10 години са много време. Това са:
- Два и половина управленски мандата.
- Два и половина парламентарни мандата.
- Два президентски мандата.
- Два мандата на ВСС.
- Почти мандат и половина на главния прокурор.
- Един мандат на конституционен съдия.
Горните субекти са тези, които трябва да гарантират правовия ред и да създават сигурност и предвидимост, които благоприятстват добрите условия за бизнес и живот.
Да се измери успехът от тяхната работа обективно е непосилна задача, обречена на неуспех и критики от всички страни. Правилото гласи, че ако икономиката расте, то „отговорните” са си свършили работата. И наистина за периода 2008-2017 г. у нас:
- Икономиката нарасна с темп над средния за ЕС.
- Коефициентът на заетост се увеличи чувствително и достигна рекордно високи нива.
- Доходите се повишават, като стандартът на живот достига близо половина от средното за ЕС.
С какви темпове се случват тези развития, дали са за всички и в каква степен, е отделен въпрос.
Има обаче и друга гледна точка. Тази, която казва, че тези положителни процеси са факт въпреки работата на отговорните за общата среда институции. Тук основният аргумент е този на големите пропуснати ползи, които гражданите и бизнесът понасят през цялото време поради неефективността на институциите и високата цена, която „плащат”, за да живеят и работят у нас.
По-надолу ще демонстрираме, че през последните десет години май в България развитието е въпреки администрацията, управлявана от властимащите.
Единият подход е да сравним България в провеждането на реформи с други страни. Това обаче не се харесва на политиците и управниците. Страната ни винаги е уникална, в изключителна ситуация, на кръстопът и в невъзможност да постигне „широк обществен консенсус” за необходимите реформи.
Затова ще проследим, без сравняване с останалите страни, развитието на страната ни по номинални измервания* за стандартни процедури/процеси по съобразяване със законодателството.
Равносметката е очевидна. Генерална промяна няма. Администрацията продължава да налага правила и изисквания отпреди повече от 10 години въпреки титаничните ѝ усилия за електронно правителство и реорганизация на работата, редицата доклади на международни консултанти и милионите евро, похарчени за техника.
Каквото и да е обяснението (липса на знание, на воля, на желание или просто абсолютно нехайство), непонятно остава как е възможно да не се направят елементарни реформи.
Всъщност този коментар не е за горните проблеми. Това е принципен коментар за пропуснатите възможности за растеж. Всеки властимащ, който се хвали, че икономиката се развива добре, всъщност трябва да обяснява защо:
- В идните 25 години няма изглед да достигнем средноевропейските нива на доходи и стандарт на живот.
- Има хора и цели региони, които са трайно изключени от ползите на растящата икономика.
- Бизнесът масово е ограничен да расте от стряскащото несъответствие на уменията, които младите придобиват в училище и в университета, и това, което реално се търси на пазара на труд.
* Използваме данните на „Правене на бизнес” на Световната банка, без да гледаме общия резултат на България през годините или мястото ѝ, тъй като често това са основните причини за движението нагоре/надолу, а и има поне четири промени в методологията на изчисление на общите резултати.
