Свилена Панова е на 47 години, живее в Италия. От 10 години е медицинска сестра в психиатрична болница край Парма, а от 4  - дава дежурства и на телефон 118, еквивалент на нашата Спешна помощ. От първия ден на епидемията на Ботуша тя е на най-предния фронт – постоянно контактува със заразени с коронавирус пациенти. Преди месец Панова разговаря със „Сега”, изглеждаше спокойна. Днес борбеност и изтощение се смесват, а думите й пресъздават ужаса с неговата първичност и необяснимост.

- Какво точно се случи през този месец, къде се объркаха нещата?

- Не знам къде се объркаха. Аз и много други специалисти твърдяхме, че случващото се не е по-страшно от една малко по-силна грипна епидемия. Но не е така. Може би всичко започна от мача на „Аталанта”, където се бяха събрали повече от 30 000 души. При струпването на толкова много хора – болни или със симптоми сред тях, се е предизвикал бум в Бергамо и Ломбардия. Всичко това го твърдят специалистите (има предвид двубоя „Аталанта” – „Валенсия” на 19 февруари в Милано – б.а.).

- А вие и колегите ви – редовите лекари и сестри, какво обсъждате?

- Говорим си, че започваме да имаме огромни съмнения за информацията, която ни се предоставя. Дезинфекцираме дори дрехите си по време на смяна, откритите места по тялото - също. Предпазните костюми се обличат на място в началото на смяната и накрая се хвърлят за пране. Просто не сме сигурни, че няма да пренесем нещо в семействата си. Имам колеги от болницата, чийто родители са в реанимация, интубирани.

- В България има хора, които не вярват, че положението в Италия е наистина е много тежко. Учени, сред тях и професори, съобщават данни, че в предишни години е имало доста повече починали от други видове грип. Истина ли е това според вашите наблюдения, било ли е по-зле минали години?

- Отделенията, където се третират пациенти с covid-19, приличат на най-страшните филми. Военна обстановка - количките с лекарства и инструментите са в коридорите, стаите са засипани с белина. Не ми изглежда изобщо смешно, особено когато в линейката натоваря някого. Трудно успявам да видя лицето на пациента, а и той моето - с маски сме. Виждаме си само очите. Виждам очи, жадни за кислород. Знаете ли какво е?! Така че не мисля, че нещо се надценява или подценява в Италия. Напротив, благодарна съм, че в Северна Италия успяваме по добър начин да отговорим на този страшен вирус.

- Да уточним все пак - такава ситуация в болниците виждала ли сте досега?

- Не, не, не е било! В момента по-малките болници са изпразнени, всички легла са насочени към големите центрове, където има интензивна терапия и са доставени машини за изкуствено дишане. Други заведения от региона приемат пациенти с covid-19 във фаза на оздравяване. В нашата болница, независимо че е психиатрия, също имаме хора в изолация. В момента опитваме да пратим по къщите тези, които оздравяват, за да се освободи персонал за нуждите на системата.

- Най-възрастните ли поразява предимно вирусът, както се твърди?

- Хората над 65 години са най-рисковата категория. Но както тъжно се шегува съпругът ми, доста демократичен е този вирус –  поразява и богати, и бедни, млади и стари. Имах за пациент 14-годишно момче, както и страшно много хора на 40-50 г. Бяха в тежко състояние в болницата. За много малко от тях имам информация впоследствие. Практически, ако не ти е личен приятел, трудно може да го проследиш. Вчера положителен излезе тестът и на колега от болницата, 24-годишен. За 2-3 дни загубих приятели. Единият бе на 65 години, той имаше още здравословни проблеми. Но другите двама – на 54 и 47 години, бяха здрави хора, спортни натури. И тримата работеха със Спешна помощ. Много са тези случаи, не само край мен.

- Преди месец италианските лекари тестваха за covid-19 чрез тампони, тоест вземане на секрет. Все още такава ли е технологията?

- Основната е такава. Но не бих казала, че се правят много тампони. За диагностика се използва и компютърната томография. Който е виждал, твърди, че на нея се наблюдава перфектно как белите дробове са напълно обхванати от вируса - образът е с цвят на мътно стъкло. Ние от линейката също проверяваме за covid-19. Действа се така: когато пациент съобщи признаците на тел. 118, тръгва линейка; единият от екипа облича костюм, а самата линейка е празна, качват се само дефибрилатор, маска и бутилки с кислород; на място проверяваме съдържанието на кислород в периферната кръвоносна система на човека. Съдържанието намалява с възрастта, но ако си здрав, не си прекарвал пневмонии, обикновено то е над 95%. При covid-19 слиза под 86, човекът не може да диша. Но случаите са различни. Виждала съм хора с 98% кислород, тоест всичко е нормално... - закараш го в болницата, направят му компютърна томография, оказва се, че 50% от дробовете са обхванати... Така че по-добре да го закараш в болницата, за да не се усложни.

- Правилно ли разбирам, че Спешна помощ на място се опитва чрез съдържанието на кислород в кръвта да провери covid-19 ли е?

- Първо това, после и по други симптоми - температура, болки в гърлото, диария, повръщане, главоболие...

- Но всички те може да не са причинени от covid-19, а друго?

- Възможно е да е обикновен грип. Аз водя заболяването като възможен covid-19. В болницата се доказва или не с изследвания.

- А възможно ли е някои от смъртните случаи да се регистрират като причинени от covid-19, e практически да не са?

- Казват, че само 12% от обявените са реално починали от covid-19. Другите са положителни за covid-19, но вероятната причина е усложнение на някое от заболяванията преди това - диабет, сърце, рак...

- Излиза, че болниците са пълни както никога досега, но не всички обявени са починали от коронавирус?

- Да. Всички планирани дейности в болниците са отменени. Отделения, считани за маловажни, са затворени и трансформирани за лечения на covid-19. Дори затворени зони са напълнени с легла, за да се увеличи приемът на болни. Вече казах за смъртните случаи - според официалната иформация не се прави разлика между починал от covid-19 и починал с covid-19.

- А кръвни тестове правят ли се?

- Доколкото знам - не. Бавни са (очевидно не говори за популярните у нас бързи тестове). Но и тампоните са бавни, резултатите излизат след 2-3 дни. Лабораториите са страшно натоварени, в моя регион Емилия-Романя акредитираните са само две - в Парма и  Болоня. В почти всички региони са по две.

- Трудно мога да си представя как вие хората, които сте на първа линия в епицентъра на световния ужас, преживявате нещата в чисто човешки план...

- Всеки реагира според характер, подготовка, семейна среда... Виждала съм хора с медицинско образование, които носят двоен чифт ръкавици. Но вместо да свалят горния пласт, за да остане чистия, мият ръкавиците със сапун и вода. Виждала съм и хора, които през тези двадесетина дни се отказаха да пият кафе, за да не свалят маската. И други, които са станали истерични, параноични, не може да се говори с тях, независимо че са лекари или сестри. Но за щастие са налице и като мен, при това достатъчно много, които карат двойни смени на по две места. Щастлива съм, че запалих и други хора. Снощи две колежки от болницата ме попитаха дали могат да дежурят и в Спешна помощ. Каква по-добра новина? Каква по-добра и от тази, че наскоро при търсенето на 300 медици откликнаха 5000 души. Хора искат да помагат, не броят нощите и дните.

- Самата вие как издържате в емоционален план?

- Страшно е. На моменти се отчайвам. Опитваш се да даваш всичко. Караш пациенти, държиш ги за ръката в линейката, виждаш трагедията в очите им... Много от тях плачат, знаят каква е ситуацията. Държат те за ръката, усещаш, че казват: „Отивам да умирам!”. Но какво мога да им кажа?! Държа ги за ръката и плача заедно с тях. И понякога, след като се прибера пребита от умора, отчаяна, влизам във „Фейсбук”, пиша, разглеждам – да изкарам някак от себе си всичко това. На следващата сутрин се събуждам, запретвам ръкави, отивам и се боря. Не знам докога ще продължи. Надявам са да не е много и да издържим!