Опустошителните последици от климатичните промени стават все по-очевидни. Мнозина твърдят, че шансовете да бъдат предотвратени или ограничени бързо се изпаряват. Защото светът се движи твърде бавно и в погрешна посока. През това време списъкът от последователи на Тръмп, които се канят да се оттеглят от Парижкото споразумение, отчетливо набъбва. България не е сред тях. Но пък е против поставянето на по-амбициозни екологични цели, защото, както каза държавният глава в Катовице, ние държим на „социалния аспект“ и „запазването на хиляди работни места“. Ето какво означава това на практика.

Протестиращи и власт: пълно единодушие

Миньори и енергетици протестират - първо в Раднево, на другия ден в София под прозорците на властта. Което е излишно, тъй като властта е на тяхна страна - цари пълно единодушие.

Мантрата, че тецовете цапат, е лъжа, казва синдикалист. „Запазването на комплекса "Марица-изток" е и за по-чист въздух, защото битовото отопление е основният замърсител", подкрепя го министърът на околната среда. И уверява,  че ТЕЦ "Марица-изток 2" ще може да оперира с въглищата до изчерпване на количествата (още 50-60 години). "Европа иска да ни затвори, за да не добиваме въглища. За нас без "Мини Марица-изток" няма живот“, казва протестиращият миньор. Мините и ТЕЦ-ът категорично имат бъдеще, защото държавата си е на мястото. Съкращения няма да има, уверява министърът на енергетиката в Раднево. А в София добавя: "Правителството стои твърдо зад българските миньори и зад българския въгледобив. Продължаваме заедно напред".

Притесненията са основателни, обещанията - не толкова

Засега централата няма как да спре, защото (особено през зимните месеци) няма какво да я замести. Но притесненията на протестиращите за работните им места и за доходите им са напълно основателни. Което не може да се каже за успокоителните уверения и обещания на управляващите. Първо, защото в действителност тази централа е сред най-силно „цапащите“ в Европа. И второ, защото заради това „цапане“ не само тя, но и целият европейски въглищен сектор са подложени на натиск едновременно от две посоки, като в менгеме.

От едната страна са новите изисквания за пречистване на изхвърляните във въздуха серен диоксид и азотни оксиди. Те са вредни сами по себе си, но освен това във взаимодействие с амоняка формират една от най-опасните разновидности на фините прахови частици. (В това отношение „приносът“ на „Марица-изток 2“ се разпростира чак до Крит.) До началото на 2021 година централите трябва да инвестират, за да покрият тези изисквания. В противен случай трябва да спрат работа.

От другата страна, са рязко поскъпналите през тази година въглеродни квоти. Причина за поскъпването е реформата на европейската схема за търговия с емисии (на предизвикващия климатичните промени въглероден диоксид), която цели да стимулира индустрията да инвестира за намаляване на тези емисии. Или просто да спре работа - правото да замърсяваш атмосферата е вече толкова скъпо, че производството става икономически неизгодно.

Спасението ще е само временно

Как българската държава се опитва да се измъкне от това менгеме? От една страна, очаква ЕК да ѝ разреши отсрочка за пречистване на отровните газове - с аргумента, че „нужните инвестиции ще имат тежка социална цена“. Разбирай: ще се отразят на цената на тока, което за властта е по-страшно и от миньорски протест. От друга страна, чрез всевъзможни еквилибристики налива десетки и стотици милиони (повечето от които, естествено, не влизат в цената на тока) в и без това затъналата в дългове централа, за да може тя да продължи да работи. С надеждата, че ЕК ще се смили и за квотите и че спрямо страни като България ще приложи някакъв „диференциран подход“.

В краткосрочен план тази тактика може и да свърши работа, централата може и да бъде спасена. Още повече че България не е сама в тази ситуация. А и няма какво друго да направи. Спасението обаче ще е само временно. Защото е ясно, че безсрочна отсрочка не може да има, а изключението от новите изисквания може да продължи най-късно до 2030 година. И защото дори и цената на въглеродните квоти да понамалее, безкрайното наливане на пари и трупане на загуби и дългове може да закопае цялата държавна енергетика. Да не говорим, че сметката се обърква още повече от липсата на реален пазар - токът от съседните частни, т.нар. американски централи има гарантирани цени, а те също трябва да купуват въглеродни квоти.

"Бъдещето" на въглищата и алтернативата, за която никой не мисли

При това положение обещанието на държавата да съхрани статуквото е просто лъжа. Или най-малкото премълчаване на истината. А тя е, че въглищата, колкото и несправедливо да изглежда това сега, са обречени. Мините и ТЕЦ-ът може и да имат бъдеще, но то ще е кратко и твърде проблематично. При това не само заради напиращите климатични промени и затягащите се екологични стандарти, а и заради задаващите се по-чисти, ефективни и евтини алтернативи, които неизбежно ще ги изместят.

Впрочем, тази истина не пада сега изневиделица от небето - тя е отдавна известна. И държавата щеше наистина да „си е на мястото“, ако беше започнала навреме да мисли и да действа за по-плавен и безболезнен преход. Но, уви, нищо такова. Провалени бяха и най-плахите опити за реформиране, за оптимизиране на разходите и съкращаване на раздутия персонал (поне с една трета в мините и 4-5 пъти в централата), за да се смекчат предстоящите финансови и социални трусове. България няма идея как да преструктурира въглищния си сектор, да не говорим за някаква стратегия или програма за енергийна, икономическа, трудова и социална алтернатива в района на „Марица-изток". Тя е единствената от страните с подобен проблем, която не е намерила време да се възползва от съществуващите европейски фондове и програми за преструктуриране на въгледобива. Да не говорим, че това преструктуриране е не само спасение за днешните миньори и енергетици, но и възможност за ново, модерно и динамично индустриално и икономическо развитие. Включително за съхраняване на „Марица-изток" като енергиен център, като се даде път на развиващите се нови технологии. Всичко това би излязло по-евтино от безкрайните опити за спасяване на неспасяемото.

Егоистично и безотговорно

Нищо такова не се чува засега, а времето изтича. Българските политици са така обсебени от желанието да избягват всякакви протести и политически рискове (в съчетание с характерното туткане и влачене по инерция), че на практика не правят нищо нито за екологията, нито за „социалните аспекти“. От гледна точка на собствената им съдба тази позиция е политически късогледа. А спрямо сегашните и бъдещите поколения (включително протестиращите миньори и енергетици) тя е егоистична и безотговорна.

Впрочем, пред избор е изправено цялото общество. Всяко нещо си има цена, която рано или късно, под една или друга форма (включително човешко здраве и живот) неизбежно се плаща. Нещо повече дори: колкото повече се отлага плащането, толкова по-висока става цената. Късогледо и безотговорно е да оставим цялата сметка на поколенията след нас.