"Радев прави опит да бъде българският Орбан или Тръмп."
Росен Плевнелиев пред БНР
----------------------
И Виктор Орбан, и Доналд Тръмп са тръмписти, без да го крият. В България обаче тръмпистите още не са видими. Доколкото ги има, са като спящи клетки, които чакат сигнал да се покажат.
Има ли основание Росен Плевнелиев да отправи такова подозрение към своя наследник на държавния пост Румен Радев, който усърдно търси публичност поради спад на общественото внимание към него след края на служебните му правителства? Като се изключи отдавна афишираната ревност на бившия президент към настоящия, паралелът с Тръмп е нещо ново. Плевнелиев е забелязал предпоставки за тръмпизъм на най-високо равнище.
Въпреки своята публичност Радев е принуден да води двоен политически живот, като единия (ще-не ще) трябва да прикрива. Започнал своята политическа кариера като натовски генерал, той се прероди през втория си мандат като поклонник на Путинова Русия. Невъздържаната му реакция след началото на войната в Украйна, когато на другия ден възкликна: "Видно е, че Русия ще спечели тази война", го нареди до Доналд Тръмп, чиито първи думи бяха "Това е гениално", а откъсването на части от Украйна посрещна с думите "О, това е чудесно!". Сякаш бе цитирал с по-приповдигнат тон думите на Радев: "Крим е руски, какъв да е!?"
Усилията на българския президент да замаже гафа си с фалшиво миротворчество в полза на Путин го прати в такава международна изолация, че отстъпи евроатлантическия терен на своите най-шумни опоненти. Без да подозира,
Радев покръсти като евроатлантици
Бойко Борисов и Делян Пеевски, които дотогава се ползваха и в Европа, и в САЩ с лоша слава заради ширещата се корупция в България. Двамата щастливо си намериха ново убежище и добиха самочувствие дори да се гаврят с наврелия се в политическия ъгъл Радев. Неговата отчаяна отбрана да отхвърли етикетите, които му лепят, и да им напомня техните афери, не му помага много, защото всеки би го попитал какво свърши за тяхното разобличаване през двете години, когато властта бе в ръцете му.
Радев е бита политическа карта и тъй като проблемите му дойдоха отвън, няма на какво да се надява, освен на чудо пак отвън. Евентуалното връщане на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ, за което все по-упорито се говори, може да му даде нов шанс. Както Тръмп, така и той не е склонен да помага на Украйна, и не би страдал, ако тя бъде принудена да размени територии за мир. Мистериозният план на Тръмп за помирение на Русия и Украйна в рамките на 24 часа не е нищо друго, освен предложение Киев да капитулира след злаплаха, че ще остане под двоен натиск от Москва и Вашингтон.
Какво ще се случи с Радев в близко бъдеще не е от голямо значение за България, защото неговите политически проекти едва ли ще му върнат реалната власт. По-важно е какво ще стане с лицата, които въртят държавното кормило. Завръщането на Тръмп би ги изправило пред избор да се определят дали са атлантици, или са европейци, защото евроатлантизмът ще излезе от мода. Тръмп неведнъж е казвал, че не му пука за НАТО (изразът е по-груб на английски - “I don’t give a shit about NATO”). Нещо повече, той не се чувства длъжен да помага на съюзниците си в Европа при нужда. "Трябва да разберете, че ако Европа е атакувана, ние никога няма да дойдем да ви помогнем и да ви подкрепим", е казал Тръмп на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през 2020 г. по време на Световния икономически форум в Давос. "Между другото, НАТО е мъртъв [съюз] и ние ще го напуснем, ще излезем от него", е казал още Тръмп според присъствалия на срещата еврокомисар за вътрешния пазар Тиери Бретон.
При такова евро-атлантическо противопоставяне
къде биха се наредили Борисов и Пеевски?
Без съмнение мястото им ще бъде близо до Тръмп. Причината е обща: За разлика от Европейския съюз, който не заплашва с нищо спокойствието им, Съединените щати многократно са напомняли, че следят изкъсо върховенството на закона в България. Теоретически Еврокомисията също го следи, но Вашингтон показва и склонност да действа. Налагането на санкции на Пеевски по закона "Магнитски" през 2021 г. послужи като предупреждение към Борисов, че никой не е в безопасност, ако продължава да се държи неприлично. Общата неволя сплоти двамата до такава степен, че станаха политически сиамски близнаци. Но все пак Борисов е в по-благоприятно положение. Той не само още не е санкциониран, но и с пословичното си умилкване около "началниците" няма да пропусне отново да напомни какви хубави снимки си е направил през 2019 г. с Тръмп пред камината в Овалния кабинет. Отдавна не ги е показвал публично, но нищо не пречи да покани журналисти в дома си да ги видят. Ей така - уж по друг повод.
Атлантизмът на ГЕРБ и ДПС покрай Борисов и Пеевски ще бъде рефлекс за самосъхранение, но
тръмписти ще наскачат и от средите на опозицията
Всички явни или прикрити симпатизанти на Путин са утрешни фенове на Тръмп, ако се върне на власт. Неслучайно Путин му стиска палци да надвие Джо Байдън, защото вижда шанс за разбиване на западното единство срещу агресивното си поведение. Отслабването на НАТО той ще представи като собствена победа, защото оправдава своята "специална военна операция" като отговор на настъплението на западния алианс. В такива условия Украйна би станала и по-лесна плячка за изнудване.
Няма съмнение, че русофилски и националистически партии като "Възраждане" и БСП ще тържествуват. Костадин Костадинов ще престане да отправя стрели към "Посолството" и нищо чудно да започне да търси близки контакти с него. Корнелия Нинова, на която Европа ѝ е безкрайно чужда, ще афишира благодарност, че е изучила детето си отвъд океана. Сладки студентски спомени от Харвард могат да разкажат и лидерите на "Промяната".
В един момент може да се окаже, че почти цялата българска политическа класа тръпне кога Тръмп ще се върне. Еврозоната и пълноправното членство в Шенген ще загубят сегашния си приоритет, а вироглави политици като Виктор Орбан ще започнат да служат за образец. Приятелите на България в Европа не бива да се разстройват, защото по стар обичай на Орлов мост посрещаме само победители.
