Третите парламентарни избори ще са като третата ваксина срещу ковид. Бустерната доза все още не е разрешена в Европа, бустерните избори все още не са насрочени в България. Но и двете са неизбежни - като изгрева и залеза. Третите избори трябва да засилят имунната система на боледуващата ни демокрация. Партиите ходят на преговори за правителство от едното благоприличие, но предизборната кампания вече е стартирала.
Всъщност това не е важно в този момент
Никой не може да каже как ще реагира парламентарната ни демокрация след вота през ноември - дали ще продължи да боледува, или ще се оправи чудодейно. В момента е важно друго - как бустерната доза парламентарни избори ще повлияе на другите предстоящи избори - тези за президент. Румен Радев - единственият сериозен кандидат към момента, вече обикаля Родопите.
В момента голямата битка е как да се проведат изборите - заедно или поотделно, защото това има огромно значение за крайните резултати. Особено на президентските избори. Ако се чудите защо въобще се правят някакви преговори за съставяне на кабинет в рамките на третия проучвателен мандат, при положение че и баба на село знае, че такъв е невъзможен, то отговорът е прост - защото се тупка топката. Трябва да минава време. А това е необходимо, за да може да се нагласят датите на изборите.
Ето защо.
Вече е ясно, че заради безхаберието на парламента за първия тур на президентските избори останаха две дати, които са съобразени с конституцията - 7 или 14 ноември. 21 ноември е в рамките на срока, но тогава не може да се проведе първи тур на президентските избори, може само втори. Изборите за парламент пък ще бъдат насрочени два месеца след като Нинова върне мандата. Първоначално тя уверяваше, че ще направи това още сега в петък - 3 септември, т.е. седмица след като пое мандата. Два дни по-късно тя направи корекция и обясни, че ще върне мандата между 10 и 15 септември. На практика Нинова бави не просто мандата, а бави разпускането на парламента. Тя ще върне мандата малко след като НС насрочи президентските избори.
Румен Радев смята, че избори 2 в 1 не са в духа на нашия конституционен модел, че разграничаването в отговорностите между различните институции - ето това било в духа на правовата държава.
Т.е. Радев не иска изборите да съвпадат
Нашият конституционен модел, разбира се, няма нищо против избори 2 в 1, а гражданите са напълно грамотни да разграничат бюлетините, които подават за различните видове вот. Пък и на последните два президентски избора ние не гласувахме само за президент. През октомври 2011 изборите пак бяха 2 в 1 - тогава гласувахме за президент и местни органи на властта, а през 2016 г. президентските избори съвпаднаха с референдума на Слави Трифонов и повлияха на резултатите му дотолкова, че родиха най-голямата партия към този момент.
Радев не иска избори 2 в 1 поради една проста причина - при смесване на изборите партиите ще излъчат освен кандидат-депутати, но и кандидати за президент - защото това би укрепило кампанията им, би дало допълнителен смисъл на участието им. Представете си как на избори 2 в 1 би се държала партия, която има кандидат за президент. И как би се държала партия, която няма. За Радев е по-удобно да иска избори, които са чисти, само президентски. И на тях зад него да се обединят партиите, които така или иначе дават подкрепа за неговата кандидатура.
Звучи просто. Но не е
Защото в същото време Радев има интерес и изборите да са 2 в 1. Според чл. 93, ал.3 на Конституцията, при президентски вот “избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели”. Двете условия са дадени кумулативно. Според решение на КС - 18 от 22 октомври 1996 по к.д. № 22/96 г., тези условия важат категорично само и единствено за първия тур на президентските избори.
Ако президентските избори са самостоятелни и при тази избирателна активност, която имахме през юли, Радев няма да е президент дори да получи над 50 на сто от бюлетините на първи тур, защото няма да са гласували над 50 на сто от избирателите. Т.е. Радев има интерес от избори 2 в 1, тъй като при тях залогът е по-голям, страстите са по-силни и активността със сигурност ще бъде по-висока. Ограничението за 50 на сто участвали избиратели не важи за втория тур, тогава и при под 50 на сто гласували победител е този, който вземе повече.
Големият въпрос е как се балансират всички тези условности
И той се решава сега. Най-вероятно Радев търси парламентарна сделка за частично разминаване на президентските и парламентарните избори.
Първо ще бъде проведен първият тур на президентските избори. При него БСП, ИТН, ИБГНИ и всички останали, които харесват Радев, ще го подкрепят и ще се надяват на бърза победа на първи тур. Евентуалният втори тур на президентските избори ще съвпадне с третите предсрочни парламентарни избори за тази година. Тогава ситуацията ще е по-изчистена. Партиите ще се борят за депутатски места, но вече освободени от тегобата да излъчват кандидат. Мнозинството, което мислехме, че е сформирано след 4 април, ще бъде предефинирано - от партии на протеста ще говорим за партии, подкрепящи президента.
Това означава президентски избори на 7 ноември, а парламентарни - на 14 ноември. Ако има втори тур на президентските - той ще бъде също на 14 ноември. Все още в сила е последният резервен вариант - първият тур на президентски избори да е на 14-и, а парламентарните и вторият тур на президентските - на 21 ноември.
Разбира се, депутатите отдавна се подготвиха с оправданието за странното забавяне на насрочването на президентските избори - времето било необходимо, за да се подготви актуализацията на републиканския бюджет. Естествено, едното няма нищо общо с другото. НС можеше да насрочи изборите за президент и преди актуализацията на бюджета. Но, да, времето е прекрасно за предкампания, пък и защо тя да не се изразява в популистки приказки около бюджета.
