Премиерът Бойко Борисов направи каквото бе по силите му, за да спаси властта си - поиска оставките на трима министри. Както и да ги гледаш, с тях и без тях България няма да се оправи. Затова партийните им другари започнаха кампания за връщането им на постовете. Няма смисъл да се търсят други министри, щом целта е стабилност на управляващата коалиция, както се разбра от нейното кризисно заседание миналия понеделник. Тъй като тримата бяха оприличени на бушони, може да се каже, че вместо да изгорят за спасяване на управляващата инсталация, са били отвинтени превантивно и са запазени годни за ново използване - я в правителството, я в парламента.
От Борисов - толкоз. Може да е малко, но какво повече да се очаква, щом трети мандат прави едно и също:

употребява държавата като бащиния

За да настъпи промяна, даже няма полза да се сменя правителството, защото при съществуващата олигархична мрежа все нейни пълномощници ще се покатерят на власт. Преди да мислим за нов министър-председател, трябва да помислим за нов главен прокурор и дали е възможно да се появи независима фигура, щом премиерът си го избира. Въртим се в омагьосан кръг като хамстери, които се лъжат, че с тичане във въртележката се движат нанякъде.
Да си представим, че главният прокурор бе авторитет извън подозрение като колаборационист на властта. Откъде щеше да започне издирването на виновниците за трагедията край Своге? Като се има предвид, че не друг, а строителният министър Николай Нанков застана с името си зад твърдението, че пътят  е настлан с недопустим примес на варовик в асфалта, защо досега не е повдигнато обвинение на нито един пътищар? Прокуратурата скочи с цялата си тежест върху злощастния шофьор на автобуса, без дори да е сигурно, че точно на това място е карал с превишена скорост, защото регистрираните 53 км/ч на тахографа са средна скорост в последния участък преди пропадането в пропастта. Но колко по-лесно е да се нахвърлиш върху човек в шоково състояние, който току-що е бил на границата между живота и смъртта, отколкото да разплетеш зависимостите от възлагането на обществените поръчки, през контрола, до крайното некачествено изпълнение на строителството и замазването на нарушенията.

Да бръкнеш в змиярника,

където са се оплели политици, висши чиновници и "бизнесмени", изисква не само професионализъм, но и голяма гражданска смелост. Досега демократична България не е имала главен прокурор с такива качества. И затова без значение кое правителство я управлява винаги е била витрина на клептокрацията. Скоро ще станат 30 години без признаци за превръщане на държавата в нормална, каквато представа имаме за други страни, където българите избират да емигрират.
Много рядко се появяват проблясъци на гражданска активност, но гаснат, повлечени от всекидневието и примирението. Необходимо е нестандартно действие, за да се излезе от рутината. Президентът Румен Радев загатна за него в обръщението си към нацията по повод новия политически сезон: "Ако политическата класа е неспособна да се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване". Едва ли някой има колебание по въпроса колко способна е нашата политическа класа да се промени. Но за да пристъпят българите към действие, трябва да видят, че наистина има нови пътища. Кой да им ги посочи? Президентът стои най-високо в държавата, откъдето се вижда всичко, но е предпазлив, за да не превърне студената война между себе си и правителството в гореща.

Парламентарната опозиция е хилава,

а част от нея е направо ятачка на управляващите. ДПС чрез медийната империя на своя депутат Делян Пеевски е най-преданият крепител на управляващите мутрокради. БСП измисли стратегията "С единия крак вън, с другия - вътре". Щяла да напусне частично парламента и да тръгне сред народа - на куц крак. Така ли ще поведе гражданите към промяна? И да ги поведе, единствената цел ще бъде тя да дойде на власт, но вече беше на върха и видяхме какво може. Последния път се засили да даде спецслужбите на Делян Пеевски за най-голямо възмущение на обществото (благодарности към Сергей Станишев). Наложи се да бъде прогонена с протести и да отвори път на Бойко Борисов за трети мандат по правилото "Ела зло, че без теб по-зло".
Политическите сили са толкова омърсени, че няма смисъл да се правят повече протести на жълтите павета за смяната на една с друга.

Новите пътища водят другаде

Трябва хората да излязат на протести под прозорците на Сотир Цацаров, за да го накарат да се размърда, или поне да отправят предупреждение, че няма да се примирят с издигането на подобни магистрати след изтичането на мандата му догодина. Държавата е загубила способността си да функционира в полза на обществото, което я храни, защото нейната имунна система представлявана от прокуратурата и съда, е деградирала. При това положение няма болест, която не би проникнала до който и да е неин орган. Където и да надникнете, ще видите ширеща се корупция. Стига да иска, прокуратурата може всяка вечер да поднася новини като за намерените пачки с милиони на фамилията Арабаджиеви или за неплатените акцизи от "СИС Индустрис". Нашите клептократи са лесни за разобличаване, защото дори не се крият. Успокоени от купената безнаказаност си правят удоволствие да афишират богатство, без да се стараят много да доказват произхода му.
Защо на Цацаров не му направи впечатление, че след толкова скандали с пътищари, строителни пирамиди и фирми за саниране няма как всички да са праведни? Ако беше по-бдителен, щеше да се замисли защо Камарата на строителите скочи като ужилена, когато президентът Радев изрече нещо очевидно: "Трагедията край Своге освети порочната система в обществените поръчки и строителството, навсякъде се вихри безнаказаност". Камарата поиска от него извинение, защото бил разпространил "откровено неверни твърдения", или казано просто - лъжи. Позицията на представителите на бранша прозвуча дори заканително към държавния глава: "Това говорене е изключително опасно, то ще доведе до блокиране на европейски средства, фалит на фирми, драстично увеличаване на безработицата, стачки и негативен имидж на България".

А защо пък да не доведе до друго?

- например най-сетне да бъде хванат за ушите някой от любимците на властта, които сякаш са абонирани за обществени поръчки, и така да бъде върнато доверието към бранша на обществото и на европейските институции. Защото не бива да се забравя, че първите, заради които през 2008 г. бяха отнети стотици милиони от европейските фондове за България, са не други, а точно пътищарите. Това пък обяснява изострената чувствителност на Камарата на строителите, която в своя етичен кодекс е намерила за уместно да напише, че "строителят пази в тайна всяко узнато от него при и по повод упражняване на дейността си поверително сведение". По силата на този член и досега е тайна колко пъти е валирана носещата настилка на магистрала "Тракия" в участъка след Чирпан и Стара Загора, която вече е започнала да се нагъва като юфка. Със сигурност са взети пари от държавата, а чрез нея и от еврофондовете като за максимален брой трамбовки. Но са правени вероятно повече трамбовки с молив, отколкото с валяк.
Както при всяка безизходица, така и в българската възниква въпросът: С какво да се започне? Няма смисъл да си блъскаме главите. Нека пробваме този път с Главната прокуратура. Може да излезе нещо. Пък става дума и за пост с по-дълъг мандат от президентския, премиерския и депутатския. Ако и там общественият натиск не даде резултат, държавата ще изгори последните мостове между себе си и гражданството и ще го тласне наистина към нестандартно поведение. Защото хората имат крещяща нужда от справедливост, която е основно човешко право.