- Г-н Ганев, потърсих Ви да коментирате последствията от протестите и ковид-кризата, но вие искате да говорите първо за 10 юли - датата, на която България влезе в "антрето" на еврозоната. Защо 10 юли е толкова важен?

- Аз съм в лагера на тези, които мислят, че е много хубаво за българската икономика в дългосрочен план да се присъединим към еврозоната, при това колкото по-скоро, толкова по-добре. 

На 10 юли на практика преодоляхме едно голямо препятствие по пътя ни към еврозоната - Европейската централна банка, която досега бе против. Оттук нататък ЕЦБ вече не може да ни спре. Решението за влизането ни в еврозоната ще зависи от страните - членки на еврозоната. ЕЦБ само ще пише доклади за сближаването, convergence reports,  които задължително готви на всеки две години за държавите, които се намират в "чакалнята" преди еврозоната - сега вече сме три такива с Дания и Хърватия. Тези доклади описват доколко страната покрива критериите за членство - ниска инфлация, нисък публичен дълг и дефицит, стабилен валутен курс и т.н.

- Добре, но това не променя живота на обикновения българин...

- Пряко не. Но косвено да. Занапред четирите най-големи български банки и всяка друга, която ЕЦБ си набележи, подлежат на европейски надзор - успоредно с надзора от БНБ. Това означава, че можем да бъдем по-спокойни за парите си в българската банкова система. Дори ако възникне проблем с някоя банка, тя ще може да разчита на европейска подкрепа.

-  Одобрявате ли начина, по който българската държава подкрепи Първа инвестиционна банка - с наливане на близо 200 млн. лева през държавната банка ББР?  

- Това бе последната пречка пред приемането на България в "чакалнята" за еврото. Видяхме как за пореден път играчи със стратегически връзки с властта успяха да извлекат привилегия от важен национален приоритет, какъвто е приближаването към еврозоната. ПИБ се оказа на пътя на България към еврото и успя да извлече пари от това. Собствениците на ПИБ едновременно получиха солидна капиталова инжекция и запазиха контрола си върху банката. Ако държавата беше настояла ББР да плати акциите на по-ниска цена, можеше да придобие по-голям дял, а сега има под 20%, което не й дава никакви права.

- Лидерът на Демократична България обяви, че петата банка, която ЕЦБ задължително трябва да държи под око, е "спасителката"  на ПИБ - ББР?

- Има основания, защото ББР беше създадена с конкретно заявени цели и задачи, а изпълнява съвсем други. Добре е и БНБ да направи одит на тази банка доколко изпълнява задачите си. В закона за ББР пише, че трябва да дава облекчени заеми на дребни и средни предприятия, а не да кредитира едрия бизнес и да купува акции на други банки.

-  Каква оценка давате на антикризисните мерки на правителството - вече има два пакета? 

- Имам сериозни забележки. Дори при най-нашумялата мярка 60:40 има някакви политически предпочитания и намеси, не всеки получава подкрепа. Някои като футболен клуб  "Лудогорец" успяват, други - не. За безвъзмездните пари за малките и средните фирми повече се говори, отколкото се действа. А докато се шуми за "великите" антикризисни мерки, подмолно се случват много опасни неща.

В България отношението на властта към икономиката се изчерпва с убеждението, че близките до властта бизнесмени трябва да получават възможности, да бъдат уреждани, вкл. и чрез елиминиране на конкуренцията. А тези бизнесмени често не са способни, те са избрани по братовчедска или партийна линия. Избраният получава всякви привилегии, но дори това не му помага да се справи и тогава започва да пречи на другите, а отстрелването на конкурента става основна част от “успеха”. Набелязват се печеливши бизнеси, създадени от можещи хора, и започва кампания за отнемането.

Случаят с братя Бобокови прилича на такава кампания. Само че ако не си кадърен, превзетият печеливш бизнес след две години може да се окаже губещ. Защото бизнесът успява само ако всеки ден взимаш правилните предприемачески решения, а това не е за всеки. Този порочен модел на разчистване на конкуренти и на превземане обаче се изчерпва, той е саморазрушителен - остават все по-малко бизнеси за крадене. Мисля, че вече е достигната критична точка. Това е видимо и в общественото възмущение, довело до протестите. Решението е в това да имаме ефективна правораздавателната система. 

- Трябва ни само някой безпристрастен борец като  Лаура Кьовеши?

-  Ние обаче имаме начело на прокуратурата не Кьовеши, а Каскета... 

-  Под напора на протестите премиерът се раздели с ключова фигура в кабинета - Владислав Горанов. Смяната на финансов министър винаги е много рискован ход, а в случая новият избраник изглежда прекалено мек и послушен за поста? 

- Колкото и критики да има към Владислав Горанов, при това напълно заслужени, не може да му се отрече приноса за финансовата стабилност на България. Той успяваше донякъде да удържа популистките залитания на премиера, не съм сигурен, че Ананиев ще успява.

- Като министър на здравеопазването той сменяше заповедите като носни кърпички, според настроението на Борисов...

- Да го оправдаем с това, че здравеопазването не е точно неговата експертиза. Опасявам се, обаче, че ще има разхлабване на финансовата дисциплина. Нека изчакаме да видим първия проектобюджет, който Ананиев ще представи вече като финансов министър. Той вече трябва да е в доста напреднала фаза, през първата половина на септември трябва да е готова средносрочната бюджетна рамка.

- Представете си, че от утре сте назначен за икономически съветник на правителството. Какви мерки ще му предложите?

-  При всички случаи намаляване на разходите на бизнеса. Ето една радикална идея - държавата поема осигуровките на всички бизнеси за една година - до 31 юли 2021 г. Това моментално облекчава всички производители и най-вече тези, които честно си декларират приходите и дължимите данъци и осигуровки. Те ще са облекчени повече от тези, които крият доходи. Хайде поне веднъж да направим така, че да спечелят честните. 

-  Но това би било огромна сума - откъде ще я вземе държавата?

- Например от фискалния резерв - нали е "бели пари за черни дни". Възможни са различни варианти за прилагане на такова временно облекчение, като става дума за сума от порядъка на 2-3 млрд. лева. На пръв поглед е стряскащо, но това би било от полза наистина.

Вместо това правителството ще вдига заплатите на чиновниците и раздаде по 50 лв. на всички пенсионери. Колкото и да дадеш на пенсионерите, все ще е малко, но това не е антикризисна мярка, това е социално подпомагане. Друго нещо, което може да се направи, е нещо като български план "Юнкер" за финансиране на проекти. Знаете, че Европейската инвестиционна банка сформира комитет от хора, за които е абсолютно сигурно, че не може да им се влияе политически или братовчедски. Мисля, че и в България има такива, на които може да се има доверие. Та този инвестиционен комитет разглежда проектите, директно пред него се кандидатства, няма министерства, няма чиновници, няма областни управи или управляващ орган на оперативна програма. Инвестиционният комитет единствено решава и когато той одобри даден проект, този проект лесно може да си набави и допълнително финансиране. Това би било прекрасна формула за България.

- Смятате ли, че ще се стигне до предсрочни избори? Ще има ли икономически катаклизми?

- Прогнозите са по-трудни от всякога - не само за България, за целия свят.  Заради пандемията, заради растящите публични разходи в опит да се овладяват кризите, заради трупането на дългове.

Според мен Борисов има някаква фикс идея този път да си изкара мандата. Между другото, установих, че той вече е задминал Тодор Живков по дълголетие като министър-председател. Вече има 3300 дни на този пост. Пред него е само Станко Тодоров с 3600 дни.