facebook
twitter

Наблюдател

Борисов ще предаде Меркел, но тя няма да разбере

Два европейски лагера се готвят за сблъсък, нашият премиер не смее да се покаже
12377

Как е възможно германската канцлерка Ангела Меркел да хвали българския премиер Бойко Борисов в друга държава, а той да си прави оглушки? Седмица мина, откакто тя заяви на всеослушание в Скопие, че е куражлия политик, а той мълчи, сякаш не става дума за него. Да не се е разболял от скромност?
"Искам да подчертая ролята на премиера Зоран Заев, но и на премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Алексис Ципрас", каза Меркел на 8 септември и добави: "Искам да благодаря за ролята и куража на Борисов, защото в продължение на години се намирахме в ситуация, в която нямахме напредък, а сега се получи пробив. Имаше проява на политическа храброст", подчерта тя на съвместна пресконференция с македонския премиер Зоран Заев, говорейки за договора между Атина и Скопие за името Северна Македония. За нея нямаше значение, че подписването стана без българско присъствие в тръстиките край Преспанското езеро, където Гърция и Македония не сметнаха за необходимо да отбележат, че и България е дала принос за този резултат.
Борисов толкова много се стара по време на българското председателство на Съвета на ЕС да си изгради образа на балкански лидер, че няма как да не се е засегнал от проявената неблагодарност. Сега не кой да е, а германската канцлерка поправи пропуска, но не се забеляза обичайният му изблик на гордост от собствените заслуги. Борисов може да е недодялян в дипломацията, но вече натрупа значителен международен опит и няма как да не знае, че песните на задграничните сирени са опасни, защото са пленителни.

 

Меркел го придърпва към себе си, защото има нещо наум,

 

което би могло да му струва неприятности. Ден преди да отиде в Скопие канцлерката бе в Марсилия за среща с френския президент Еманюел Макрон. А още един ден по-рано Макрон бе в Люксембург за среща с лидерите на трите държави от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург). По-рано той гостува в Испания и Португалия, както и в Дания и Финландия. Неговата засилена международна активност означава много, защото Франция има особена европейска тежест. Тъй като Меркел е с твърде отслабени позиции в своя четвърти мандат, Макрон вижда удобен момент да поеме лидерството на ЕС, като я използва за съюзник. Той не крие целта си, която трябва да бъде постигната на европейските избори в края на май 2019 г. Като се има предвид колко бързо спада неговата популярност в собствената му страна (едва 29% от французите го смятат за добър президент, а 71% са негативно настроени към него), възходът му на международната сцена би могъл да укрепи позициите му. Той вижда възможно решение, като събере зад гърба си европейските народи или поне техните лидери. Как да стане?
Идея му дадоха не други, а неговите политически опоненти в европейския дебат - унгарският премиер Виктор Орбан и италианският вътрешен министър от крайната десница Матео Салвини. Те се срещнаха  в Милано по повод наближаващите евроизбори да си говорят срещу миграцията в Европа, което и за двамата е любима тема. Използваха случая да хвърлят стрели срещу "шефовете на промигрантските партии", и по-специално срещу Еманюел Макрон. "В момента в Европа има два лагера. Макрон е начело на политическите сили , които подкрепят имиграцията. От другата страна сме ние, които желаем да спрем нелегалната имиграция", каза Орбан. "На границата сме на исторически поврат в Европа", продължи думите му италианският министър, който получи незабавно одобрение от съмишленичката си Марина Льо Пен, оценила срещата му с Орбан като "основополагаща за Европа на свободните нации" в противовес на "ЕС на Макрон".

 

Френският президент веднага се възползва от подаръка

 

и отвърна от Копенхаген: "Щом искат да гледат на моята персона като на свой главен опонент, значи имат основание, [...] няма да отстъпя нищо на националистите и на онези, които разпалват езика на омразата". След това в Люксембург той доразви стратегията си. Той призова "прогресистите" от целия ЕС да се обединят за "дълга и трудна борба" с националистите, за да изградят "европейски суверенитет".
Така осем месеца преди европейските избори бе начертан ясен фронт между двата лагера - прогресисти и националисти - и сега въпросът е кой къде ще се позиционира. Естествено големите държави се стремят да си осигурят колкото може повече съюзници сред малките, които са мнозинство, но са слаби да играят лидерска роля. Меркел е естествен съюзник на Макрон, но не с цялото си правителство. Нейният вътрешен министър Хорст Зеехофер (от баварския ХСС) се ориентира към лагера на съмишлениците на Виктор Орбан и австрийския канцлер Себастиан Курц (ротационен председател на ЕС), сформирали нещо като нова Австро-Унгария чрез координиран антимигрантски отпор. Парижкият вестник "Монд" се опита да избистри картината, като направи графика

 

как изглеждат двата лагера в момента:

 

Зад Макрон се нареждат настоящите лидери на Европейския съвет Доналд Туск и на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер (и двамата консерватори), чиито мандати ще изтекат след евроизборите. Там са също испанският премиер Педро Санчес (социалист) и гръцкият му колега Алексис Ципрас (радикално ляв), плюс левите премиери на Португалия Антониу Коща и на Швеция Стефан Льовен (с неясна съдба след патовия резултат на последните избори). В същия лагер са и либералите Ксавие Бетел и Шарл Мишел, за които стана дума.
Лагерът на Орбан досега е привлякъл освен италианския популист Матео Салвини също лидера на полските ултраконсерватори от партията "Право и справедливост" Ярослав Качински, ръководителката на френския Национален сбор (преименувания Национален фронт) Марина Льо Пен, лидера на възходящите крайнодесни "Шведски демократи" Джими Акесон, холандския депутат и лидер на популистката Партия на свободата Херт Вилдерс, председателката в Бундестага на групата на крайнодясната "Алтернатива за Германия" Алис Вайдел, австрийския вицеканцлер от крайната десница Хайнц Кристиан-Щрахе, лидер на Партията на свободата.

Търсят се още съюзници сред онези, които засега мълчат или се държат двусмислено. В тази група е и Бойко Борисов, който в по-младите си години е изучавал

 

тактиката на снишаването

 

от личния си преподавател Тодор Живков. Положението му е много сложно. Иска му се да изглежда  лидер от европейска величина, защото по време на председателството остана с впечатлението, че прегръдките и целувките с големите го издигат на наднационална висота. В същото време не смее да се обяви за "прогресист", защото ще събори правителството си, крепено от националисти.

Макрон заяви в Люксембург, че очаква от прогресистите "солидарност" и "отговорност". За да не се измъкне някой, че неговият френски е разбран неточно, даде обяснение на пресконференцията с лидерите на Бенелюкс: "солидарността" означава да се помогне на държавите с твърде много мигранти да се разтоварят от бремето, а "отговорността" налага онези, които са ги пропуснали през своята територия като първа европейска граница, да си ги вземат обратно. И двете изисквания означават България да се съгласи да вземе обратно от Германия 60 000 мигранти, минали транзит през нея по пътя си на запад. Точно това обаче Борисов не би посмял да направи и вече го е казвал на Меркел (ако може да му се вярва).
Подобен отпор би трябвало да я обижда като негова покровителка, защото в стремежа си да крепи своето крехко правителство проверява кои са истинските й приятели в ЕС да й помогнат в очертала се нужда от двустранни договори за преразпределяне на мигрантите. Омайните думи, които отправя към Борисов, имат такова предназначение, но той сякаш не ги чува. От друга страна, нашият премиер не може да се нареди в лагера на Орбан, макар че се прегръща с него на всяка европейска среща. Когато се поставя въпросът да спре финансирането от еврофондовете на правителства с антиевропейско поведение (такива, които не участват в разпределението на мигранти),

 

Борисов определено би избрал парите

 

В момента той няма печеливш ход и затова не се натиска да е под прожекторите в ЕС. Предпочита да обикаля най-отдалечената граница на съюза, както направи в края на август с кандидата на Германия за следващ председател на Еврокомисията Манфред Вебер. Заведе го в Резово да му покаже къде свършва на югоизток континенталният ЕС и да се похвали колко добре пази от мигранти европейската граница с Турция. Вебер има подкрепата на Меркел за високия пост като кандидат от Европейската народна партия, в която членува и ГЕРБ на Борисов. Но с една подробност - той не е от ХДС на Меркел, а е от ХСС на Зеехофер, които са традиционни коалиционни партньори, но с различни виждания за мигрантите. Пред задаващата се междусъюзническа война в ЕС Борисов вероятно ще се позиционира близо до хора като Манфред Вебер, за да изглежда, че продължава да се държи близо до Меркел, без да се налага да й приглася. Същото се отнася и за приятелството с Макрон. 

 

 

 

16

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Бунтът на отчаяните

Петьо Цеков

17.11.2018

5366 21
Протести, демокрация, омраза
Новата българска драматургия е безкраен монолог

Анелия Янева

17.11.2018

616 4

Коментари

Slava
снимка на Slava

И нито дума, че Парламентът гласува България да НЕ приема обратно мигранти. Борисов няма нужда да се снишава, защото си върза гащите (грубо казано).

Billy-Joe Winchester

Борисов просто си ПЛАТИ, за да бъде споменат от Меркел. :-)

JR

Вързал ги е - около глезените...

След толкова плонжове и метани ще получи каквото заслужава.

Sine_metu

Четв., 13/09/2018 - 20:26 (нов)

Slava

И нито дума, че Парламентът гласува България да НЕ приема обратно мигранти. Борисов няма нужда да се снишава, защото си върза гащите (грубо казано).

 

В честния ни форум навярно няма по- последователен критик на вътрешните ни безобразия от мен.

Почти не коментирам външни теми.

Причината е проста - Борисов там се справя.

2-of-spades

колега,

Я памятник себе воздвиг нерукотворный,

начи

потребител_07
снимка на потребител_07

"Макрон заяви в Люксембург, че очаква от прогресистите "солидарност" и "отговорност". За да не се измъкне някой, че неговият френски е разбран неточно, даде обяснение на пресконференцията с лидерите на Бенелюкс: "солидарността" означава да се помогне на държавите с твърде много мигранти да се разтоварят от бремето, а "отговорността" налага онези, които са ги пропуснали през своята територия като първа европейска граница, да си ги вземат обратно. И двете изисквания означават България да се съгласи да вземе обратно от Германия 60 000 мигранти, минали транзит през нея по пътя си на запад."

---

"От друга страна, нашият премиер не може да се нареди в лагера на Орбан, макар че се прегръща с него на всяка европейска среща. Когато се поставя въпросът да спре финансирането от еврофондовете на правителства с антиевропейско поведение (такива, които не участват в разпределението на мигранти),

 

Борисов определено би избрал парите."

***

Да. Б.Б.няма да подкрепи Орбан.

Нито има капацитет да се справи, нито ще прояви достойнство!

Neopol

Борисов вече зае страна. И не само с изразените позиции по миграцията, а като неговите евродепутати гласуваха в Европарламента срещу започването на прозедура срещу Унгария. За сравнение - Сергей Станишев гласува "за", а Пирински и Корумбашев се скриха. Единствено Неков гласува с Герб, но той е феномена 15-15 и не се брои.

JR

Не съм много сигурен дали Той изобщо знае какво правят юнаците и булчетата Му в Брасълс. От гласуването им е видно, че са били айляк, ако някои от тях изобщо са разбрали за какво гласуват... 

vali_cop1

От написаното в статията не става ясно как Баце ще предаде Меркел, а тя няма да разбере.Отново слаб анализ.Но така се получава, когато се мъчиш със слаби аргументи да омаловажиш това, което банкянския хитрец наистина направи при председателството на България.Пък и не виждам нищо лошо в това бай Тошово "...снишаване, снишаване, снишаване ....докато отмине бурята..." Просто България няма друг полезен ход освен изчаквателната позиция.А Орбан ми харесва как говори, но на унгарците няма да им хареса когато "големите" в ЕС им свият "перките".Кофти, ама за съжаление сме обречени да сме все последните вагони на композицията.Това е съдбата на малките държави и то главно от бившия "Източен блок".

Памфуций
снимка на Памфуций

Борисов няма как да предаде Меркел по простата причина, че ГЕРБ е органично свързана с ХСС повече отколкото с ХДС. До голяма степен самото създаване на ГЕРБ е свързано с ХСС.  Напълно естествено Неговите евродепутати гласуваха с ХСС в ЕНП по повод Орбан, а не с ХДС. Връзките на Боко с Меркел са повече на държавно ниво и каквито и ласкателства тя да е отправяла по негов адрес, никога не е стигала върха на Манфред Вебер, че стабилността в България е възможна единствено с Борисов.

Що се отнася до вече водещата се борба в ЕС, тя няма да е толкова Макрон-Орбан, а Макрон-Салвини. Нещо повече, в известна степен тя ще е борба Макрон - Тръмп и Стив Банън вече работи с редица национал-популистки движения в Европа в тази насока. Разбирането на днешната американска политика е, че ЕС в този вид е враг, не само конкурент. Но Тръмп отложи търговската война до евроизборите , разчитайки на бъдещия изменен баланс на силите в ЕП и - в крайна сметка на намаляването на възможностите на ЕК да организира общ отпор. 

Миграцията е само един, видим и сравнително маловажен аспект в общата война. Спадът на популярността на Макрон във Франция не се дължи толкова на проблема с мигрантите, колкото на неолибералните по същество реформи, които целят силно да свият социалната държава , такава каквато Франция е свикнала да бъде вече половин век и повече. 

Това не означава, обаче, че миграцията е маргинален или лесно решим проблем. Самият Макрон предприе редица практически стъпки в ограничаването и регулирането и - криминализира нелегалното преминаване на границите , съкрати срока за обработване на документи за убежище и опрости процедурата за екстрадиране. Във всеки случай това няма да реши проблема. Миграционният натиск ще се увеличава тепърва и то не толкова по политически, дори не и икономически, а по чисто демографски причини. До 2050 г. африканското население ще се удвои , т.е. ще нарастне с между 1,3 и 1,6 милиарда (в зависимост между прогнозите), т.е. с население двойно до тройно броя на населението на ЕС днес (а Обединеното кралство е все още в ЕС). Дори националистическата теза за "Европа - крепост",  е трудноосъществима при децентрализирания, отслабен вариант на ЕС, който национал-популистите предлагат.

дъртреалист

Миграцията е само един, видим и сравнително маловажен аспект в общата война

Но е основен инструмент за отслабването на Европа. Чрез вкарване на чужди за нейната култура неспособни да се адаптират и агресивни елементи.

А държавите, които отказват да бъдат инжектирани с тази отрова - се обявяват за врагове.

ДА, натискът се увеличава и поставя ребром въпроса - или Европа се консолидира, или изчезва.

Това всички го виждат, вкл. прогресистите.

Но, те не са свободни ДА ГОВОРЯТ иначе. 

Двете групи, според мен, се формират от наличието или не на зависимост от кукловодите.

При Меркел даже конците се виждат.

Но важното е не какво говорят, а как ще действат. 

Наприемр - създавнето на чисто европейски отбранителен механизъм, служба за охрана на границите, единен механизъм за репатрация, бърз механизъм за решаване на спорове,  и т.н. 

wreckage
снимка на wreckage

Чрез вкарване на чужди за нейната култура неспособни да се адаптират и агресивни елементи.

ноо антимаджарско изказване.👏

ONOGUNDUR

С договорчето с Македония ние си свалихме гащите, а македонистите си разкопчаха само дюкяна, а гърците с техния договор им дадоха вечна Виагра! Да е жива и здрава ЛЮБОВТА между народите и народната поговорка "Брат брата такова"!

Libеrtа
снимка на Libеrtа

Германският комисар по бюджета Гюнтер Йотингер предлага френски президент на ЕЦБ и германски начело на Европейската комисия

HBK

Меркел ще предаде Борисов, но той няма да го рабере. Меркел ще залага на любимия си гладиатор, докато се появи друг такъв. От същата категория. След това Мерке ще заложи ... на двамата. И така, до като „гладиаторите” и другите „охранители” се самоунищожат и изчезнат от територията.

 

Разбирането на днешната американска политика е, че ЕС в този вид е враг, не само конкурент.

 

„Разбирането на днешната американска политика” е че ЕС в този ми вид е конгломерат, движещ се на 3 скорости. Най-западната част на конгломерата резонира и кореспондира със САЩ (Атланто-Европейски съюз), западно-централната част е просто конкурент (но не враг), а източно-европейската е ... просто бреме.

 

P.S. За „миграцията” съм напълно съгласен. Тя наистина е „маловажен аспект в общата война”. Засега. Но в обозримо бъдеще „общата война” ще бъде спечелена от мигрантите и мутаните. Цветът на кожата на популацията ще потъмнее. Неибежно.

Памфуций
снимка на Памфуций

ДА, натискът се увеличава и поставя ребром въпроса - или Европа се консолидира, или изчезва.

Какво означава "да се консолидира". Поне засега  националпопулистите чертаят пътя на "пре*би другарчето".

Единственият път, който виждам, е хомогенизиране и федерализиране на Европа , постигане на кохерентно общество, макар и с регионални особености, което да е способно да пропуска и абсорбира . т.е. "да се храни" с мигранти, вместо да се трови с тях.

Влез или се регистрирай за да коментираш