„Едноличната власт в България е факт, защото един човек управлява народа и неговите пари”. Така реагира водачът на БСП Корнелия Нинова на падналия като гръм от ясно небе коментар на премиера Борисов за „пълзящата диктатура” на опозицията. Думите й звучат също толкова пресилено, колкото и обърканите приказки на лидера на ГЕРБ. Но ако съдържат и капка истина, ако у нас действително има наченки на авторитаризъм, тогава самата Нинова също носи отговорност за това положение.
И причината за това е, че изведе своята партия от Народното събрание. Парламентът е центърът на политическия, обществения и държавен живот в България – за добро или лошо това е безспорен факт. Всичко съществено, което се случва в тази страна, най-често започва и завършва в тази институция. И законите, и политическите сблъсъци, и скандалите, и аферите. В този смисъл България остава парламентарна република – дори и когато конците й се дърпат от Министерския съвет, Боянските сараи и нечии частни офиси.
Затова трябва да има опозиция в парламента. Управляващите с техните корупционни домогвания трябва да бъдат конфронтирани – веднага, на място, щом възникне и най-малкото подозрение, че се опитват да натъкмят поредната схема. Понякога медиите могат да свършат това, както се случи с „Апартаментгейт”. Силите обаче са неравни, както се видя от приемането на законовите промени, налагащи държавен надзор над медийните публикации, които управляващите одобриха напук на ожесточената съпротива на журналистите и гражданските сдружения. В този изключително важен момент дори и силата на президентското вето, която държавният глава Румен Радев използва, бързо се стопи – защото липсваше политическата подкрепа на опозицията, която да застане зад него в пленарната зала.
А такива моменти не са един и два,
откакто БСП се изнесе от Народното събрание в средата на февруари. Направо е изумително, че левицата въобще не се появи в парламента, докато течеше скандалът с данъчната амнистия на вероизповеданията, която ГЕРБ и ДПС съвместно замислиха. Вярно, Нинова беше човекът, който първи обяви публично, че Главното мюфтийство ще се облагодетелства от мярката заради висящите на врата му милиони левове неплатени публични задължения. Къде обаче бяха нейните депутати, когато казусът се обсъждаше в парламентарната комисия по вероизповеданията, а след това и в пленарната зала? За обсъждания в случая говорим съвсем условно, тъй като липсата на опозиция позволи на герберско-депесарския алианс да прокара законопроекта без особени главоболия. И причината, поради която накрая двете партии разписаха в закона, че ще има отсрочване на задълженията, а не пълна амнистия, беше яростната реакция на скандализираната общественост, която е особено чувствителна, стане ли въпрос за мюсюлманското изповедание. А моментът беше толкова подходящ да се натрият публично носовете на ГЕРБ и ДПС в собствените им мръсни задкулисни договорки! Ама като няма кой ...
БСП пропусна и финала на двойкаджийското законодателно упражнение
на ГЕРБ върху Изборния кодекс. Толкова абсурди насътвориха хората на Бойко Борисов, предвождани от новопроизведения правосъден министър Данаил Кирилов, че социалистите имаха възможност да ги жилят не всеки ден, а буквално всеки час. Само историята с ветото на президента заслужаваше цял отделен скандал. Това беше нещо уникално: под натиска на премиера герберите се втурнаха да възстановят по-ниския праг на преференциите, който бяха отменили заедно с ДСП; от бързане обаче изпревариха ветото; така се вкараха в налудничавата ситуация първо да подкрепят отново високия праг на преференцията, за да отхвърлят ветото, а след това се захванаха с възстановяването на ниския праг. БСП можеше да насолва герберите колкото си иска за калпавата им и полукриминална законодателна дейност. Гласът на Нинова обаче се чуваше само от залата за пресконференции на „Позитано” 20, където е доста по-слаб, отколкото на парламентарната трибуна.
Осезаемо е отсъствието на левицата и по отношение на „Апартаментгейт”. Тук самите социалисти направиха нещо съвсем нелепо: внесоха предложение да бъде отстранен от поста му Пламен Георгиев – шефът на държавната антикорупционна комисия (КПКОНПИ), който е намесен в аферата. И когато дойде моментът инициативата им да бъде разгледана от ресорната парламентарна комисия, дори не се появиха на заседанието. Междувременно останалите парламентарни формации – ГЕРБ, „Обединени патриоти”, ДПС и „Воля”, очевидно се бяха наговорили и представителите им повтаряха една и съща реплика – нека да приключи проверката на прокуратурата и тогава ще видим. А можеше поне един соцдепутат да дойде и да каже пред многобройните тв камери: „Абе не можем да го оставим този човек просто да излезе в отпуск”. Впрочем червените не дойдоха в пленарната зала и за разглеждането на доклада на КПКОНПИ за 2018 г. Отчетът беше одобрен в средата на март с пълно единодушие – само овации нямаше за компрометиралите се антикорупционни комисари.
И да не забравяме, разбира се, че Нинова и хората й ги нямаше в парламента, когато
беше избрано новото ръководство на Комисията за финансов надзор (КФН)
Това беше подходящият момент, в който да се изкажат от парламентарната трибуна онези неприятни неща, които всички мислим за този крайно съмнителен регулатор – от срива на КТБ през 2014 г. до скандала с фалиралия кипърски застраховател „Олимпик” през 2018 г. Е, нищо подобно не стана. А миналата година социалистите ревяха срещу надзорния орган заради кризата покрай „Олимпик”, от която пострадаха стотици хиляди български потребители. Сега обаче управляващите изпратиха по живо, по здраво бившата шефка на комисията Карина Караиванова като представител на България в борда на Европейската банка за възстановяване и развитие.
От коментарите на Нинова досега стана ясно, че парламентарният бойкот на БСП ще изтрае до европейските избори. Очевидно надеждата й е, че партията ще изкара по-добри резултати от ГЕРБ и това ще оправдае бягството от Народното събрание като хитър тактически маньовър. Дали сметките й ще излязат, не е важно. Същественото е, че отрицателните последствия за парламента от липсата на дейна и агресивна опозиция вече са налице. Трябва да има някой вътре, който да се конфронтира с управляващите всекидневно. Такава е работата на опозицията и Нинова трябваше да се върне в парламента и най-накрая да започне да я върши. На 26 април официално започва предизборната кампания, явно, че до 26 май няма да се върне. Това, което парламентът извърши в отсъствие на опозицията, няма да бъде поправено.
