Трудно е да си спомним за друго правителство в близкото минало, което да изглежда така, сякаш се намира в постоянна криза, както е с кабинета „Денков-Габриел“. Не минава седмица, в която някой от партньорите в сглобката да не се нахвърли на останалите. Скандалите, разприте и взаимните обвинения са толкова чести, че направо е за чудене как въобще оцелява това управление.
Факт е обаче, че се държи. И няма признаци, че ще се разпадне. Не и ако слушаме какво говорят водачите на сглобката.
„Идва време да си седнем на задниците,
малко да помълчим и да започнем да се държим по-конструктивно“, колоритно призова наскоро съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов. А водачът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че „сглобката е паянтова, но няма алтернатива“. Даже Делян Пеевски от ДПС, който буквално всеки ден се дърли с премиера Николай Денков, не спира да повтаря „колко е важно за България да има евроатлантическо парламентарно мнозинство и подкрепяно от него евроатлантическо правителство“. Не звучат като хора, които смятат да захвърлят всичко и да поемат отново на избори, нали?
Всъщност, това докога ще издържи общото управление не е най-важният въпрос. Далеч по-съществено е доколко политическите сили, които го поддържат, могат да работят заедно и в бъдеще – дори когато настоящото правителство бъде заменено от друго. На пръв поглед, няма особени шансове това сътрудничество да продължи. Сглобката е поделена между два враждуващи лагера – единият е на ПП-ДБ, а другият е на ГЕРБ и ДПС. Събра ги само липсата на други възможности да се състави правителство, както и заплашителната сянка, която хвърлиха американските санкции по закона „Магнитски“ върху фракцията Борисов-Пеевски. Никой в сглобката дори не си дава труд да прикрива неохотата, с която съжителстват в изпълнителната власт и парламента.
За герберите специално това е направо непоносимо
Повече от десетилетие партията им беше завзела цялата държава и третираше политическите си съюзници като наемници, с които да си осигурява нужните мнозинства в Народното събрание. Борисов се гордееше, че самичък си решава кога да подаде оставка като премиер, както направи два пъти, и след това се връща в управлението след поредна победа на предсрочни избори. Само третото му правителство изкара пълен мандат, въпреки уличните протести срещу него – сякаш герберският вожд не искаше да се оттегли от властта, защото предчувстваше, че нещата са се променили.
И те наистина се промениха. Мощта на ГЕРБ силно отслабна; вече не беше възможно да намери същите сервилни съюзници, които я обслужваха в миналото; накрая стигна дотам, че трябваше да преотстъпи правителството на най-големия си враг – ПП-ДБ, само и само да излезе от политическата изолация, в която се озова, и да се докопа отново до управлението на страната.
Макар и трудно, Борисов разбра това. Още си му личи, че е много обиден на българския народ, задето не му признава заслугите, които смята, че има за държавата. Но схвана, че самостоятелно вече не може да направи нищо. За негово щастие градските десни се бяха озовали в сходна ситуация – с оредял електорат и уплашени от перспективата президентът Румен Радев да овладее напълно страната чрез служебните си правителства.
Това ги накара да преглътнат сглобката.
Борисов обаче се надява на нещо повече от правителство с кратък хоризонт. За него сделката с ПП-ДБ е доста добра – осигурява му достъп до властта, а и отдалечава заплахата от „Магнитски“ (а опасността от разследвания у нас съвсем се стопи). В главата му изглежда са назрели по-мащабни планове за сътрудничеството с десните, с които да гарантира светло бъдеще за партията си.
Това пролича по време на местните избори. След като още на първия тур претърпя унизително поражение в София, Борисов се изпусна, че предложил на ПП-ДБ да се споразумеят за общ кандидат-кмет на столицата. После дообясни, че е имал даже нещо повече наум: „Моето предложение към Кирил Петков и останалите още преди изборите беше да направим рамката на един блок и да отчитаме като представяне на този блок трите партии, които представляват коалицията, като резултат. ГЕРБ е първа, ДПС са втора, ПП-ДБ са трета политическа сила. Сглобката като представителност на хората, които я представляват, е повече от представителна.“ Зад тази объркана мисъл се крие идеята, че
не трябва трите формации да се хвалят поотделно
с резултатите си, а да ги отчитат заедно и така да покажат, че сглобката държи почти цялата местна власт в страната.
А сега, след като се успокои, че държавният бюджет ще бъде приет както го поиска, Борисов стана още по-благосклонен към общо бъдеще с ПП-ДБ. Наскоро той дръпна дълга реч пред младежката организация на ГЕРБ, в която изсипа тонове похвали за работата на кабинета „Денков-Габриел“ - за модернизацията на армията, смяната на руската с американска технология в ядрената енергетика, напредък за Шенген. После обясни, че нови избори няма да променят съотношението на силите в политиката. А герберските комсомолци обсипа с упреци: „Вие продължавате да ме ръчкате да се бием ... Вие с техните младежи (на ПП-ДБ – бел.а.) трябва да намерите диалога. Новите генерации, ако искате да станете такива, да излъчим новите, които да ни заместват, трябва да намерите начин да общувате с тези хора в център-дясното.“ Даже предрече, че враждуващите гербери и десни в София ще стигнат до такива разговори. Кураж за цялото това изявление му даде едно интервю на Христо Иванов, в което той говореше за
нуждата от „устойчиво политическо договаряне“
Не трябва да забравяме, че същият Борисов рядко е толкова миролюбив. Че нали съвсем доскоро заплашваше десните с „разглобка“, за да откопчи от тях желания държавен бюджет. И несъмнено ще продължи да ги рекетира и занапред, когато не получава това, което иска. Иначе, когато се чувства доволен от ПП-ДБ, се размечтава за мирно общо бъдеще (заедно с ДПС като непартньор в некоалицията) – не само съвместно управление с десницата, но и общо явяване на избори. Даже побутва хората си да изоставят враждите и да търсят помирение – но само когато няма нужда да ги пусне да лаят и хапят десните.
Тактиката му е доста прозрачна – да вземе всичко, което може да се вземе от общото правителство, като в същото време сложи оглавник на ПП-ДБ и да ги подкара напред. Смята да се възползва от техните избиратели и каквото е останало от политическата им репутация. Разчита на това, че десните ще продължат да действат според „културата на разговори и договаряне“, която проповядва Христо Иванов.
За последните 3 години обаче се разбра, че в българската политика са възможни всякакви обрати. Нови и стари политически играчи загряват, за да се впуснат на терена, и всички точат зъби на така скъпоценната за Борисов сглобка. А и ПП-ДБ не са готови да подложат врат толкова лесно. Така че тънките му сметки могат съвсем лесно да бъдат пометени.
