---
В рамките на петдесетия фестивал "Софийски музикални седмици" се състоя концерт на Вероник Носбаум - сопрано, и Роман Носбаум - пиано (Люксембург), които представиха новия компактдиск на Албена Петрович-Врачанска "The Voyager: Мелодии за глас и пиано", създаден за дуо Носбаум от  нея. Българската композиторка живее и работи в Люксембург от 25 г. и заема специално място в културния афиш на тази страна. Написала е над 600 произведения в различни жанрове, между които 4 камерни опери и 2 концерта за оркестър - единият е за туба, а другият е двоен - за баритон саксофон и пиано. Други значими нейни произведения са: "Когато пианото се сърди" - музикална книга с текст на Никол Паулус и илюстрации на Катри Рабер, "Раят в пламъци" - по текст на Анисе Колц, "Омагьосаната гора" - звуков пейзаж за 2 соло диджериду, туба и симфоничен оркестър, "Син лабиринт" - инструментална опера за духови и ударни инструменти, "Завръщането на пеперудите" -  за кларинет и ансамбъл, " Меч" - за електрическа китара и камерна формация. 

---
- Г-жо Врачанска, пазите спомени за дядо си Андрей Врачански като за чудат артист, почти отшелник. Помага ли такава откъснатост за творчеството? 

- Всеки артист намира вдъхновение по различен начин, но дори творческият процес да се реализира в изолация от обществото, социалните контакти са необходими, за да се осигури животът на произведението. От ранно детство гледах как дядо пише ноти, композира или преписва, за да ги изпрати на оркестрите (тогава нямаше фотокопирни машини и компютри), гледах как баща ми пишеше ноти и дирижираше оркестри и хорове. За мен това беше най-нормалното нещо на света и си мислех, че всички хора правят така - пишат ноти и се занимават с музика. С две думи - свят без музика не съществува. Така станах пианист и композитор. Да не пропусна да кажа, по семейна традиция. 

- Изкушихте ли се и вие да бъдете диригент като баща си? 

- Да, аз съм диригент от 22 години и дирижирам същите два хора. Не бих казала, че това е основната ми дейност, но все пак заема важно място в живота ми. За тях правя редовно аранжименти точно както баща ми правеше за своите хорове и оркестри. Това, което научих от баща ми, е, че музикалната професия изисква многостранно и многопластово обгръщане, за да има резултат. Един композитор трябва да знае всичко за занаята и чак тогава идва ... творчеството. Научих, че професионалният подход е необходимо условие и е по-важен от вдъхновението. 

- А какъв е духовният свят на композитора?

- Всеки е различен в зависимост от неговата естетика. Мога да кажа, че особено влияние при създаване на моята естетика са оказали големите класици както в музиката, така и в литературата, руският романтизъм и неокласицизъм,  след което френският импресионизъм. Нямам особено влияние от естетиката на дядо ми, която е конкретно свързана с българския фолклор и духовите оркестри.

- Имате ли си лични пристрастия? Какви са те? 

- Всеки има своя естетика в зависимост от своята епоха и културни влияния. Аз имам своя колекция от любими теми, или по-точно лична Библия от вярвания и търсения. Вълнуват ме вечните конфликти между доброто и злото; любовта и омразата; безкрайното и мимолетното; раздялата - завръщането и много други диалектически двойки. Занимават ме вечни общочовешки теми и мога да се определя като хуманист и пацифист.

- Ученичка сте на Пламен Джуров, Александър Райчев, Божидар Спасов, Лазар Николов - музиканти с различен стил. Какво усвоихте от всеки един от тях?

- Всеки ми е дал нещо уникално и неповторимо. Но всъщност само Пламен Джуров и Александър Райчев са ми преподавали композиция. Моите отношения с тях са били изключително професионални и само в рамките на учебния процес. В онези времена отношението учител - ученик беше много ясно разграничено, строго дефинирано и всеки си знаеше мястото, обръщахме се към тях на "Вие" или "другарю професор". Приятелските разговори бяха изключени. Аз ходех на пръсти около Лазар Николов и до ден-днешен наричам Пламен Джуров "учителю". Уважението и отношенията в учебния процес бяха по-различни до 1991 година, когато напуснах България. Сега особено в Европа един учител е длъжен да фамилиарничи с учениците, за да е "сool" и да си държи клиентелата. Пазарните механизми промениха стойностната система. 

- Специализирали сте и компютърна музика. Има ли опасност компютърната музика да измести класическата?

- Не, такава опасност няма. Възможно е паралелно съществуване на жанровете, но за съжаление улесненията, които дават новите технологии (а скоро и изкуственият интелект), прикриват голяма част от незнанието и това води до принизяване на критериите.

- Имате и няколко опери. Как се възприема съвременната опера от публиката ни?

- Нямам наблюдения в България, защото тук и няма съвременни оперни постановки. Това, което забелязвам в чужбина, е, че има специална елитарна публика, която живо се интересува и дори в съседно Косово има голям интерес. И това не е точно традиционната публика на историческите опери, а съвсем нова и любопитна публика с "откривателски" вкус.

- А в Люксембург? От дълго сте там. По-лесен ли е животът?  

- По-лесен е в смисъл на социална сигурност, предвидимост в отношенията и толерантност. Но работещият човек има повече отговорности и натоварване. 

- Усещам и камъчета в "нашата градина". Кое прави българинът така непредвидим и нетолерантен според вас?

- Не искам да кажа, че българите са нетолерантни и непредвидими, просто много по-често сме зависими от обстоятелства и финансови затруднения, които дават малко по-релативно отношение към обещания, точност, щедрост или приоритети. Докато водим борба за съществуване, е трудно да сме последователно благородни. 

- Тогава как бихме могли и в България да улесним живота си?

- Предполагам, че с повече работа хората ще са по-осигурени, но...

- Но?

- Но лесен живот няма. 

- Според някои наши социолози българинът е домосед. Какво му пречи да бъде по-отворен за света въпреки днешните модерни средства за комуникация?

- Не мисля, че българите не са отворени за света, дори обратното - много пътуват, емигрантите имат желание да научат повече, говорят чужди езици ...

- Предполагам намирате разлика между манталитета на българина и западноевропееца. Какво бихме могли да коригираме в нашия манталитет, за да изградим по-стабилно гражданско общество? 

- Аз мисля, че българинът е доста по-стабилен и прогресивен от средностатистическия западноевропеец. А гражданската съвест и отговорност ще дойдат с личния пример на управляващите.

- Има ли разлика в манталитета на нашите музиканти и на западноевропейските?

- Не особено, всички обичат музиката, а по отношение на заплащането навсякъде е недостатъчно пропорционално, сравнено с другите професии. Не говоря за звездите, които навсякъде са алчни, а за нормалните, добри музиканти на редовата сцена.

- Над коя нова творба работите в момента?

- Имам навик да работя над няколко творби едновременно, но сега най-много се занимавам с новата ми опера и две пиеси за соло пиано, които ще предложим с Пламена Мангова и Сабине Вейер на публиката през септември и октомври.