влизането на България в ERM2 (т.нар. чакалня) и в единния банков съюз през миналата година централната банка прехвърли на ЕЦБ и надзора върху пет български банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Юробанк България (Пощенска банка) и Райфайзенбанк България.
Под директния надзор на БНБ остават останалите банки в страната, а точно сред тях са някои от потенциално проблемните финансови институции у нас. След фалита с КТБ, при който бившият гуверньор Иван Искров се измъкна чист като сълза, част от правомощията на подуправителя с ресор "Банков надзор" бяха прехвърлени към УС, респективно и към управителя на централната банка. Затова е важно начело на БНБ да бъде наистина независима личност, зад която не прозират частни и партийни интереси.
Централната банка продължава да разполага с огромни правомощия при надзираването на финансовата система и
как да се управляват и контролират банките
у нас. Освен че издава лицензите за банкова дейност, тя одобрява членовете на управителните съвети на търговските банки и нещо повече - одобрява кой може да придобива собственост над определени проценти.
БНБ следи за сигурността на парите на вложителите, като изисква от търговските банки да поддържат необходимата капиталова адекватност - показател колко стабилни са те (съотношението между собствен капитал на банките и предоставени кредити, инвестиции в ценни книжа и др.). Централната банка наблюдава още ликвидността на банките и дали разполагат с достатъчни резерви, за да посрещнат евентуални рискове и шокове в икономиката, заради които хората може да спрат да погасяват задълженията си.
БНБ играе ключова роля и при съблюдаването от търговските банки на мерките срещу прането на пари - дейност пряко свързана с борбата срещу корупцията, както и на различните санкционни режими - по списъка "Магнитски" и финансовите санкциите спрямо Русия.
С влизането на България в еврозоната ще се появи и нова задача пред БНБ, свързана с резервите за обезпечаване на валутния борд, които вече няма да бъдат необходими. Ще се освободи сериозен ресурс от над 50 млрд. лв., които, разбира се, правителството трябва да определи как да се разпореди с тях, но БНБ като един вид банкер на правителството трябва да даде своите предложения за най-доброто им инвестиране.
Личността на гуверньора е изключително важна и неслучайно мандатът му надхвърля този на едно правителство и един парламент. Всъщност законът за БНБ е доста общ във формулировката с изисквания за кандидата за управител – критериите са високи нравствени и професионални качества. Но най-ценното качество е неговата независимост и неподвластност на частни интереси.
Тревожното е, че
нито една от двете кандидатури не личи да е безспорна в банковите среди
Председателят на бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански от ИТН има слабо звено в биографията си - ръководството на банки, показали проблем при стрес тестовете. А оттеглилият се Андрей Гюров, председател на парламентарната група на "Продължаваме промяната" има повече академичен опит в банковата сфера, отколкото реален управленски.
Три от партиите от управляващата коалиция - ПП, ДБ и БСП са обезпокоени, че новият гуверньор ще бъде избран с гласовете на опозицията. А именно ГЕРБ и ДПС носят немалка вина за "проспания" фалит на четвъртата по големина банка през 2014 г.
Икономически наблюдатели също смятат ситуацията за тревожна. "Това прилича на смяна на конете по време на пресичане на река", коментира икономистът и основател на Института за пазарна икономика Красен Станчев. Според него конфликтът при номинациите за управител на БНБ е много лош тест за управляващата коалиция и повече прилича на объркване на БНБ с Българската банка за развитие. "За ББР вие трябва да сте довереник на тези, които управляват в момента, докато за БНБ, която е част от емисионната система на ЕС, следователно и на еврото, трябва да имате доверие на ЕЦБ, на ЕС, на МВФ, на Европейската банка за развитие и Европейската инвестиционна банка, което означава, че дори хора с известна биография, каквито имат сегашните кандидати, не могат да имат такова доверие там", заяви Станчев.
Финансови анализатори и представители на банковия сектор намират за странно и дори неразумно управляващите да не номинират за втори мандат сегашния управител на БНБ Димитър Радев, преминал по врече на гуверньорството си през няколко кризи. Това е полезно, не само за предстоящото присъединяване към еврозоната, но и заради очакваните непопулярни мерки на ЕЦБ като например увеличаване на лихвите в опит да овладее високата инфлация. Ако страната ни допусне заради противоречия в управляващата коалиция да се стигне до повишаване на полическия риск, то лихвите по кредитите у нас може да станат опасно високи, предупреждават експертите.
