Медия без
политическа реклама

Болен, но работоспособен, ама безработен!

Реформата в ТЕЛК може да ощети още повече хората с тежки увреждания

МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Въпреки че здравното министерство още не е оповестило резултатите от мониторинга, стотици се оплакват, че промените в наредбата за медицинската експертиза са ги ощетили.

Задава се ново социално напрежение в сферата на интеграцията на хората с увреждания и то може ескалира и отвъд това, което се случи през 2018 г. А започналата реформа може да ощети още по-болезнено хората с тежки увреждания. Взаимните противопоставяния и упреци продължиха и след приемането на два от трите социални закона, касаещи хората с увреждания. След като отбелязаха първата си голяма победа - приемането на Закона за личната помощ, с който родителите вече получават финансова помощ за това, че се грижат за децата си с увреждания, майките от инициативата "Системата ни убива" обявиха, че ще преместят палатковия си лагер пред здравното министерство. Исканията им този път са за закриване на ТЕЛК, тъй като системата на експертните лекарски комисии затваря пътя към трудовата реализация на децата с увреждания. Майките не са съгласни с диагнозите, срещу които стоят проценти, а на тяхната база се определя финансовата помощ на хората с увреждания. Защото така децата им на 16-годишна възраст се превръщат в негодни за работа пенсионери. Те настояват за нов модел, при който да се определя работоспособност на хората с увреждания и да се дават препоръки за реализацията им на трудовия пазар. Вместо да се констатира загубената им работоспособност в проценти, както е сега. 

В отговор наскоро лекарите от ТЕЛК-София се заканиха да спрат освидетелстването на хора с трайна нетрудоспособност и да издават експертни решения само за случаите с временна нетрудоспособност. "За разлика от политиците ние сме независими от улицата и никой не може да ни принуди да вършим нещо, с което не сме съгласни. Отказваме съпричастност на реформи,

 

отнемащи права на огромна част от хората с увреждания

 

за сметка на една малка група", заявиха от лекарската комисия.

Идеята за закриването на експертните лекарски комисии не е нова, а дебатите по нея се водят на различни нива, включително и сред различните групи от хора с увреждания. ТЕЛК е архаична методика и трябва да отпадне, подчертава и Капка Панайотова, създател на Центъра за независим живот. "Когато става въпрос за трайно увреждане поради заболяване, трябва да се премине към разширена експертиза и индивидуална оценка на потребностите на всеки човек. Работоспособността обаче няма как да се оцени, тъй като е функция не само на здравословното състояние, дори при хора с една и съща диагноза", подчертава шефката на неправителствената организация на хора с увреждания, която работи за промяната на държавната политика в сферата. За премахването на ТЕЛК настояват и работодателите и смятат, че трябва да се въведе индивидуална оценка на работоспособността, така че и тези хора да могат да се насочат към пазара на труда.

Управляващите обаче на този етап предпочитат да реформират ТЕЛК, а не да закриват комисиите в този им вид. Въпреки протестите здравно министерство прие нова наредба за медицинската експертиза, с която помощта, която получават хората с увреждания, вече се определя само от водещото им заболяване, а не както досега - като сбор от всички диагнози, които имат. Това според лекарите от ТЕЛК значи, че над 150 хиляди техни пациенти ще преминат в по-ниска категория на подкрепа. Според МЗ така отпада субективизмът на лекарската оценка и ще се спре изтичането на средства със завишени оценки за увреждания. Подзаконовият нормативен акт получи зелена светлина през юли м.г. с уговорката за шестмесечен мониторинг. Първият етап на наблюдението на наредбата ще приключи в края на януари, тогава здравното министерство трябва да оповести и ефекта. Междувременно огромните опасения на хората с увреждания, че новите правила ще лишат мнозина от правата, които до този момент са имали, включително и от чужда помощ, се оправдаха. Такива са и резултатите от анкетата на социолога Божидар Ивков, бивш председател на Съюза на инвалидите в България. Макар и непредставително, проучването му върху резултатите от въвеждането на новата наредба сочи, че процентът на трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане) е намалял значително при 51% от хората, които са се явили на ТЕЛК след 03.08.2018 г. Правото си на чужда помощ са загубили 4%, а

 

19% са загубили статута си на "човек с увреждане",

 

съответно и правото за ползване на редица облекчения, тъй като са слезли под граничните 50%. В проучването не са включени хора, които са се явили за първи път на ТЕЛК.

"Майка ми беше със 100 процента загубена работоспособност и право на чужда помощ. При последното й явяване пред ТЕЛК процентите се смъкнаха на 75. Така загуби правото си на чужда помощ, драстично беше орязана и пенсията й, с над сто лева", споделя Диан Данев. Става въпрос за жена с епилепсия, с двустранна хидроцефалия, намален слух, проблеми с ръцете вследствие на припадъците, изгаряния, счупвания. "Минах преди август. С множествена склероза съм и още много други сериозни заболявания. Процентът ми беше намален от 68 на 50, при положение че състоянието ми за последните две години се е влошило. А те ме изкарват здрава! Значи в България вече се лекува множествена склероза! Направо сме за рекордите на "Гинес", казва Керка Георгиева от Бургас.

За това, че реформата в сферата на експертизата ще съсипе живота на много хора от най-уязвимата социална група, от самото начало предупреждава и д-р Боряна Холевич, председател на Сдружението на лекарите от ТЕЛК-София. Тя подчертава, че част от медицинските комисии вече

 

прилагат чиновнически текстовете й

 

Така например деца и лица със синдром на Даун получават 30% намалена работоспособност, като се отчита само наличието на допълнителна хромозома и не се взема предвид наличния функционален дефицит на засегнатите органи и системи и степента на умствено изоставане. Средното ниво на интелигентност за хората с Даун е около 50%, но около 8% от децата със синдрома са с тежка умствена изостаналост, а други 25-30 на сто са близо до средното за всички хора. Тоест не бива всички, засегнати от Даун, да получават един и същ процент, тъй като възможността им да работят е различна.

Трябва ли да съществува "нещото", наречено ТЕЛК? Защо досега не са отпаднали ТЕЛК решенията, ако нанасят вреди на всички? "Премахването на ТЕЛК ще доведе до големи поразии и суматоха, тъй като все още не сме дозрели за въвеждането на критериите и принципите на Международната класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето ICF, която работи, но в нормалните общества", убеден е доц. Ивков. "У нас дефиницията на инвалидността е твърде медицинска, както и самият термин "лице с увреждане", който е подвеждащ и неверен. Според мен трябва да се говори за хора с ограничени от уврежданията и заболяванията възможности, както и за хора с ограничавани от обществото възможности", подчертава той. 

Международната класификация ICF е изготвена от Световната здравна организация и се прилага в редица европейски държави. Тя отчита физическите промени, настъпили вследствие на увреждането и заболяването, но най-вече се фокусира върху действията, които човекът може да изпълнява, и гледа на увреждането не толкова като на медицински проблем, а по-скоро като на социален феномен. Според защитниците на идеята за въвеждане на класификацията това, че ще се изчисли остатъчната функционалност или доколко е работоспособен даден човек с увреждане, би трябвало да увеличи шансовете му за реализация на трудовия пазар и да го изведе от социалната изолация.

"Идеята за определяне на остатъчната работоспособност у нас тръгна още по времето на кабинета "Борисов" 2. Основната й цел още тогава беше по-скоро отнемане на инвалидните пенсии на тези, които биха могли да работят", смята юристът Розалия Миланова, бивш завеждащ отдел "Правен" към НОИ. Според нея определянето на остатъчната работоспособност и функционалност, под претекст че така се ограничават фалшификациите, ще доведе единствено до отнемане на осигурителни права на хората с увреждания. Единственият печеливш от тази смяна на модела страна ще е НОИ, тъй като така ще се спестят пари.

"Да, индивидуалната оценка на потребностите е абсолютно необходима, докато определянето на "функционалност" и "остатъчна работоспособност" ще доведе до намаляване или отнемане на осигурителни права. Загубената работоспособност е водещият критерий и факт с правно значение, от който се пораждат осигурителни права. Ако този факт не се проумее, последиците ще са трагични. Тези, които искат оценка на функционалност, дават ли си сметка, че например

 

раково болен, който сега получава след петата година 50%,

 

при оценка на функционалност ще остане без никаква подкрепа? И това не се отнася само за раково болните. Добре е, когато се искат реформи, да се мисли за всички хора с увреждания", коментира д-р Боряна Холевич. Тя подчертава, че процентът на работоспособност при всеки човек, без значение дали е с увреждане или не, е нещо индивидуално и твърде относително. Един човек с увреждане може да е гениален математик или да има ангелски глас, да има повече от едно висше образование и да може много повече от човек без увреждане, а друг със същото увреждане, но без образование и дарби, да е негоден за работа. Няма специалист, способен да каже какво може един човек, това могат да определят неговите близки. Затова според нея ТЕЛК или друг вид комисия би трябвало да посочва само противопоказните условия на труд, тези, които биха навредили допълнително на здравето на човека с увреждане. Всичко останало човекът с увреждане би могъл да работи според образованието, дарбите, възможностите и желанията си, стига да има достъпна среда и до редица осигурени условия.

"Борбата на хората с увреждания би трябвало да се насочи именно към осигуряване на условия за развиване на потенциала им", подчертава д-р Холевич. Сега обаче исканията за определяне на "функционалност " и "работоспособност" не се свързват с предлагане на приспособени работни места за хора с увреждания. А това крие поредния капан - много хора с увреждания да се припознаят като работоспособни, но и безработни хора с увреждания.

Защото това е реалността - ако ТЕЛК-овете в този си вид бъдат закрити, това ще е още по-голямо бедствие за хората с увреждания. У нас нито държавата, нито работодателите са готови да предложат на хората с увреждане трудова реализация, подходяща за индивидуалното здравословно състояние на всеки от тях, както това се случва в белия свят. За да се гарантира заетостта им, законодателят наложи задължителни за работодателите квоти за наемането им и съответните санкции, вместо да предложи адекватен подход, последователни мерки и стимули за решаване на проблема. Затова и самите хора с увреждания са убедени, че голяма част от бизнеса ще предпочете да си плаща глобите за незаети квоти - за да му се махнат от главата.