В началото всичко беше заради ГЕРБ. Протестите от 2020 г., появата на „Има такъв народ”, възходът на „Демократична България” и ИБГНИ, издигането на президента Румен Радев до централна политическа фигура – накратко казано, огромната политическа промяна, настъпила у нас през последната година - всичко това стана заради (или срещу) партията на Бойко Борисов.

И въздействието, което тази промяна оказа върху ГЕРБ, беше смазващо. Години наред формацията западаше – привлекателната й сила за гласоподавателите намаляваше, а недоволните от доминиращото й положение в държавата се увеличаваха. Вярно е, Борисов и хората му продължаваха да печелят редовно избори. Но основната причина за това беше не собствената им сила, а липсата на солидни политически конкуренти. И когато това обстоятелство се промени, ГЕРБ трябваше да отстъпи не само от управлението (както през 2013 г.), но и от първото място на българската политическа сцена. Отгоре на всичко

партията се озова в обсадно положение – заобиколена от врагове,

които се заканваха да я отстранят не само от властта, но дори и от политическия живот на страната.

Това ли обаче се случва наистина? В някакъв момент може би да, но вече определено не. Доскоро натискът върху Борисов и обкръжението му беше огромен. В краткия си живот 45-ото Народно събрание на практика не се занимаваше с нищо друго освен с това да разнищва наследството на ГЕРБ – и да пече на бавен огън депутатите от партията, които се бранеха от непрестанните атаки с яростта и отчаянието на хванати в капан животни. Самият Борисов здраво се беше стреснал, което ясно се видя от уплашеното му изражение, когато отиваше на разпит в МВР. Полицейските акции срещу купуването на гласове подплашиха и герберските кадри в провинцията. Да не говорим за чистката, която проведе служебното правителство на Радев по върховете на администрацията – „чегъртането” със сигурност е отворило тежки рани по снагата на партията, която през годините на властване се срасна с държавните и местните органи.

В 46-ия парламент обаче това се промени

В предното Народно събрание враговете на ГЕРБ много бързо изчерпаха проучвателната процедура за сформиране на правителство и бързешком поеха към предсрочните избори на 11 юли. Това не остави време за политически крамоли. В настоящия парламент обаче ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП приеха по-сериозно тази най-важна за страната задача (или поне си дадоха такъв вид) и се захванаха да работят за кабинет. И тогава настъпи страхотията – най-напред леки прения и интриги, които невероятно бързо прераснаха в гнусна вражда и пълно рухване на илюзията за антигерберско единство. И насред тази битка мушката, която бяха вдигнали на ГЕРБ, изместиха към самите себе си.

Този развой не беше чак толкова неочакван. Рано или късно някой трябваше да поеме изгубената от Борисов власт. А противниците му очевидно имат твърде разнопосочни интереси, за да могат да се консолидират – дори и на базата на споделената им омраза към ГЕРБ. Което, между другото, подсказва, че тази ненавист едва ли е толкова силна. Във всеки случай бившите управляващи получиха възможност да си отдъхнат – вече никой не се интересува особено от тях. От време на време опонентите им пробват да подклаждат антигерберските настроения в обществото – например с парламентарната комисия за полицейското насилие. Но просто не им се получава като с комисията по ревизията в предния парламент, когато цялата страна слушаше със зяпнала уста обвинения в политически и държавен рекет и корупция срещу кабинета „Борисов 3”. Много ясно си проличава, че ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП са твърде заети с безплодните си опити да поделят властта, за да се занимават с ГЕРБ по начина, по който го правеха преди.

А бившите управляващи не само си отдъхнаха,

но и започнаха да се окопитват и да навлизат активно в политическата битка. Правят впечатления някои неща. Първо, Борисов запазва добрия тон лично към Слави Трифонов – оплакваше го, че ще бъде подложен на „тричане”, когото и да предложи за премиер, хвалеше шоумена за „силата на духа” в лицето на недоброто му здравословно състояние. Междувременно депутатите му в парламента нападаха ИТН като партия, която цели да „взриви системата”. Второ, вождът на ГЕРБ редовно продължи да атакува водещата фигура на ДБ Христо Иванов. А хората му в Народното събрание в същото време се лансираха пред десните като по-умерената, по-стабилната и въобще по-добрата алтернатива на ИТН. Тези примери показват ясно тактиката на герберите – да посеят интриги между противниците си и да засилят и без това ужасните раздори помежду им.

Нова сила несъмнено ще вдъхне на бившите управляващи и последното проучване на електоралните нагласи, което не само ги върна на първото място, но и с една добра преднина пред останалите формации. Няма спор, че сериозна роля за порасналото одобрение към ГЕРБ е изиграла войната между ИТН, ДБ и ИБГНИ, които се очерниха един друг далеч по-успешно, отколкото Борисов и хората му биха могли да го направят. Със сигурност към партията се преливат и гласовете на разочарованите от това, че самонареклите се „партии на промяната” засега не успяват да изпълнят със съдържание гръмките си лозунги за дълбока реформа, разбиване на статуквото, премахване на корупционния модел и т.н.

И нещо много важно – ГЕРБ воюва с Румен Радев 

Нещо повече - ГЕРБ остана единствената парламентарна формация, която открито воюва с Румен Радев. ИТН напада служебното правителство, но подкрепя Радев за следващ мандат. ДБ, които преди го обвиняваха, че служи на Кремъл, сега го третират почтително и се обясняват в любов на министрите му. За БСП е ясно – каквото и да имат да делят, соцлидерът Корнелия Нинова и държавният глава се нуждаят един от друг. ИБГНИ твърдо стоят зад президента от протестите насам. С ДПС Радев има търкания заради служебния кабинет, заради които хората на Ахмед Доган се опитват подмолно да го атакуват. Но само герберите го открояват публично като враг, с когото водят битка на живот и смърт още от момента, когато Радев вдигна юмрука на улицата. В настоящата ситуация това е шанс за Борисов да обедини при предсрочни парламентарни избори противниците на президента, които никак не са малко.

Въобще започва да изглежда така, сякаш слънцето отново изгрява на герберската улица. И за това най-много помагат противниците им, които са твърде заети със собствените си партизански интереси, за да отделят внимание на набиращата сила партия на Борисов. Смешното в случая е, че всички – Слави Трифонов, Христо Иванов, Корнелия Нинова, Мая Манолова, непрекъснато говорят, че ГЕРБ може да се върне на власт. Но това не са предупреждения, а обвинения – всеки от четворката твърди, че останалите работят в полза на Борисов. И така се получава в крайна сметка.