Случва се като в най-големите драми. Десетилетният властелин, гръмовержецът, човекът – народ, а и мускул, любимец на майки и фрау Меркел, някогашен Бенковски (мутра, превърнала се в освободител, по определението на Марко Ганчев), преживява възможно най-жалката политическа есен. Народът, който му дари 13 изборни победи за 13 години, го пъди с ярост от власт – той също с ярост не я дава. Хората го считат за камък на шията – тежи; камък е наистина – не помръдва. Този бивш месия твори клоунада на изпроводяк и рискува
завинаги да остане като посмешище в историята.
Не, това не е карикатура на диктатор, както някога твърдеше днешният преторианец Тома Биков. Карикатурата е на човек, вкопчил се във властта, когото народът със сетни сили се мъчи да извади от нея. Като в приказката за дядото и ряпата, само дето не ряпа, а един жълтеникав кръгъл зеленчук се мъчат да извадят хората.
Грозна е цялата тази сцена. Абсурдна. Тя ескалира деградиращо в сряда и четвъртък, седмица след старта на протестите. След като преди това бе опитан целият инструментариум за удържане на положението – контрамитинг, писма на трудови колективи, полицейско насилие, провокатори, плюс етикиране на демонстрациите като социални, Борисов прибегна до нов отчаян ход. С него и чрез събитията впоследствие окончателно стана ясно, че той и управлението му са големият проблем на държавата. Не бива да има илюзии – те и никой друг! Разбра се още, че процесите са необратими.
Ходът му бе да поиска оставките на министрите Владислав Горанов, Емил Караниколов и Младен Маринов. Тази постъпка бе впечатляваща не само с логическата си непоследователност спрямо всички събития през годините назад, а и естетически. Борисов къса живо месо от себе си, той е
грозен, кървящ, омаломощен, неможещ;
и този размазан Борисов (досущ размазан Джон, по Вапцаров) приласкава българите: „Ето, махнах мръсната кръв, оставете ме на власт!” Точно такава бе картината с отстранените министри - реже от себе си, за да остане на власт. Нищо друго – власт! Какво може да събуди това в нормалния човек, освен погнуса? Има ли дори елементарна причина, заради която българите да искат да го оставят в управлението?
Разбира се, в живота истината никога не се изрича. Затова Борисов стъкми бутафория по отстраняване на министрите. Събра областни координатори, а те, преливащи от смелост и плурализъм, поискали оставките – за да се „опровергаят внушенията, че ГЕРБ е зависима от ДПС и Делян Пеевски”.
Тези внушения, естествено, били долни клевети,
но партията не може да търпи негативи! Министрите също не могат да понесат партията да търпи негативи, затова жертвоготовно си тръгват. Партията ги изпраща с благодарност и оценява високо положения от тях труд – за еврозоната, инвестициите, заловените наркотици... Тази сцена е умопомрачителна не само със сюжета си, а и с факта, че все пак има човек, който я е измислил. Този човек се е хванал, умувал, потил, за да... възпроизведе версия на пленум на ЦК на БКП. И точно този човек, с точно този интелект, се е кротнал нейде из държавните върхове, определяйки съдбите ни. Лично Борисов ли е? Или сладкодумната Шехерезада от 1001 стаи? А може би политтехнологът Гейтс - Харизанов? Не се знае, но и няма значение. Важното е, че същата тази сладка и безценна власт е
притежание на точно такива интелекти.
Това е един от големите проблеми на днешна България. Може ли друго да поискат българите, освен тези хора да си ходят?!
Но, оказа се, дъното все още не е изкопано. Коалиционният съвет се събра и не пусна министрите. Остават поне до другата седмица, с надежда чудо да закрепи властта. И отново тримата министри излязоха изключително успешни, прекрасни, с невероятни постижения... Така стана ясно, че коалицията ГЕРБ – „Обединени патриоти” не е в състояние да направи дори фалшива крачка назад. Тези хора не са способни нито на минимално преосмисляне, нито на мнимо разкаяние. Протестиращите искат оставки заради корупция, министрите си тръгват с благодарности.
Образът на Пеевски, разбира се, е твърде интересен в цялата сага. Министрите си тръгват заради слухове за връзки с него,
но откога Пеевски е лош?
Какво като са свързани с него? Чули ли сме някога от премиера Борисов поне една критична дума за „успелия млад мъж”, чиято фигура стана все по-корпулентна по време на мандатите му. Нали е просто бизнесмен? Най-обикновен депутат? Хиляди хора и десетки медии от години осветляват кой точно е Пеевски, но Борисов не се разграничи от него. Обратното – управляват заедно задкулисно. Сега, когато обратното броене за мандата тече, „Шиши”, както го нарече премиерът след сбирката на коалиционния съвет, изведнъж бе вкаран под прожекторите - но леко, косвено, едва, да не би да се разсърди... Наредил бил Шиши служебния кабинет на президента Радев, бил в коалиция с Христо Иванов... И пак нито дума по същество. Пеевски докрай остана бял бизнесмен, който според премиерската логика просто играе в другия отбор; несправедливи клюки свързвали ГЕРБ с него, а за да ги обори, Борисов поискал оставката на министрите. Този чутовен словесен продукт показва едно – луд страх
и неотменима зависимост на премиера от Пеевски.
Иска да се разграничи в името на оцеляването, но не смее да каже нищо остро. На практика се оказа, че и да се разграничи не може, защото партньорите не пуснаха министрите. А те случайно ли не ги пуснаха? Не се ли потвърждават предположенията още от първия ден на правителството, че зависимостта от ДПС идва и по линия на т.нар. патриоти? Да, потвърждават се. Но сцената в крайна сметка показа и още една невнятност на министър-председателя – не схваща очевидно, че каквато и жертва да даде от тук нататък, ще е малка и закъсняла. Хората няма да се задоволят с нищо друго освен неговата оставка. Колкото и да плаши, назидава и поучава със всекидневни логореи, мизата е главата му. На площада са страшно много млади хора, включително такива, които можеше да са в чужбина, но заради коронакризата стоят у нас –
енергията да бъде изметен е налице.
Колкото повече се противи, толкова по-голям е шансът завинаги да пропадне политически. Странно е, че този душевед не разбира това.
А близкото минало отваря интересни паралели. Без протести срещу него, но също, за да инвестира в дълготрайна власт, Иван Костов уволни десетина министри в средата на мандата. Не каза защо. Провали се, а единственият резултат бе прословутата реплика на президента Петър Стоянов: „Иване, кажи си!”. Днес Борисов опитва да махне някак ключови фигури, пак се мълчи защо, със сигурност ще се провали и той. Поне да ги каже нещата. И да се махне, естествено. Така има шанс историята да го запомни поне с едно добро.
