Quantcast
Да се споразумееш с Гешев: зависи чии са милионите | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Да се споразумееш с Гешев: зависи чии са милионите

Главният прокурор не проявява интерес към делото "Хемус", пренебрегвайки единствения обвиняем
8 192
 Илияна Кирилова
Преди да стане главен прокурор, Иван Гешев беше проверяван за престъпление срещу правосъдието заради договорки с подсъдими.

Ако спазваш малките правила, можеш да нарушаваш големите, казва Джордж Оруел. Сентенцията приляга чудесно на прокуратурата, която многократно е демонстрирала, че законът е врата в полето, а моралът лесно може да се замени с клиентелизъм. Последният пример за това е делото за източените милиони от АМ "Хемус", което държавното обвинение открито саботира с отказа си да се договори с единствения обвиняем, за да разкрие същинския лидер на корупционната схема.

 

Споразуменията се оказаха табу,

 

когато действително са в полза на разследването. 42-годишният Борислав Колев, който е привлечен към наказателна отговорност за пране на пари, е изразил готовност да разкаже на кого е предал 53 млн. лева, предназначени за строителството на магистралата. В замяна на това обаче е поискал от прокуратурата да остане под домашен арест, да му бъде позволено да пътува в чужбина след определен период от време, както и да получи по-леко наказание.

"Наблюдаващият прокурор е отговорила, че подобни извънсъдебни договорки са в противоречие на закона", посочиха от Софийската градска прокуратура. В същото време Наказателно-процесуланият кодекс казва: "След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото", след което споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото.

Подобни договорки между държавното обвинение и подсъдимите не са единични. През 2017 г. 35 души са били осъдени и санкционирани по внесени споразумения от Специализираната прокуратура, става ясно от годишния ѝ доклад. По това време неин административен ръководител все още е Иван Гешев. През 2020 г. пък са сключени 8934 споразумения с подсъдими, което е 31.8% от всички прокурорски актове, внесени в съда. 

 

Пазарлъците са специалитет на Гешев

 

Практиката да се сключват споразумения е добре позната на главния прокурор, който прибягва до нея по едни от най-шумните дела. Пример за това е разследването за фалита на КТБ, което Гешев описа в обвинителен акт от 1360 тома. Към наказателна отговорност са привлечени бившият банкер Цветан Василев и още 17 души, но не и счетоводителят Бисер Лазов, който има пряко участие в корупционната схема. Точно обратното - той е основният свидетел на прокуратурата, на чиито показания се крепи обвинението. "Забележете - прокуратурата по делото “КТБ” си избра един човек, когото от обвиняем направи свидетел, за да го ползва. Питайте прокуратурата за този човек и защо тогава е постъпила така, а сега по друг начин", посочи вътрешният министър Бойко Рашков.

Лазов не е единственият, който избегна правосъдието срещу показания. Бившият изпълнителен директор на КТБ Орлин Русев първо беше сред обвиняемите, но впоследствие делото срещу него беше прекратено и той стана свидетел на прокуратурата. Друг подобен пример е делото срещу бандата за отвличания "Наглите". По него защитен свидетел беше Валентин Михайлов-Ихтиманския, който беше уличен като участник в няколко отвличания, но не получи обвинения, защото свидетелства в полза на прокурорската теза по делото срещу останалите членове на групата.

Говорителката на Софийската градска прокуратура Десислава Петрова, която заяви, че "нашето право не позволява на прокуратурата да прави преценка да повдигне или не обвинения, когато има доказателства за това, независимо от желанието на лицето, срещу което са събрани тези доказателства, да съдейства на разследването", защити Гешев за практиките в миналото да бъдат сключвани извънсъдебни споразумения. "Всеки случай е сам за себе си и дори да се води по един и същи текст на НК, всяка случка е различна и за всяка се събират съответните доказателства", коментира тя пред "Свободна Европа".

 

Срамни договорки

 

Главният прокурор дори беше проверяван за престъпление срещу правосъдието именно заради такива споразумения, които е договорял директно с обвиняеми. През 2019 г. разследващият сайт "Биволъ" публикува записи на Гешев, докато е бил в Софийската градска прокуратура, на които се чува как се пазари с лидер на организирана престъпна група за данъчни измами и неговия адвокат. Групата е разбита след спецакциите с гръмките имена "Недосегаемите" 1 и 2 през 2011 г.

Гешев става наблюдаващ прокурор по делото, след като изненадващо е командирован в СГП със заповед на бившия зам. градски прокурор Роман Василев. Това се случва след първите арести и запори на банкови сметки на обвиняемите. Гешев веднага иска по-лека мярка за неотклонение на сочения за лидер на ОПГ - Владко Димитров. "Обвиняемият е съдействал на органите на разследването и е дал обяснения, в които признава за извършеното престъпление от него и останалите участници от организираната престъпна група", казва Гешев пред съда. Именно това беше и едно от условията на обвинения за пране на пари от "Хемус" Борислав Колев, за да съдейства на разследането. Сега обаче прокуратурата го обяви за недопустимо.

След това Гешев пристъпва към тайно споразумение с обвиняемите по досъдебното производство, като то става факт на 03.08.2011 г. Тайно, защото нито МВР, нито ДАНС, нито НАП, които събират доказателства по делото, научават за прекратяването му. "Искам да ви кажа, коректно е. Никой от нас не цели да направи някакво споразумение и после да го заключим за някакво данъчно или да му повдигаме някакво такова обвинение. Сега ние искаме да приключим тази сага и ще я приключим спрямо него с това нещо, което аз оправям на (не се разбира)", заявява Гешев на адвоката на обвиняемия Димитров. От което обаче другият наблюдаващ прокурор по делото Любка Кръстева възроптава: "Ааа, само без мен!...Нали не си мислите, че като съм направила споразумение с Владко по това дело, по онова, дето ми е от 2007-а, ще кажа няма да го закачам?", казва тя.

 

Споразумения на килограм

 

Всъщност държавното обвинение не пести от споразумения, дори когато доказателствата срещу подсъдимите са в изобилие и са ясни крайните извършители. Такъв е случаят с разбитата през 2019 г. нелегална фабрика за цигари в пловдивското село Труд, която тогавашният премиер Бойко Борисов окачестви като "най-голямата досега". Лично Гешев присъстваше на спецакцията в халето за контрабандни тютюневи изделия. Малко след това обаче всички задържани - общо 12 души, се отърваха с мижави присъди. Това се случи благодарение на споразумения с подсъдимите украинци и един молдовец, които напуснаха страната с условни наказания от 3 г. Единствено четиримата български граждани влязоха в затвора, но само за около година.

И докато работниците се отърваха леко, сочените за лидери на престъпната група - Антон Арабаджиев, Александър Арабаджиев и Ивайло Костурски, които прокуратурата обвини за нелегалната фабрика, още са на свобода. Разпитани като свидетели, осъдените чужденци са заявили, че не познават Арабаджиеви. Което поставя въпроса защо са сключени споразуменията с тях, след като по никакъв начин не са спомогнали за разследването. 

Натиск или некомпетентност - това могат да бъдат единствените обяснения за направените договорки. На въпрос какво накара държавното обвинение да се споразумее с контрабандистите, наблюдаващият прокурор отговори, че не знае дали в съда нямаше да бъдат изцяло оправдани. Този аргумент звучи, меко казано, налудничаво предвид факта, че всички те бяха задържани по време на производството на цигари. Продукцията е конфискувана, оборудването е описано. Дори беше установено, че работниците са живеели в халето, за да запазят пълна конспиративност.

 

Пиар успехи

 

Остава усещането, че прокуратурата използва споразуменията единствено за лъскане на имидж. От една страна, постигнатите присъди, независимо дали са условни надуват статистиката. От друга страна, помагат на държавното обвинение да отчете дейност по шумни дела. Пример за последното е досъдебното производство срещу братята Пламен и Атанас Бобокови и бившия зам.-министър на околната среда Красимир Живков, които през 2020 г. бяха обвинени за злоупотреби при депонирането на отпадъци.

Прокуратурата успя да сключи споразумения с трима от обвиняемите - Габриел Савов, Васил Богданов и Айгюн Еминов, които признаха вината си и получиха условни присъди. В същото време обаче през декември съдът за пореден път върна делото на наблюдаващите прокурори заради процесуални грешки, ограничаващи правата на подсъдимите Бобокови и Живков. "Пълно с едни големи дупки е обвинението. Доказателства няма - има пак обосновани предположения, но те са като съчинения по картинка. Само че даже и картинката я няма. Има само едно обвинение, че сме били част от престъпна група. Ама кой закон е нарушен?", заяви Атанас Бобоков.

 

Лоша практика

 

Сключването на споразумение между обвиняеми и прокуратура не е български патент. В другите държави обаче разследващите използват тази практика, за да съберат достатъчно доказателства за по-тежко престъпление на по-голям бос в престъпна група. У нас нито едно от споразуменията по големите дела не е довело до свидетелски показания, които да гарантират подобно нещо. Точно обратното се получава - когато се открива възможност пред прокуратурата да договори съдействие от страна на ключов свидетел, за да стигне до основния извършител на престъпление за 53 млн. лева, държавното обвинение прави обратен завой.

Стигна се дотам шефът на ГДБОП Калин Стоянов да бъде привлечен към наказателна отговорност за оказан натиск върху магистрати. Вината му е, че е настоял наблюдаващите прокурори да си свършат работата по разследването за източените милиони от строителството на "Хемус", въпреки че те са отказали да договорят споразумение с единствения обвиняем Борислав Колев. Самият Колев пък абсолютно безпрецедентно поиска да бъде разпитан лично от главния прокурор Иван Гешев и вътрешния министър Бойко Рашков.

От всичко изложено дотук става ясно, че прокуратурата проявява двоен и троен аршин, когато стане дума за споразумения с обвиняеми. В определени случаи е петимна да се договори, а в други не иска и да чуе за такава практика. Това повдига въпроса дали институцията всъщност съблюдава частния, а не обществения интерес. 53 милиона са си 53 милиона, както биха заключили независимите кибици за българското правораздаване. 

 

Още

Бившият кандидат-депутат с марихуаната се размина с условна присъда

26.01.2022

208
Баневи съдят за тормоз Гешев и заместниците му за 60 000 лв.
Съдът отново върна на прокуратурата делото за катастрофата край Своге

25.01.2022

388