- Проф. Радулов, кризисната ситуация с епидемията от коронавирус наложи затварянето на областните центрове. Влизането и излизането от тези градове става през КПП. Разполага ли обаче МВР с необходимия ресурс, за да гарантира спазването на тази мярка?
- Несъмнено в тази ситуация е нужна дисциплина. КПП обаче са непълна, съмнителна и недостатъчна мярка, защото са инсталирани само на вход-изходите на градовете. Всеки, особено в малките населени места, може да заобиколи и да излезе от градчето. Така се случи в Банско в началото на блокадата. Тази мярка особено не действа, когато е насочена към ромските махали. На практика те се превръщат в инкубатори, защото в малка стаичка от 3-4 кв.м. съжителстват 5-6-8 човека. За съжаление това не е проблем, който може да се реши по време на криза, а е предмет на дълготрайна социална и здравна политика.
- Силовото ведомство пусна декларация, с която гражданите ще преминават през пунктовете. Това ще улесни ли работата на МВР?
- Такава бележка се налага, защото възможните случаи са многобройни и разнообразни, засягащи казуси, свързани не само с ходене на работа – грижа за възрастен роднина, помагане на болен и пр. Все пак попълването на документа налага до известна степен вътрешна дисциплина.
- Служителите на МВР подготвени ли са да работят в условията на пандемия и извънредно положение? Разполагат ли те с необходимите качества и професионална подготовка?
- По отношение на заградителните мероприятия МВР има добри познания и умения. За съжаление, те винаги са се отнасяли до проблеми, свързани с престъпността. Подготовката за пандемия е недостатъчна и това вече стана ясно от исканията, които отправи полицейския профсъюз. Дори при стандартно патрулиране от години липсват предпазни средства – маски, ръкавици и пр., които са необходими при задържане на наркомани, пияници, безпризорни. Всяко нараняване може да е рисково – свързано с инфекции, зарази, СПИН. Служителите закупуваха със собствени средства необходимите пособия. Сега обаче опасността е очевидна, а все още липсват предпазни средства. Дори при желание служителите не могат сами да се снабдят с необходимото. В почти всички видеоматериали от репортажи през последните дни виждам на КПП служители без маски, които проверяват документи на шофьори, доближават се до тях, и следователно се излагат, както на риск от заразяване, така и възможност в последствие да разнасят заразата.
Правителството е длъжно с предимство да осигури предпазни средства на пряко общуващите с големи групи хора – лекари, сестри, полиция, армейските части, когато се наложи да бъдат използвани. Не е достатъчно само да се продуцират закони, тяхното прилагане следва да се обезпечава и ресурсно. Липсата на предпазни средства и грижата за собствена безопасност не бива да се инкриминират и обявяват за фалшиви новини или раздухване на паника.
- Какви са най-големите трудности, които ще срещне МВР по време на извънредното положение?
- Липсата на дисциплина сред гражданите, съчетана с тоталната вече липса на доверие в държавните институции.
- Колко време може да издържи вътрешното министерство на този темп на работа?
- Тук отново стигаме до познатия ни от предишни кризи проблем, който в момента е невидим, но само след седмици ще се прояви с поредния скандал. Недостига на полицейски служители, недостатъчна материална снабденост, най-вероятно генерирани множество часове извънредно работно време, които впоследствие не се заплащат или заплащането им се протака – позната картина от миналата наскоро мигрантска криза. Още от сега полицейските профсъюзи показват, че има много необмислени и непрофесионални управленски решения, свързани с кризата.
- Може ли да се очаква бум на битовата престъпност, докато полицията е заета с карантината.
- Мисля, че и криминалният контингент е респектиран от кризата. Освен това създаването на КПП и съществуването на карантина води до по-трудно придвижване и укриване след престъпление. Хората са си в къщи, така че само много отчаяни бандити ще се решат на посегателства. Битовата престъпност в момента е в затишие. Това не трябва да ни успокоява, защото е временно състояние – на криминалните престъпници не им се полагат правителствени компенсации или помощи. Вероятно ще изчерпат ресурсите си, така че МВР следва да очаква до 2-3 седмици подновяване на традиционната престъпност. Още по-сериозна е заплахата непосредствено след криза, защото тогава полицията ще е силно затормозена от многобройни дежурства и извънреден труд, вероятно ще има за известно време по-слабо полицейско присъствие и отпускане, а от тук – предпоставки за безконтролна престъпност. Скоро вътрешният министър заяви, че МВР се справя и армията не е нужна, но аз мисля, че патрулирането трябва да бъде споделено, за да могат полицаите да починат. Да не забравяме, че те също имат семейства, възрастни родители, деца, на които следва да обърнат внимание.
- МВР щеше ли да се справи в условията на по-тежка криза?
- Проблемите са стандартни, които се трупат с години – традиционният недокомплект от около 15-18% в големите градове, лошо материално-техническо снабдяване, липса на специална експертиза, некачествено инструктиране, като резултат от недобро познаване на процедурите по управление по време на криза, както и вероятно наближаващ проблем с горивата и консумативите. Разбира се правителството ще отпусне отново средства, но те далеч ще надхвърлят привичните вече 300-400 млн. над бюджета, а за съизмерването им със средствата, с които МВР разполага, свързани с бедствия и аварии, въобще няма какво да говорим. Недоброто бюджетиране във ведомството е хронично. Така че, ако кризата се окаже продължителна и се усложнява може да се очаква преумора и недоволство на състава, занижаване на необходимото внимание и бдителност, повишаване на риска за отделния служител, стимулиране на прибързани и необмислени управленски решения, общо недоволство както в МВР, така и спрямо МВР.
- Необходимо ли е армията да работи съвместно с МВР?
- При такива кризи, предвид това, че са ресурсоемки и времеемки, натоварването трябва да се разпределя, стига това да е разрешено от закона. И двете институции – полиция и армия, са недокомплектовани, така че безопасно и компетентно могат да действат при така създалата се ситуация само съвместно. Друг въпрос е, че трябва да се изграждат навици за съвместна работа, да се тренира предварително обща дейност и управленска координация – нещо, което не е налице. За кризите трябва да се мисли и работи изпреварващо, още повече, когато настъпването им е предварително известно.
- Можем ли да очакваме злоупотреба с власт и нарушения на правата на човека от страна на полицията?
Надявам се че няма да се случи подобно нещо. Заплахата от вируса е достатъчно голяма и ще е изключително подло, ако извънредните мерки се използват не по предназначение. Все пак хората се отнасят подозрително към новите възможности за следене на телефоните – помислете, ако някой е регистриран като носител на вируса и реши да наруши карантината дали ще носи телефона си със себе си? От тук и съмнението, че това е мярка, свързана с нещо друго. Подобна е ситуацията с финансовите средства и ползването им. Наистина в условията на динамична криза трябва да могат да се ползват ресурси с улеснен режим, но това би било несъмнено одобрено от хората, ако имаха доверие във властите. Гражданите са по-скоро на мнение, че безконтролно ще се харчат и присвояват средства.
- Как ще коментирате думите на главния прокурор Иван Гешев, че е необходимо военно положение?
- Главният прокурор се опитва да демонстрира, че е твърд играч и това води често до екзотични изказвания от негова страна. Предполагам, че в изказването му има някаква скрита нотка. Като неодобрение на „мекушавата“ и лутаща се изпълнителна власт. Питам се дали не е имал предвид, че в създалата се ситуация върховният главнокомандващ би се справил по-добре - нещо, което много от хората в страна си мислят.
- Необходимо ли беше обявяването на извънредно положение?
- Няма съмнение, че друго решение в случая не бе уместно. Питам се само дали беше необходимо извънредно законодателство. Извънредното законодателство показва липсата на правен капацитети и прогнозиране на обстановката – неща, които ни дължат нашите избраници в Народното събрание.
