Медия без
политическа реклама

Данъчната амнистия няма да осветли пазара на горива

Американските тецове трябва да продават тока си на борсата, смята председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев

28 Март 2019
Васил Велев
Снимка: Архив
Васил Велев

Васил Велев е роден през 1959 г. Завършил е Техническия университет в София и Икономическия университет във Варна. От 1999 г. е изпълнителен директор на "Стара планина холд" АД. Председател е на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

 

- Господин Велев, плуват ли фирмите в "басейн със сярна киселина" заради регулациите и част от него ли е поредният хаос с изискванията за касовите апарати?

- Казусът с касовите апарати е само малка част от всекидневието на фирмите и пречките, с които те се сблъскват. Да, светът се променя и технологиите дават нови възможности за контрол и борба със сивия сектор. Ние приветстваме това добро намерение, но то не бива да се прави така, че да затруднява прекомерно бизнеса, особено малките и средните фирми. Ако искаме ускорен растеж, трябва да премахнем пречките. По-добрият жизнен стандарт се постига с по-добре работеща икономика, която няма как да вирее в среда на тежка бюрокрация.

Като цяло ние имаме сравнително добър темп на растеж на икономиката спрямо средноевропейския. Но той не е толкова добър в сравнение със световния, тоест като цяло Европа изостава. Това е част от проблема - ние сме на този пазар. Ако искаме нещо да се промени, трябва рязко да повишим производителността и трябва да дадем възможност на икономиката, на индустрията да изработи необходимите социални разходи. Трябва да насърчаваме предприемачите, а не да ги ограничаваме. В противен случай няма откъде да дойдат тези пари.

- Президентът Радев обаче казва, че с ниски заплати няма да успеем да привлечем големи инвеститори. Съгласен ли сте?

- Да, трябва постепенно да изоставим това конкурентно предимство. Проблемът е, че ние нямаме човешки ресурси, с които да привлечем големите компании. България стои добре, ако погледнем общия натрупан размер на чуждите инвестиции като процент от БВП. Пред нас има много по-малко страни, отколкото след нас, т.е. не става дума за размера на чуждите инвестиции, а за общия размер на инвестициите изобщо. Той не е на нужното равнище и една от основните причини за това е недостигът на хора. Не е приемлива тезата, че ако вдигнем заплатите, хората сами ще дойдат. За да се вдигнат заплатите, трябват хора. А такива няма.

- Поредният омагьосан кръг, така ли?

- Хората намаляват по демографски причини. И няма как в страна като нашата, където тези, които вкарват пари в бюджета, са много по-малко от тези, които консумират пари от бюджета, да очакваме сериозен ръст на доходите и стандарта, ако не обърнем пропорцията и не вкараме в икономиката повече хора. Няма как да стане без решителна промяна на пазара на труда по отношение на вноса на работници. Това е практика в много от страните на ЕС и не виждам защо България да бъде изключение. Не е сериозно десет пъти да е по-лесно издаването на виза и започването на работа за един украинец в Полша, отколкото в България. Това са серия от административни и финансови пречки, които затрудняват, а често пъти и обезсърчават тези хора. А от това страда и икономиката на  съответната страна.

- Как намирате анализа на КЗК за горивата - монопол няма, пазарът работи, а се предлага дори нелегалните да получат данъчна амнистия? Може ли да се постигне изсветляване на икономиката чрез опрощаване на задълженията към хазната?

- Категорично не. Изсветляване на пазара може да се постигне чрез облекчаване на административните прегради, чрез намаляване на праговете за навлизане на този пазар и адекватен контрол. Не трябва да има излишни ненужни прегради. Само така ще се постигне реална конкуренция, а оттам и по-добри цени. Още преди две години ние заявихме, че има сериозни индикации за картел при цените на горивата. България е между страните с по-скъпи горива преди данъци, такси и акцизи. В същото време тук са налице най-ниските производствени разходи при сравнение със страни от ЕС, а суровините се купуват при борсови цени, еднакви за всички. Има и още един факт, който не е за пренебрегване - България често е страната с по-малък марж между най-ниска и най-висока цена на горивата (бензин, дизел и пропан-бутан) сред повече от 100 държави.

- Какво е решението тогава, след като КЗК за пореден път казва, че проблем на пазара на горива няма?

- Трябва да се оповестяват цените на горивата в Европа при данъци и акцизи, приравнени към нашите. Повече прозрачност, повече информация, която да коригира пазарното поведение на търговците и позициите на КЗК. По-нисък праг за навлизане на пазара и оттам - повече пазарни участници. Или, ако се върнем към басейна със сярна киселина - да не пускаме и акули в него.

- Укротиха ли се борсовите цени на тока?

- Да, в сравнение с първите 20 дни на януари. Сега ситуацията е доста по-нормална, но това не означава, че фирмите не плащат прескъпо. Към пазарната цена на тока в сегмента "ден напред" трябва да прибавим и таксата "задължение към обществото", която другите страни около нас не плащат в частта „американски централи“, и тогава да сравняваме. Това е таксата, която се отнася до плащанията на фирмите за преференциалните цени на ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3". Така че, за да сме коректни в сравненията, към борсовата цена трябва да добавим и 9 евро на мегаватчас и чак тогава да видим какво се получава. Цената на тока за бизнеса е по-висока от повечето страни от държавите в региона, а това автоматично прави фирмите ни по-неконкурентоспособни. Заради високите цени на тока, който НЕК купува от тези централи, те получават 548 млн. лв. над пазара годишно. Те имат рентабилност над 50%, което го няма в никой друг сектор. Проблемът с американските тецове е крайно време да бъде решен - ако държавата не може да развали договорите, представляващи неправомерна държавна помощ, то поне да поеме разликите до пазарната цена като премии от бюджета, а централите да продават на борсата. Така вече правят когенерациите и ВЕИ-тата с мощност над 4 мегавата.

- Какво стана със жалбата до ЕК за нерегламентирана държавна помощ?

- Няма развитие към момента. Водят преговори с централите, но окончателно решение все още няма. Знаем, че едната от тях - ТЕЦ "Марица-изток 3", вече е изплатена, а за другата има спор каква част е недоизплатена. Тези централи не създават конкуренция на пазара, така както вече започнаха да участват ВЕИ-тата и когенерациите, които доскоро не бяха на борсата. Очакваме през второто полугодие на свободния пазар да излязат и зелените централи от един до четири мегавата, с което да се увеличи предлагането, конкуренцията, а оттам и цената ще стане по-пазарна.

- Има ли интерес от големите индустрии към АЕЦ "Белене", след като министър Петкова ви покани да си купите акции от централата?

- Все още е рано да се каже. Освен акции фирмите могат да си купят и количества ток за напред при определени цени, стига да им излиза сметката. Такива схеми има в другите страни. За нас най-важното при този проект е да няма ревизия на решението на парламента централата да се изгражда на пазарен принцип.

- Тоест без държавни гаранции?

- Да. А също и без договори за задължително изкупуване, преференциални цени, доплащане на разлики и др. Ако АЕЦ "Белене" се построи на чисто пазарен принцип, страната ни ще може да защити интереса си и това би било добре както за пазара, така и за самите потребители. Самото построяване на АЕЦ "Белене" също би оживило Северна България. По-важното обаче е накрая да не стигнем до ситуацията, в която се намираме сега с американските централи - да плащаме двойна и тройна цена за произведения ток.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата