Quantcast
От църква до джамия и обратното | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

От църква до джамия и обратното

Какво е общото и различното в историите на "Св. София" и "Св. Седмочисленици" в София
2 561
 архив
"Света София"

Докато по света превръщането на "Света София" в джамия предизвика шок и съжаление, изглежда че единствените, които ликуват, са турците и техните медии. Те обясняват и оправдават решението с различни аргументи - въпреки думите на президента Ердоган, че Турция не се интересува от чуждото мнение.

Турските медии наричат трансформацията на музея в джамия „възстановяване на религиозните свободи“, като акцентират върху запазването на християнските икони и мозайки, и на възможността туристите за посещават сградата. 

Но освен от Гърция и Кипър, ЮНЕСКО, Руската православна цъква, САЩ и Ватикана, съжаления и несъгласия с действията на турското правителство идват и от неочаквани места. Живеещият в Австалия имам Нами Фархат написа в Туитър и Фейсбук: „Вие насилствено окупирате църква, превръщате я в джамия и след това проповядвате за милост и справедливост!“

За Турция статутът на "Света София" не е международен въпрос, а

 

въпрос на национален суверенитет

 

- според външния министър Мевлют Чавушоглу, цитиран от TRT World (турския държавен радиотелевизионен канал, предаващ на английски). Според Халид Яцине, антрополог на античността, „Света София" е част от историята за произхода на страната. Без нея нямаше да има Турция и Истанбул“, коментира той в интервю за TRT World.

„Връзките на храма с различни вероизповедания вероятно ще доведат до повишена чувствителност, но това, че той остава отворен за богомолци и туристи е повече, отколкото е направено на други места“, казва той и допълва, че цялата държава Ватикан с базиликата Свети Петър и Сикстинската капела е построена върху няколко римски храма. Когато Испания прогонва мюсюлманите, Голямата джамия в Кордоба е превърната в катедрала, където на мюсюлманите е забранено да се молят и до ден-днешен. 

 „Турция позволява на хората да се молят в "Света София". Това едва ли се може да се сравни с

 

опасността да бъдете арестувани в Голямата джамия

 

на Кордоба, превърната в катедрала, само защото сте казали нещо на арабски. Ако не друго, "Света София" е съхранена до наши дни благодарение на усилията на Турция.“

Ясине дава примери и за християнски църкви в Латинска Америка, построени върху руините на ацтекски храмове и за френски катедрали във Виетнам, вдигнати върху будистки светилища. Но също и за джамии, унищожени или превърнати в църкви, тук на Балканите - Църквата на пророк Илия в Солун е била бивша джамия, три такива църкви има в и Хърватия. 

Един такъв пример е и софийската църква "Свети Седмочисленици", която е била джамия, а през 1901-1903 г. е превърната в църква. Разбира се, историята не е толкова проста и турският антрополог, макар по принцип да е прав, че в историята християните често не са демонстрирали никакъв респект към чуждите вярвания и религии, казва само част от фактите. 

Сградата на днешната ул. "Граф Игнатиев" е построена през 1528 г.  от прочутия османски архитект Синан, създател още на джамиите „Баня Баши“ в София, „Сюлеймание“ в Истанбул и „Селимие“ в Одрин. Името на джамията е „Коджа дервиш Мехмед паша“, но заради минарето си от черен витошки камък тя става известна като „Черната джамия“. Построена е по заповед на султан Сюлейман Великолепни. Но, поне според преданието, през 1858-а в София става силно земетресение, в резултат на което от 24 софийски джамии само 5 остават годни за служене. Някои от тях са явно ремонтирани, защото в рисунки на Феликс Каниц от 1882 г. се вижда как силуетът на града на фона на Витоша е доминиран от поне десетина минарета. Но след като е изгубила минарето си в земетресението, Черната джамия е изоставена. Превърната е в склад, а по-късна е използвана и за затвор. 

През 1896 г. Петко Каравелов дава идеята

 

Черната джамия да бъде преустроена

 

- вместо в района да се строи нова, каквото планове имала Общината. Във в. “Пряпорец” от 21 септември 1900 г. той пише: “Като узнахме, че се готви нова църква да се построи в Алигина махала, близо до Черната джамия, ние настояваме самата Черна джамия, едно прекрасно монументално здание, да се превърне в църква. Хубавата сграда на джамията ще се запази от разрушение и с малко пари ще се обърне във великолепен храм, какъвто няма по цяла България… Нам ни трябват високи, светли храмове, да повдигат религиозното чувство – тесни, тъмни подземия имаме и тъй достатъчно”.

Твърде вероятно е и джамията да не е построена на голо поле. Поне според преданието, на мястото е имало метох. А според фактите - в началото на реконструкцията през 1901 г. са открити останки от стар християнски храм от V-VI век. Под тях е имало още по-стари останки - от светилище на древногръцкия бог на медицината Асклепий… Изглежда практиката да се издигат храмове на места, смятани за свети и от други религии, е съществувала и преди появата на Османската империя. 

Преустройството на Черната джамия в църква, при което са добавени и четири кубета около централния купол, не минава без критики. 

 

„Това е цял вандализъм, цяло светотатство против вкуса!

 

Тия нещастни и непотребни кубета ще заглушат голямото, ще загрозят необикновено величествения му изглед, като се натрупат около тоя свод, направен по образеца на „Светата София" в Цариград!“, пише във в. “Мир” от 6 октомври 1901 г. не кой да е, а Иван Вазов, който преди това нарича джамията „Едно чудо на зодчеството, на което секрета нашето време не знае!“.  

„Аз не попитах кой е архитектът на тоя нещастен план, но той би заслужил първата премия, ако се даваше такава по конкурс за архитектурно безвкусие”, завършва коментара си авторът на “Под игото”. 

Трябва да отбележим, че патрирахът на българската литература не коментира никак превръщането на джамията в църква. Неговото възмущение е чисто естетическо, той не е бил сляп за архитектурните качества на Синан. Също както и Мехмед II е оценил достатъчно високо константинополската "Света София", за да я запази. 

А какво се е случило с останалите софийски джамии (според една статистика, непосредствено след Освобождението те са били 20), това е друга история. Без да броим преустроената "Св. Седмочисленици" и действащата "Баня Баши", има нещо останало от още само една - сградата на Археологическия музей. Как властите са успели да съборят останалите 17, без да предизвикат дипломатически скандал, е интересна история, разказана на няколко места с различни вариации, но без гаранции дали е 100% вярна. Факт е, че джамиите ги няма.

Още

Кои са Вяра, Надежда, Любов и майка им София
Черна гора се бунтува срещу сръбски епископ

02.09.2021

6263
Борисов бил в Истанбул заради гласовете на българските турци

04.07.2021

5849