Васил Велев е роден през 1959 г. Завършил е Техническия университет в София и Икономическия университет във Варна. От 1999 г. е изпълнителен директор на "Стара планина холд" АД. Председател е на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
- Господин Велев, плуват ли фирмите в "басейн със сярна киселина" заради регулациите и част от него ли е поредният хаос с изискванията за касовите апарати?
- Казусът с касовите апарати е само малка част от всекидневието на фирмите и пречките, с които те се сблъскват. Да, светът се променя и технологиите дават нови възможности за контрол и борба със сивия сектор. Ние приветстваме това добро намерение, но то не бива да се прави така, че да затруднява прекомерно бизнеса, особено малките и средните фирми. Ако искаме ускорен растеж, трябва да премахнем пречките. По-добрият жизнен стандарт се постига с по-добре работеща икономика, която няма как да вирее в среда на тежка бюрокрация.
Като цяло ние имаме сравнително добър темп на растеж на икономиката спрямо средноевропейския. Но той не е толкова добър в сравнение със световния, тоест като цяло Европа изостава. Това е част от проблема - ние сме на този пазар. Ако искаме нещо да се промени, трябва рязко да повишим производителността и трябва да дадем възможност на икономиката, на индустрията да изработи необходимите социални разходи. Трябва да насърчаваме предприемачите, а не да ги ограничаваме. В противен случай няма откъде да дойдат тези пари.
- Президентът Радев обаче казва, че с ниски заплати няма да успеем да привлечем големи инвеститори. Съгласен ли сте?
- Да, трябва постепенно да изоставим това конкурентно предимство. Проблемът е, че ние нямаме човешки ресурси, с които да привлечем големите компании. България стои добре, ако погледнем общия натрупан размер на чуждите инвестиции като процент от БВП. Пред нас има много по-малко страни, отколкото след нас, т.е. не става дума за размера на чуждите инвестиции, а за общия размер на инвестициите изобщо. Той не е на нужното равнище и една от основните причини за това е недостигът на хора. Не е приемлива тезата, че ако вдигнем заплатите, хората сами ще дойдат. За да се вдигнат заплатите, трябват хора. А такива няма.
- Поредният омагьосан кръг, така ли?
- Хората намаляват по демографски причини. И няма как в страна като нашата, където тези, които вкарват пари в бюджета, са много по-малко от тези, които консумират пари от бюджета, да очакваме сериозен ръст на доходите и стандарта, ако не обърнем пропорцията и не вкараме в икономиката повече хора. Няма как да стане без решителна промяна на пазара на труда по отношение на вноса на работници. Това е практика в много от страните на ЕС и не виждам защо България да бъде изключение. Не е сериозно десет пъти да е по-лесно издаването на виза и започването на работа за един украинец в Полша, отколкото в България. Това са серия от административни и финансови пречки, които затрудняват, а често пъти и обезсърчават тези хора. А от това страда и икономиката на съответната страна.
- Как намирате анализа на КЗК за горивата - монопол няма, пазарът работи, а се предлага дори нелегалните да получат данъчна амнистия? Може ли да се постигне изсветляване на икономиката чрез опрощаване на задълженията към хазната?
- Категорично не. Изсветляване на пазара може да се постигне чрез облекчаване на административните прегради, чрез намаляване на праговете за навлизане на този пазар и адекватен контрол. Не трябва да има излишни ненужни прегради. Само така ще се постигне реална конкуренция, а оттам и по-добри цени. Още преди две години ние заявихме, че има сериозни индикации за картел при цените на горивата. България е между страните с по-скъпи горива преди данъци, такси и акцизи. В същото време тук са налице най-ниските производствени разходи при сравнение със страни от ЕС, а суровините се купуват при борсови цени, еднакви за всички. Има и още един факт, който не е за пренебрегване - България често е страната с по-малък марж между най-ниска и най-висока цена на горивата (бензин, дизел и пропан-бутан) сред повече от 100 държави.
- Какво е решението тогава, след като КЗК за пореден път казва, че проблем на пазара на горива няма?
- Трябва да се оповестяват цените на горивата в Европа при данъци и акцизи, приравнени към нашите. Повече прозрачност, повече информация, която да коригира пазарното поведение на търговците и позициите на КЗК. По-нисък праг за навлизане на пазара и оттам - повече пазарни участници. Или, ако се върнем към басейна със сярна киселина - да не пускаме и акули в него.
- Укротиха ли се борсовите цени на тока?
- Да, в сравнение с първите 20 дни на януари. Сега ситуацията е доста по-нормална, но това не означава, че фирмите не плащат прескъпо. Към пазарната цена на тока в сегмента "ден напред" трябва да прибавим и таксата "задължение към обществото", която другите страни около нас не плащат в частта „американски централи“, и тогава да сравняваме. Това е таксата, която се отнася до плащанията на фирмите за преференциалните цени на ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3". Така че, за да сме коректни в сравненията, към борсовата цена трябва да добавим и 9 евро на мегаватчас и чак тогава да видим какво се получава. Цената на тока за бизнеса е по-висока от повечето страни от държавите в региона, а това автоматично прави фирмите ни по-неконкурентоспособни. Заради високите цени на тока, който НЕК купува от тези централи, те получават 548 млн. лв. над пазара годишно. Те имат рентабилност над 50%, което го няма в никой друг сектор. Проблемът с американските тецове е крайно време да бъде решен - ако държавата не може да развали договорите, представляващи неправомерна държавна помощ, то поне да поеме разликите до пазарната цена като премии от бюджета, а централите да продават на борсата. Така вече правят когенерациите и ВЕИ-тата с мощност над 4 мегавата.
- Какво стана със жалбата до ЕК за нерегламентирана държавна помощ?
- Няма развитие към момента. Водят преговори с централите, но окончателно решение все още няма. Знаем, че едната от тях - ТЕЦ "Марица-изток 3", вече е изплатена, а за другата има спор каква част е недоизплатена. Тези централи не създават конкуренция на пазара, така както вече започнаха да участват ВЕИ-тата и когенерациите, които доскоро не бяха на борсата. Очакваме през второто полугодие на свободния пазар да излязат и зелените централи от един до четири мегавата, с което да се увеличи предлагането, конкуренцията, а оттам и цената ще стане по-пазарна.
- Има ли интерес от големите индустрии към АЕЦ "Белене", след като министър Петкова ви покани да си купите акции от централата?
- Все още е рано да се каже. Освен акции фирмите могат да си купят и количества ток за напред при определени цени, стига да им излиза сметката. Такива схеми има в другите страни. За нас най-важното при този проект е да няма ревизия на решението на парламента централата да се изгражда на пазарен принцип.
- Тоест без държавни гаранции?
- Да. А също и без договори за задължително изкупуване, преференциални цени, доплащане на разлики и др. Ако АЕЦ "Белене" се построи на чисто пазарен принцип, страната ни ще може да защити интереса си и това би било добре както за пазара, така и за самите потребители. Самото построяване на АЕЦ "Белене" също би оживило Северна България. По-важното обаче е накрая да не стигнем до ситуацията, в която се намираме сега с американските централи - да плащаме двойна и тройна цена за произведения ток.
