facebook
twitter

Наблюдател

Борисов сам падна в капана на радикалната политизация

Крайният резултат от постистината е, че почти всичко се превръща в “скандал” и почти никой скандал не завършва с еднозначно решение: те просто в един момент затихват
4098
ФБ

Защо всеки инцидент в България - било то жестоко убийство на журналист, катастрофа с автобус или несполучливо подбрани плочки за площад - се пише директно на сметката на управляващата партия и премиера? Защо проблеми, които би трябвало да получат отговор от професионални и независими институции, биват неизбежно политизирани? Трагедията с убийството в Русе беше последната илюстрация на тази тенденция: докато опозицията се опитваше да представи случая като генерален провал на управлението, Борисов го опакова като "безродна” и безпочвена атака срещу България. И двете интерпретации с учудваща лекота политизираха проблема и решително се откъснаха от трезвата реалност.

Откъде идва тази склонност към надяване на политически, партийни очила? Дори отговорите на този въпрос обикновено са политизирани. За правителството причината е липсата на политическа култура у опозицията, която нечестно се опитва да се възползва от всяка ситуация. За опозицията това е единственият ефективен начин за борба срещу власт, която сама редовно манипулира общественото мнение и не спазва строг етически кодекс.

Зад тези повърхностни отговори има обаче и един по-важен: политизацията на инциденти е следствие от структурно изкривяване на публичната сфера, при което вместо независими институции, управляващите създават агенции за слугинаж, обгрижващи тях и приятелите им. Тези агенции/органи/комисии не се стремят да свършат задачите, за които официално съществуват, а се занимават с лъскане на имиджа на патроните си (управляващите) и громене на техните опоненти.

Измеренията на проблема

Борбата срещу корупцията би трябвало да бъде сфера, в която няма значение дали някой е на власт или не - управляващите дори би трябвало да са по-уязвими. В България обаче е обратното: както е добре известно, няма ключов управляващ, хванат в сериозно прегрешение. Всички обвиняеми и съдени са или от опозицията, или от партии, отпаднали от управлението.

По принцип парламентарните комисии са една от възможностите за независимо разследване на скандали. Комисията за КТБ обаче беше създадена, за да оневини по случая прокуратурата и КФН. Както и за да не се споменат определени имена.

Шумно прокламираната антикорупционна агенция дотук е свършила основно следното: запорирала е имуществото на издател на опозиционен вестник и на опозиционен политик и е обявила за напълно чист издателя на проправителствената преса. Първите са проверени щателно, вторият - само по документи.

В медийната сфера политизацията е отколешна. Една медийна група, която гравитира около депутат от ДПС и ту е негово притежание, ту той се “оттегля” от ръчното ѝ управление, се е превърнала в инструмент и патерица на всяка управляваща партия. Поне от 2009 година насам тази група на няколко пъти сменя своите позиции в зависимост от изборните резултати. До 2013 година те се обгрижваха взаимно с Борисов, в опозиционния му период от 2013-2014 бяха в тежък конфликт, а след това групата отново стана негов безрезервен привърженик. Медийна политика, която се влияе от това кой е на власт, е по дефиниция политизирана.

Когато нещо ходи като политизирана институция, кряка като политизирана институция и изглежда като политизирана институция, то най-вероятно е точно това, биха казали англичаните. А българите просто заключават, че щом независимите институции обслужват управляващите, техен най-главен “началник” е премиерът. Следователно той би трябвало да е отговорен за всичко. Буквално за всичко.

Ефектите на политизацията

Политизираните институции са на двойна употреба. От една страна, те трябва да решават експертни проблеми - медийни, криминални или свързани с настилките в градовете. От друга страна, те са пиар за управляващите и бухалка за опонентите им. Съчетанието на тези две функции води до една фундаментална неяснота относно границата между експертността и политическия пиар, професионализма и умението да “завъртиш” нещата в посока, удобна за определена партия.

Що се отнася до медиите, Борисов сам падна в капана на радикалната политизация. За него няма читави медии - по думите му, едните са на един “олигарх”, а другите - на друг. Едните изкривяват реалността в една посока, другите - в обратната. Истина в медиите няма, всичко е spin-doctoring - политизирана пропаганда. Ако картината наистина е такава, чудно защо премиерът се сърди на чужденците, които критикуват медийната среда в България. В крайна сметка собственото му мнение за нея не е по-ласкателно.

За съдебните органи и антикорупционните агенции е изговорено много. За съжаление и те не успяват да се откъснат от имиджа си на политизирани структури. Преди време две подслушани магистратки бяха споделили, че “службите са на ДПС”. Резултатите от действията на съдебни и разследващи органи също следват партийните линии между управляващи и опозиция. И в зависимост от тези линии Цветан Цветанов, да речем, е ту пръв борец срещу престъпността, ту сам е сред разследваните.

Дори в казус, който изглежда доста тривиален - като случая с обвинената във вземане на подкуп Иванчева - обществеността се раздели доста тежко по партийна линия: за едните хващането ѝ е антикорупционен триумф, за другите - непохватна инсценировка.

Размиването на границата между независима агенция/комисия/орган и пиар структура води до размиване на границата между истина и пропаганда. Постистината е всъщност засилена форма на политизация на публичната сфера. Крайният резултат е, че почти всичко се превръща в “скандал” и почти никой скандал не завършва с някакво еднозначно решение: те просто в един момент затихват.

КТБ е чудесен пример за този феномен. Регулаторни и контролиращи институции позволиха голяма банка да фалира, нанасяйки сериозни щети и на публичните финанси, и на множество частни лица. Обвиненията бяха ограничени до Цветан Василев и неговите подставени лица, както и до двама от регулаторните органи и още двама от частни одиторски фирми. Съдебен процес, който обещава да продължи десетилетия, бе започнат, но той засяга единствено изнасянето на пари от банката към “кухите” фирми на Василев. Къде са отишли после тепърва ще се изяснява. Тоест от уж ясен скандал в крайна сметка затънахме в съдебно-прокурорско блато, чиято цел изглежда е да се накажат част от виновните, но и да се скрият други.

Друг ефект от политизацията е, че страната влиза от един скандал в друг. От началото на политическия сезон поредицата е впечатляваща: трагедията в Своге и министерските оставки, разследванията на “Биволь” за  „Джи Пи Груп", плочките и работата по “Графа”, убийството на журналистка в Русе... Какво точно се случва остава спорно и мъгляво, а скандалите просто затихват и биват изместени от нови.

Деполитизация?

По принцип политизацията не е нещо лошо, когато се случва в парламента и в електоралното състезание между партиите. Но става вредна, когато засяга сфери като съдебна власт, антикорупционни структури и медии. Проблемът в България е, че в парламента имаме деполитизация - всички партии се “патриотизираха” и започнаха да говорят едно и също по повечето важни въпроси. А медиите и съдебната власт са политизирани.

Това са и дълбоките причини за неособено добрата репутация на страната в Европа. Борисов може би е прав, когато твърди, че не бива механично да бъдем поставяни в лагера на най-проблематичните европейски държави. Но пък и ние имаме да свършим още много работа, преди да успеем убедително да се откъснем от този лагер.

13

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Брюксел вароса България с баданарка и омаза себе си
Вържи гражданите, да се облагодетелства правителството
Пактът за миграцията се унищожава също като Истанбулската конвенция

Аделина Марини

15.11.2018

869 38

Коментари

hamer

Общоизвестна отдавна истина, но авторът на материала е много далече от мащабите на политизацията у нас.

чевибара

Никога не е имало независими медии и никога няма да има. Това е ясно и на първолаците.

Sine_metu

"Политизация". Игра на думи е товаа-а

Justinian2
снимка на Justinian2

Този анализ отмества поглед от проблема на България и борави с някакви словесни форми от 90-те. Напълно нереални. Проблемът на България нито е политизацията , нито радикализацията. Проблемът на България е един и се нарича мафиотизация. От върха до долу. На върха са истинските мафиоти , а долу дебилно аплодиращите ги и радващите им се севериновци... Това  - с всички произтичащи за страната последици... Докато правилно не се назове проблема , докато не се артикулира честно , шансът да се започне разрешаването му е нулев.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Не мисля ч масата е политизирана. Става дума за делене по племена. С което май обезмислям текста, за което нямам намерение да се извинявам

Sine_metu

Четв., 11/10/2018 - 21:12 (нов)

Justinian2

Този анализ отмества поглед от проблема на България и борави с някакви словесни форми от 90-те. Напълно нереални. Проблемът на България нито е политизацията , нито радикализацията. Проблемът на България е един и се нарича мафиотизация. От върха до долу. На върха са истинските мафиоти , а долу дебилно аплодиращите ги и радващите им се севериновци... Това  - с всички произтичащи за страната последици... Докато правилно не се назове проблема , докато не се артикулира честно , шансът да се започне разрешаването му е нулев.

 

Да, но кой е проблемът?

 

Ето, Смилов говори за политизация. Тайна ест великая между него и Създателя му какво има предвид. Борисов и опозицията придават политически характер на криминален случай? Институциите ни са силно обвързани с политиката, каквото впечатление е оставил у теб? У народа няма и следа от пробуждане на интерес към политиката, както счита Кайзер Созе? и каквото впрочем трябва да бъде единственото значение на думата. Щото другите са обикновена партизанщина.

 

Аз смятам, че проблемът е по- дълбок.

За да има политизация трябва да има политика, нали? Не междуличностни и междупартийни отношенийца, а обмислен, железно закован в закони, постоянен политически процес, тоест изработване на политически решения. На това му викат политика в страните на сапиенсите.

 

В бантустана не ни глезят с подобни щуротии. Защо?

Мисля, че е очевидно. Политиката е анализ, целеполагане и планиране.

У нас анализира всеки, който не го мързи. Пей дават да ни обясняват как не са станали неща, за които не е ставало и дума или наопаки - как и днес слънцето изгряло от изток.

Принудени са да се занимават с нещо като планиране. Мразят го, не го познават, но щат не щат - пишат стратегии, съчиняват бюджети. После стратегиите не се изпълняват, бюджетът се поправя всеки работен час, но имитират висша нервна.

Ама как да целеположат?

Спирам дотук, че така може да се размечтаем и за демокрация.

А не е хубаво това. Пречи на съня и храносмилането.

 

 

Apolitichen

У нас анализира всеки, който не го мързи

Повече от всеки!😁 Всеки с грант/хонорар анализира минимум по два пъти. В случая в Дневник и Сега. Как да се отчете хонорара от Дойче веле, ако не се демонстрира манипулация, опс влияние!?

 

За да има политизация трябва да има политика, нали? Не междуличностни и междупартийни отношенийца, а обмислен, железно закован в закони, постоянен политически процес, тоест изработване на политически решения

То закони има, по сто пъти в годината се приправят. Но това не е политика. Ей на, днес Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина беше "изчукан" за 25-ти път

http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;j...

по повод последния "криминален" случай - фиктивно изписване на онколекарства. Лошото е, че колкото пъти още да го изчукват, българският гражданин ще си остане без здравно досие. А степендианти на Шорош от Свободния унгарски университет (Орбан го закри, ама късно) ще продължават да се борят за грантове къде от Дойче веле, къде от некакви мултикултуристи.

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Още един попаднал под обаянието на ген. Бойко М. Борисов, ктн.

 

Боко не е виновен за това, че пръска обаяние като разгонен котарак.

 

Проблемът е наш. Ние си избрахме да дондуркаме едно непорасло хлапе от ливадите на Банкя.

През това време обраснахме с такъв буренак, че от него се виждат само магарешки уши, ако са в наличност.

 

Да се каканиже така благоуспокоително за коландренето на държавата, която скоро ще стане трайно нарицателно за корупция, е само още едно доказателство за същата. Май щеше да е по-добре да си беше затраял Авторът, умен човек, иначе.

 

Но и той не е виновен. Като него се държат списователи, анализатори и публицисти вече кое десетилетие стана.

И причината е пак у читатели и зрители. Истината ни дразни, искаме приказка за заспиване.

Sine_metu

Пет., 12/10/2018 - 01:44 (нов)

Simplicissima

Още един попаднал под обаянието на ген. Бойко М. Борисов, ктн.

 

Не е до обаяние. Статуквото трябва да се брани.

А политизацията не като партийно дърдорене, а в истинския й смисъл на пробуждане у демоса интерес към политиката, удря статуквото в сърцето, черното.

 

С теб сме си говорили за демократично управление, но ще го повторя кратичко за всички. При демокрацията управленският цикъл - какво се прави? от кого? какъв е продуктът? - е:

Анализ - професионалната администрация

Оценка - пак тя, медии, НПО

Продуктът е оценен статус с идентифицирани проблеми и възможни решения.

----------------------------

Целеполагане : кандидатите за депутати (се)предлагат решения, демосът избира.

Продуктът е политики.

Е те тука ги стега чепикът управници, "списователи, анализатори и публицисти вече кое десетилетие стана". Как да избере демосът, като нема избор? А като нема избор политически и не искаш да има, що пък ще му възпаляваш нездрав интерес? Така от дума на дума утре и демокрация може да поиска.

Това е. Другите фази, само за протокола :

----------------------------

Планиране - профадминистрацията разработва, приема НС

Координация, ръководене, отчет, коригиращи действия - МС

Оперативен контрол - МС

Общ контрол, стратегически коригиращи действия - НС

дъртреалист

Смилов ползва думата като евфемизъм на мафиотизация.

Всичко, което зависи от властта е политическо... един вид.

Forza NATO

Снимката на Дани е много фетска.

kempes

Извинете Редакцията, какво прави кадър на Дневник по страниците на смъртния враг СЕГА?

Това е все едно Луиш Фиго да премине от Барселона в Реал Мадрид и да му се размине.

Смилов е евроатлантик в червата, него майка му  и баща му са го закърмили не с Хумана, а са внасяли тайно през Калотина американско сухо мляко, а памперсите са идвали с дипломатическа поща от Кипър.

Хайде по-сериозно, някои хора все още имаме памет.

кертик
снимка на кертик

Радвам се,че Смилов публикува и в други (освен Дневни) инфо сайтове. 

Влез или се регистрирай за да коментираш