Тежко е, когато си притиснат в ъгъла, като преследвано животно. Дърпаш се, мяташ се насам-натам, дано избегнеш ловците, които са те хванали на мушката. В такова положение се намира сега Васил Божков. Довчера беше „водещ в цял един сектор бизнесмен”, както го описа наскоро премиерът Бойко Борисов. Сега обаче е беглец, принуден да се укрива в Дубай, за да не го смаже лавината от криминални обвинения, която отприщи срещу него прокуратурата.
Като ответен удар хазартният бос стартира мощна кампания, фокусирана в социалните мрежи, с която обвини правителството, че се опитва да му отнеме бизнеса в полза на кръгове около ГЕРБ и ДПС. Идеята зад акцията е съвсем прозрачна – да превърне атаката срещу себе си в политически и обществен въпрос, като се представи за поредната жертва на едно корумпирано управление. Божков заложи на враждебността, която много хора у нас изпитват към Борисов, и колкото и невероятно да изглежда, успя да привлече известна обществена симпатия. С наближававането на парламентарните и президентските избори въпрос на време беше да направи следващата стъпка в своята кампания и да се намеси по-пряко в политиката.
Стъпката се оказа направо скок. „Хунтата продължава да граби. Прокуратурата им помага. Политиците мълчат. Институциите бездействат. Време е властимащите да се осъзнаят и да понесат последствията от действията си”, обяви Божков, след което публикува Фейсбук анкета с въпроса дали хората биха го подкрепили за нова партия. Трябва да се признае на пиарите му – умеят да генерират обществен интерес. За броени часове в анкетата се включиха десетки хиляди Фейсбук потребители, а още по-смайващото беше, че над половината откликнаха положително.
Някои го направиха под условие („Първо съборете хунтата от власт и после пускайте такива анкети.”), други с отчайващо простодушие („Принципно бих подкрепил точно такъв човек.... Минал през подземния свят, богат и много умен! Успех и дано спечелиш войната с 6айката.”), а трети даже с конкретни претенции („В този проект трябва да има и ромско участие, имаме голям брой образовани и кадърни персони, на които гласът им се чува в Европа и Америка.”). Чуха се и гласове, които го отхвърлиха – едни с насмешка („В Дубай слънцето е наистина много силно.”) и намеци, че се спасява от правосъдието („Депутатският имунитет много блазни...”), а други с неприязън („Господин Божков, вие сте един от символите на всичко, което е нередно в България. Най-добре си стойте в Дубай.”). Но, независимо дали се носят викове „Осанна!” или „Разпни го!”, публичната реакция е налице. А точно това беше целта на Божковата провокация, каквато беше анкетата.
Реално погледнато, няма особено значение дали бизнесменът действително ще (опита да) направи партия. Стига му общественият отзвук, когато говори за такава, защото му осигурява
вниманието на медиите, политиците и анализаторите,
които ще започнат да го вкарват в предизборните си сметки. Някои правеха това и досега, като отчитаха ефекта от компроматите, с които Божков залива управляващите всеки ден. Сега обаче ще трябва да гледат на него и като на потенциален политически актьор, който със своите действия може евентуално да принуди другите партийни играчи да изменят своите ходове. А това е голям плюс в битката на хазартния бос срещу управляващите – защото, в крайна сметка, политиката и изборите решават всичко – дори съдбата на отделни бизнеси.
Това обаче е само едната страна на кампанията на Божков.
Хората са наясно, че бизнесменът е натрупал богатствата си в най-страшните и мътни години на прехода. А Божков пък знае, че на публиката това не се харесва, и затова се опитва да преработи имиджа си – от крупен бизнесмен, който избягва темата за първия си милион, до „честен частник”, който по собствените му думи е жертва на схема, при която „рекетът от управляващата хунта се превърна в противоконституционен грабеж на частен бизнес”. И сега едва ли не се опитва да промени системата като разкрие начина, по който се осъществява грабежът („Признавам се за виновен за разкриване на безчинствата и грабежите на хунтата. Възнамерявам да продължа да го правя”, каза наскоро той). В по-общ смисъл, Божков пробва да надяне маската на българския Михаил Ходорковски – могъщият руски бизнесмен, който влезе в затвора след сблъсъка си с господаря на Кремъл Владимир Путин.
Вероятно
родният хазартен бос таи надежди имиджът
на политически репресиран капиталист
да му помогне и пред международните институции.
Е, няма как да стане. Можем да мислим каквото искаме за Ходорковски. Факт е обаче, че той влезе във война с Путин преди да го подхване руската правораздавателна система (а вероятно бизнес кариерата му приключи и точно по тази причина). Докато Божков трябваше бъде прегазен от валяка на прокуратурата, за да заговори за политическа борба с „хунтата”. Това обаче изглежда няма особено значение в очите на много хора у нас – един поглед към коментарите на Фейсбук страницата му е достатъчен, за да се види, че подходът му е доста успешен.
За отбелязване е, че пиар стратегията на Божков ще навлече големи проблеми на опозицията, която реално ще се състезава на избори срещу ГЕРБ и нейните съюзници. Защото от сега нататък управляващите ще използват всеки възможен повод, за да обвържат своите политически опоненти с бизнесмена, преследван от правосъдието по тежки обвинения. От това вече се опари бившият омбудсман Мая Манолова. А ГЕРБ дори няма нужда да води подобна „черна” кампания – свързаните с партията медии ще свършат сами тази работа. Така току-виж се оказало, че действията на Божков окажат предизборна услуга на властта.
Засега подхвърлената от бизнесмена идея за партия не изглежда нищо повече от опит да засили общественото внимание към себе си, да засили публичната си позиция и да паникьоса управляващите. В чисто политически план ефектът може да е обратен – Борисов и партньорите му да получат допълнително оръжие, което да използват срещу опозицията на изборите. Това обаче едва ли вълнува особено Божков, който просто иска да покаже на властта, че може да й създаде сериозни проблеми, ако не спре да го натиска.
