В астрофизиката черна дупка е област в космическото пространство с определени характеристики. Нищо (материя, светлина или частици), което попадне в нея, не може да избяга. Тя поглъща всичко. Един от първите пъти, когато този феномен привлече вниманието ми, беше през 1998 г. Тогава бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт нарече Словакия „черната дупка на Европа“. Това бяха сурови, но истински думи, изречени от един от големите политици на планетата. Тогава Словакия, както и Беларус, беше парий на европейските салони, и то заслужено. Призив за пробуждане към тези, които не осъзнаваха, че страната поема на изток – по пътя към членство в митническия съюз с Русия – докато останалата част от Централна Европа се готвеше да се закотви в трансатлантическите и европейските институции.

Словашкото гражданско общество неочаквано разбра, че либералдемократите не са сами, както и че свободният външен свят наблюдава и насърчава продемократични реформи. Това беше спонтанна реакция, а безнадежността и смирението се превърнаха в позитив за политици, почувствали подкрепата на обикновените граждани. В същата година се формира нова вълна и беше създадено коалиционно правителство, взимащо пример отвън, което помогна страната да се върне по пътя към ЕС и НАТО. Това, което е изключително важно – Словакия може би нямаше да направи такава стъпка за САЩ и Западна Европа.

Отново срещу тенденцията

Днес Словакия отново върви срещу тенденцията, но този път е срещу възхода на тесногръдата демокрация в региона. Страната има открито проевропейско правителство. То не си позволява да се забърква в коалиции, които се противопоставят на ЕК и ЕС като цяло. Словашката република е единствената държава от Вишеградската четворка, която е в еврозоната и решението да се присъедини към нея не бе взето случайно или тактически – то беше част от стратегически дългосрочен план, за да бъде страната на преден план при европейските интеграционни процеси. Страната подкрепя идеята за реформа на еврозоната и участва в дебатите как това може да се случи. По време на председателството си на Съвета на ЕС през 2016 г. доказа, че сдържаността и посредничеството на стратегически настроения проевропейски елит могат да помогнат да се избегне задълбочаващото се разделение на Изток и Запад.

Словакия е пред поемането на едногодишното председателство на Вишеградската четворка и е решена да закотви Централна Европа в ядрото на Стария континент. Вижте само страните, с които Словакия граничи. Някои от премиерите хвалят качествата на Владимир Путин, а други изправят страните си в сблъсък с евроинституциите по отношение на върховенството на закона. Цели общества са опиянени от заблуди за величието на отминали времена, мечтаят за опасни визии за Централна и Източна Европа, която се противопоставя на Германия или на ЕК. В страните около Словакия изборите се печелят все повече от тези, които побеждават опонентите си, за да направят живота на имигрантите по-труден, като се застъпват за позицията „Аз съм на първо място“ и имат протоколно отношение към европейската интеграция. Стандартите за свобода на словото редовно се влошават, а обществени медии се превръщат в инструменти за пропаганда. Организации на гражданското общество, критични към властта, са опетнени и тормозени. Конституционни правила се променят с намерението определено да се запазят сега управляващите партии .

Геополитическа нестабилност

На този фон Словакия е лъч светлина по отношение на либералните ценности. Няма подкрепа за нелиберална контрареволюция. Младежта не е умопомрачена от евроскептицизъм. Нараства подкрепата на НАТО вероятно като последствие от осъзнаването, че страната е геополитически нестабилна.

Наистина Словакия е все по-уязвима. Практиките в съседните държави дават пример на популистите. Статуквото в политическия живот не се е освободило от нелиберални, антинатовски и антиевропейски политици, които повтарят и така засилват руската пропаганда. Председателят на крайнодясната Народна партия Мариан Котлеба, който наскоро беше обвинен, че насърчава расизма и нацистката идеология, планира догодина да се кандидатира на президентските избори.

Убийството на журналиста Ян Кулчик показа провалите на Словакия, разкъсвана от посткомунистическа некомпетентост и корупция. Изненадващо обаче страната остава силна. Последствията от кризата показаха, че гражданското общество е тук и наблюдава работата на политиците. Кризата също така създава и възможности за политическите лидери като президента Андрей Киска да покажат държавническо поведение. Словакия никога не е променяла своя проевропейски курс, дори и когато предстоеше политически преход от Роберт Фицо към настоящия премиер Петер Пелегрини. Франция и Германия могат да помогнат да се спре отново появяващото се разцепление на Изток и Запад, признавайки усилията на малката централноевропейска страна, която не иска да следва съседите си по пътя на загърбване на западните ценности.

Словакия заслужава кредит на доверие да играе ролята на модератор в Централна Европа, докато другите изглеждат по-щастливи да правят антиевропейска и антизападни коалиции. Това създава геополитическа празнина, която прави региона уязвим за ревизионистките сили, чакащи възможност да подкопаят позициите на Запада. 

Разделението Изток - Запад

Това разделение може да се превърне в самореализиращо се пророчество, ако разумни политици не направят усилие да преодолеят стереотипите и приемат заедно страните от Вишеградската четворка. Централна Европа не е едно лице, точно както Бенелюкс или скандинавските страни не са винаги щастливи да бъдат третирани като една държава.

* Якуб Вишниевски е директор на базирания в Братислава Globsec Policy Institute.

БУРЯ

Словакия беше разтърсена от убийството на разследващия журналист Ян Куцяк (27 г.), който беше ликвидиран заедно с приятелката си в края на февруари т.г. И до днес то остава неразкрито, но е ясно, че е свързано с работата му.  Тогавашният премиер Роберт Фицо нарече убийството „небивало досега посегателство срещу свободата на словото и демокрацията". Така тихата Словакия се оказа в срамния списък на държавите, където журналистите стават жертва не само на заплахи и репресии, но и на физическо ликвидиране на неудобните - Русия, Украйна, няколко балкански страни, а и Малта, където през октомври 2017 г. беше убита разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция. Убийството на Куцяк разтърси словаците и те организираха протести, определяни като най-големите след обявяването на независимостта на страната. Фицо подаде оставка, а приемникът му на поста Петер Пелегрини се ангажира да следва проевропейска политика.